29 януари – IV Неделя през годината

Четива:
Второзаконие 18, 15-20
Псалм 94
1 Коринтяни 7, 32-35
Марко 1, 21-28

 

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – 16 ноември 2011 г.

ЦАРЯТ МЕСИЯ (Псалм 110/109)

Скъпи братя и сестри,

Днес бих искал да завърша моите катехизиси върху молитвата на Псалтира с размишление върху един от най-прочутите „Царски Псалми“, който е споменаван от Самия Исус и е четен и цитиран многократно от новозаветните автори във връзка с Месията – Христос. Става дума за Псалм 110 според еврейската традиция и 109 според гръцко-латинската. Този Псалм е много обичан от Ранната Църква и от вярващите от всяка епоха. Може би в началото тази молитва е била свързана с коронацията на някой цар от Давидовия род; смисълът му обаче надхвърля специфичната конкретика на историческия факт, придобива по-широки измерения и така се превръща във възхвала на Месията Победител, прославен отдясно на Бога.

Псалмът започва с тържествена декларация:

„Рече Господ на моя Господ: Седни от дясната Ми страна,

докато туря Твоите врагове за подножие на нозете Ти“ (стих 1).

Сам Бог възкачва на престола царя в слава, поставя го да седне от дясната Си страна, което е знак на изключителна чест и на върховна привилегия. По този начин царят се допуска до участие в Божието господство, на което е посредник пред народа. Това господство на царя се конкретизира в победата му над неговите противници, хвърлени в нозете му от Самия Бог. Победата над враговете принадлежи на Господа, но царят участва в нея  и триумфът му е свидетелство и знак за Божията власт.

Прославата на царя, с която започва този Псалм, се възприема в Новия Завет като месианско пророчество. Затова този стих е сред най-използваните от новозаветните автори – и като директен цитат, и като алюзия. Самият Исус го цитира по отношение на Месията, за да покаже, че Месията е повече от Давид: че Той е Господ на Давид (ср. Мат. 22, 41-45; Марк. 12, 35-37; Лука 20, 41-44). Петър се позовава на него в словото си на Петдесятница, възвестявайки, че именно в Христовото възкресение се осъществява тази интронизация на царя и че отсега нататък Христос е отдясно на Отца и участва в Божието господство над света (ср. Деян. 2, 29-35). Именно Христос е възцареният Господ, Синът Човечески, седящ отдясно на Бога, Който идва от небето на облаци, както Исус Сам говори за Себе Си по вреве на процеса пред Синедриона (ср. Мат. 26, 63-64; Марк. 14, 61-62; ср. също Лука 22, 66-69). Той е истинският Цар, Който с възкресението Си влиза в славата отдясно на Отца (ср. Рим. 8, 34; Еф. 2, 3; Кол. 3, 1; Енр. 8, 1; 12, 2), по-висш е от ангелите, седи в небесата над всяка власт и всичките Му противници са под нозете Му, чак до последната Му неприятелка – смъртта, която ще бъде окончателно разгромена от Него (ср. 1 Кор. 15, 24-26; Еф. 1, 20-23; Евр. 1, 3-4.13; 2, 5-8; 10, 12-13; 1 Петър 3, 12). Веднага става ясно, че Този Цар, Който е отдясно на Бога и участва в Неговото господство, не е някой човек – наследник на Давид, а Сам новият Давид, Синът Божи, Който побеждава смъртта и участва реално в Божията слава. Той е нашият Цар, Който ни дава живот вечен.

Следователно, между Царя, възпят от нашия псалм, и Бога, съществува безспорна връзка. Двамата упражняват заедно една-единствена власт, така че Псалмистът е в правото си да твърди, че Сам Бог Му изпраща владетелски жезъл, давайки Му задачата да властва над Своите противници, както гласи стих 2:

„Жезъла на Твоята сила ще Ти прати Господ от Сион:

владей между враговете Си“.

Упражняването на властта е задача, която Царят получава пряко от Господа, отговорност, която Той трябва осъществява в зависимост от Него и така да бъде знак сред народа за могъщото и провиденциално Божие присъствие. Властта над враговете, славата и победата са все дарове, които правят от Владетеля посредник на Божия триумф над злото. Той господства над враговете Си, като ги променя; побеждава ги с любовта Си.

Затова в следващия стих се прославя величието на Царя. Стих 3 създава известни проблеми при интерпретацията му. В оригиналния еврейски текст се прави паралел със свикването на войската, на което народът отговаря с готовност, като се тълпи около своя владетел в деня на коронацията му. Гръцкият превод на Седемдесетте, който е от III-II в. пр. Хр., прави връзка с божественото синовство на Царя, с Неговото раждане или произход от Господа, и такъв е и интерпретативният избор на цялата църковна традиция, за която стихът звучи по следния начин:

„В деня на Твоята сила народът Ти е готов със свято благолепие;

из утроба преди денница Те родих“.

