2 февруари – Сретение Господне (Празник)

Четива:
Евреи 2, 14-18
Псалм 23
Лука 2, 22-40

 

С Празника Сретение (Посрещане) Господне Църквата чества представянето на Младенеца Исус в Йерусалимския Храм ( Лука 2, 22-40). Йерусалим, мястото на Пасхалната тайна на Спасителя, откъдето Евангелието се разпространява по целия свят, от самото начало е свързан с мисията на Исус на земята. Мария и Йосиф, които спазват благочестиво предписанията на Моисеевия Закон, донасят в Храма Младенеца Исус, за да Го представят пред Бога. Там ги посреща с ликуване старецът Симеон, „мъж праведен и изпълнен със страх Божи, който очакваше избавлението на Израил“ (Лука 2, 25). Светият Дух вдъхновява Симеон да се възрадва от срещата си с Месията, Когото е очаквал цял живот. „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите Си, с мир; защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил“ (Лука 2, 29-32). Възхвала на Господа за настъпващото Негово Царство въздава и пророчицата Анна, живееща при Храма. А Симеон възвестява на Мария средствата на спасението – Страданията и Кръстната Смърт на нейния Син, които като меч ще пронижат душата й.

Сретение Господне е също така Празник на богопосветените: монаси, монахини, членове на различни Ордени и Конгрегации, които – всеки според собствените дарове и призвание, служат на Господа, като следват евангелските Му съвети за бедност, целомъдрие и послушание.

Проповед на Папа Бенедикт XVI за Празника Сретение Господне

Вечерни Молитви – Базилика „Свети Петър“ във Ватикана, 2 февруари 2011 г.

Скъпи братя и сестри,

На днешния Празник съзерцаваме Господа Исус Христос, Когото Мария и Йосиф отнасят в храма, „за да Го представят пред Господа“ (Лука  2, 22). В тази евангелска сцена се разкрива тайната на Сина на Девата, Помазаника на Отца, дошъл на света, за да изпълни докрай Неговата воля (ср. Евр. 10, 5-7). Симеон Го посочва като „светлина за просвета на езичниците“ (Лука 2, 32) и възвестява с пророческо слово великата Му жертва на Бога и окончателната Му победа (ср. Лука 2, 32-35). Това е среща на двата Завета – Стария и Новия. Исус влиза в древния храм. Той е новият Храм Божи: идва да посети Своя народ, като изпълнява докрай послушанието на Закона и поставя началото на последните времена на спасението.

Интересно би било да се види отблизо това влизане на Младенеца Исус в тържествеността на храма, в голямата суетня на толкова хора, заети със своите работи: свещеници и левити с техния ред на служение, множество набожни хора и поклонници, желаещи да се срещнат със Светия Бог на Израил. И никой от тях не си дава сметка какво всъщност се случва. Исус е Дете като всички останали, първороден син на двама съвсем обикновени родители. Дори свещениците не са способни да разпознаят знаците на новото и особено присъствие на Месията и Спасителя. Само двама стари хора – Симеон и Анна, съзират великата новост. Водени от Светия Дух, те виждат в това Дете осъществяването на дългото им бдение и очакване. И двамата съзерцават Божията светлина, която идва да озари света, и пророческият им поглед прозира в бъдещето, за да възвестят Месията: „Lumen ad revelationem gentium“ („Светлина за просвета на езичниците“) (Лука 2, 32). В пророческото поведение на двамата старци е целият Стар Завет, който изразява радостта от срещата с Изкупителя. При вида на Младенеца Симеон и Анна усещат, че именно Той е Очакваният.

Представянето на Исус в храма е красноречив образ на пълното отдаване на собствения живот за всички – мъже и жени, призвани да го осъществяват в Църквата и в света чрез евангелските съвети – „характерните черти на Исус – целомъдрен, беден и покорен“ (Esort. ap. postsinod. Vita consecrata, 1). Затова днешният Празник бе определен от Почитаемия Йоан Павел II, за да се отбелязва всяка година на него Деня на богопосветения живот [ ... ]

Бих желал да ви предложа три кратки размишления за този Празник.

