6 февруари – Св. Св. Павел Мики и Другарите му, Мъченици (Възпоминание)

На този ден Църквата възпоминава 26 японски мъченици, пострадали заради Христовата вяра в края на XVI в. Сред тях е Свети Павел Мики, роден в благородно семейство в Киото през 1556 г. и кръстен като малък. Той е първият японец, положил обети в Ордена на йезуитите. Не успява да стане свещеник, тъй като по онова време в Япония няма епископ, който да го ръкоположи. По време на антихристиянските гонения, проведени от шогуна Хидейоши, той е арестуван и разпънат на кръст на 5 февруари 1597 г. в Нагасаки заедно с още двама японски йезуити, шестима испански мисионери – францисканци и седемнадесет японци – миряни, членове на Третия францискански Орден. Светите японски мъченици са канонизирани от Папа Пий IX през 1862 г.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Свети Павел Мики и Другарите му, Мъченици

Из „История на мъченичеството на светите Павел Мики и Другарите му“, написана от един съвременен автор

(Гл. 14, 109-110; Acta Sanctorum Febr. 1, 769)

Когато бяха издигнати кръстовете, бе прекрасно да се види във всички онази твърдост, към която ги призоваваха както Отец Пасий, така и Отец Родригес. Отецът комисарий се държеше постоянно изправен, почти без да се движи, с очи, отправени към небето. Брат Мартин пееше псалми, за да благодари за Божията добрина, като към всеки добавяше стиха: „поверявам се в ръцете Ти“ (Пс. 30, 6). И брат Франциск Бланко благодареше гласно на Бога. Брат Гонсалво с много силен глас казваше „Отче наш“ и „Радвай се, благодатна Марийо“.

Нашият брат Павел Мики, като видя, че е издигнат на място, много по-почетно от всичко, на което някога се бе надявал, за пръв път обяви пред присъстващите, че е японец и че принадлежи към Обществото на Исус, че умира, защото е възвестявал Евангелието и благодари на Бога за толкова великото Му благодеяние. И добави: „След като стигнах дотук, смятам, че никой между вас не би си помислил, че искам да премълча истината. Затова ви заявявам, че няма друг път на спасение ,освен онзи,следван от християните. И тъй като той ме учи да прощавам на враговете си и на всички, които са ме обидили, аз на драго сърце прощавам на императора и на всички отговорни за смъртта ми, и ги моля да се съгласят да получат знание от извора на християнското кръщение“.

След това се обърна към другарите си, стигнали вече до последната битка, и започна да им говори окуражителни думи.

На лицата на всички грееше радост, но особено силна бе тя у Луис. На него един друг християнин викаше, че скоро ще бъде в рая, и той, с изпълнени с радост жестове – с пръсти и с цялото си тяло, привлече към себе си погледите на всички зрители.

Антоний, който се намираше до Луис, с вдигнати към небето очи, след като призова пресветите имена на Исус и Мария, запя псалма „Laudate, pueri, Dominum“ („Хвалете, раби, Господа“), който беше научил в Нагасаки по време на катехетичното обучение; защото тогава момчетата научават някои псалми с тази цел.

Други пък с ведри лица повтаряха: „Исусе! Марийо!“ Някои увещаваха дори намиращите се там да имат  достоен християнски живот; с тези и други подобни жестове те показваха готовността си да посрещнат смъртта.

Тогава четиримата палачи започнаха да изтеглят от ножниците мечовете си, каквито се употребяват от японците. При ужасния им вид всички верни извикаха: „Исусе! Марийо!“, и това, което се случи после, предизвика съчувствения плач на много хора, който се издигна чак до небето. А палачите  с два последователни удара за кратко време избиха всички.