Първо: евангелският образ на Представянето на Христос в храма съдържа фундаменталния символ на светлината: светлината, която тръгва от Христос, за да се излее върху Мария и Йосиф, върху Симеон и Анна и чрез тях – върху всички. Отците на Църквата свързват това изливане с духовния път. Богопосветеният живот проявява този път по особен начин – като „philokalia“, любов към божествената красота, отблясък от добротата на Бога (ср. ibid. , 19). Върху лика на Христос блести светлината на тази красота. „Църквата съзерцава преобразения лик на Христа, за да се утвърждава във вярата и за не се отклони пред обезобразеното Му лице на Кръста … Тя е Невястата пред своя Жених, участва в Неговата тайна, обгърната е в Неговата светлина, [до която] достигат всички нейни чеда … Но особен опит от светлината, която се излъчва от Въплътеното Слово, имат със сигурност онези, които са призвани към богопосветен живот. Следването на евангелските съвети ги прави знак и пророчество за общността на братята и за света (ibid., 15).

На второ място, евангелският образ разкрива пророчеството – дар на Светия Дух. Симеон и Анна, съзерцавайки Младенеца Исус, виждат, че го очакват смърт и възкресение за спасението на всички народи, и възвестяват тази тайна като всеобщо спасение. Богопосветеният живот е призван да дава такова пророческо свидетелство, свързано с двойнствената му проява – съзерцателна и действена. На богопосветените мъже и жени е дадено да проявяват върховенството на Бога и страданието за Евангелието, прието като форма на живот и възвестявано на бедните и последните на земята. „По силата на това върховенство нищо не може да се постави над личната любов към Христос и към бедните, в които Той живее … Истинското пророчество се ражда от Бога, от приятелството с Него, от внимателното слушане на Неговото Слово в различните исторически обстоятелства“ (ibid., 84). По този начин богопосветеният живот, проявяващ се в ежедневието по пътищата на човечеството, разкрива Евангелието и вече настъпващото и действащо Царство.

На трето място, евангелският образ на Представянето на Исус в храма показва мъдростта на Симеон и Анна, мъдростта на един живот, изцяло посветен на търсенето на Божия лик, на Неговите знаци, на Неговата воля. Един живот, посветен на слушане и възвестяване на Неговото Слово. „Faciem tuam, Domine, requiram“: Твоето лице, Господи, аз търся (Пс. 20, 8) … Богопосветеният живот в света и в Църквата е видим знак на това търсене на Господния лик и на пътищата, които водят към Него (ср. Йоан 14, 8) … Богопосветената личност свидетелства, следователно, за радостната и заедно с това изискваща усилия задача за усърдното и мъдро търсене на Божията воля (ср. Cong. per gli Istituti di Vita Consacrata e le Società di Vita Apostolica, Instruz. Il servizio dell’autorità e l’obbedienza. Faciem tuam, Domine, requiram [ 2008 ].

Скъпи братя и сестри, бъдете внимателни слушатели на Словото, защото всяка житейска мъдрост се ражда от Словото Господне! Бъдете изследователи на Словото чрез lectio divina, защото богопосветеният живот „се ражда от Божието Слово и приема Евангелието като своя житейска норма. Да се живее, като се следва Христос – чист, беден и покорен, е по такъв начин жива „екзегеза“ на Божието Слово. Светият Дух, под Чието вдъхновение е написана Библията, е Същият, Който озарява с нова светлина Божието Слово за основателите и основателките. От това Слово произлиза всяка харизма и всяко правило се стреми да бъде негов израз, давайки началото на пътища на християнски живот, белязани с евангелска радикалност (Esort. ap. postsinodale Verbum Domini, 83).

Днес, особено в по-развитите общества, ние живеем в условия, често белязани от радикален плурализъм, от все по-упорито изместване на религията от обществената сфера, от релативизъм, който засяга фундаменталните ценности. Това налага християнското ни свидетелство да бъде ясно и разбираемо, а възпитателните ни усилия – все по-обмислени и всеотдайни. Нека вашето апостолско дело, скъпи братя и сестри, да стане житейска задача, която с непоколебимо усърдие да води към Премъдростта като истина и красота, като „блясък на истината“. Пожелавам ви да насочвате с мъдростта на вашия живот и с доверие към неизчерпаемите възможности на истинското възпитание разума и сърцето на мъжете и жените от нашето време към „добрия живот в Евангелието“.

В този момент мисля с особено чувство за всички вас, богопосветените братя и сестри от всички краища на земята, и ви поверявам на Блажената Дева Мария.

Марийо, Майко на Църквата,

на тебе поверявам целия богопосветен живот,

та чрез тебе той да получи пълнотата на Божията светлина:

нека пребъдва в слушане на Божието Слово,

в служение на Исус, Твоя Син и наш Господ,

в приемане слизането на Светия Дух,

във всекидневната радост на magnificat,

та Църквата да се изгражда в святост на живота

на тези Твои синове и дъщери,

според заповедта на любовта. Амин.