Следователно, това Божие предсказание за Царя утвърждава божествения Му произход, обвит от блясък и тайна, необяснимото Му и непонятно рождение, свързано с тайнствената красота на зората и с чудото на росата, която блести по полетата в светлината на ранното утро и ги прави плодородни. Така, неразривно свързана с небесната реалност, се очертава фигурата на Царя, който идва наистина от Бога; на Месията, Който носи на народа божествения живот и е посредник на святост и спасение. И тук виждаме, че всичко това не се осъществява от един Цар, Който е Давидов потомък, а от Господа Исус Христос, Който наистина идва от Бога. Той е светлината, която носи божествен живот на света.

С този сугестивен и енигматичен образ завършва първата строфа на Псалма, която е последвана от друго предсказание, отварящо нова перспектива: в линията на едно свещеническо измерение, свързано с царствеността. Стих 4 звучи така:

„Кле се Господ и няма да се разкае:

Ти си свещеник навеки по чина на Мелхиседек“.

Мелхиседек е бил свещеник и цар на Салем, който благославя Авраам и му поднася хляб и вино, след победоносната военна кампания, водена от този патриарх, за да спаси племенника си Лот, пленен от враговете (ср. Бит. 14). Във фигурата на Мелхиседек царската и свещеническата власт се сливат, а сега биват утвърдени от Господа в декларация, която им обещава вечност: Царят, възпят в Псалма, ще бъде свещеник навеки, посредник на Божието присъствие сред Своя народ, по силата на благослова, който идва от Бога и в литургичното свещенодействие се среща с благославящия отговор на човека.

Посланието до евреите се позовава именно на този стих (ср. 5, 5-6.10; 6, 19-20) и върху него е изградена цялата 7 глава, където е разработено виждането за Христовото свещенство. Посланието до евреите ни казва в светлината на Псалм 110 (109), че Исус е истинският и окончателен свещеник, който довежда до пълнота чертите на свещенството на Мелхиседек, като ги прави съвършени.

Мелхиседек, както казва Посланието до евреите, е  “без баща, без майка, без родословие“ (7, 3a), следователно, не е свещеник според династическите правила на левитското свещенство. Той „остава свещеник навеки“ (7, 3c), предобраз на Христа – съвършения Първосвещеник, Който „не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот“ (7, 16). В Господа Исус, възкръснал и възнесъл се на небето, където седи отдясно на Отца, се осъществява пророчеството на нашия Псалм, и свещенството на Мелхиседек е реализирано напълно, защото е станало абсолютно и вечно; станало е реалност, която не познава залез (ср. 7, 24). И поднасянето на хляб и вино, извършено от Мелхиседек  във времето на Авраам, намира пълното си осъществяване в евхаристичния жест на Исус, Който в хляба и виното принася Себе Си в жертва, и като побеждава смъртта, повежда към живота всички вярващи. Вечен Свещеник, „свят, невинен, непорочен“ (7, 26), Той, както казва същото Послание до евреите, „може винаги да спасява онези, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайства за тях“ (7, 25).

След това божествено предсказание на стих 4, с неговата тържествена клетва, сцената на Псалма се променя и поетът, обръщайки се пряко към Царя, обявява: „Господ е на Тебе отдясно!“ (стих 5а). Ако в стих 1 Царят седи отдясно на Бога като знак на върховна чест и престиж, сега Господ е, Който застава отдясно на владетеля, за да го закриля с щит в битката и да го спасява от всяка опасност. Царят е в безопасност; Бог е негов защитник и те заедно се сражават и побеждават всяко зло.

Така започват финалните стихове на Псалма, с представянето на владетеля като триумфиращ; който, опирайки се на Господа, получил от Него власт и слава (ср. стих 2), се противопоставя на враговете, разгромявайки противниците и съдейки нациите. Сцената е обрисувана със силни краски, за да се подчертае драматичността на борбата и пълнотата на царската победа. Казва се: да, в света има толкова много зло, има постоянна борба между доброто и злото, и изглежда, че злото е по-силно. Не! По-силен е Господ, нашият истински Цар и Свещеник Христос, защото се бори с цялата сила на Бога. И въпреки всичко, което ни кара да се съмняваме в позитивния ход на историята, побеждава Христос и побеждава доброто; побеждава любовта, а не омразата.

Тук намира място и впечатляващият образ, с който завършва нашият Псалм, който е едно енигматично слово:

„По пътя от поток ще пие,

и затова ще вдигне високо глава“ (стих 7).

След описанието на битката е представена фигурата на царя в момент на примирие и на почивка, докато утолява жаждата си във воден поток и намира в това свежест и нова сила, така че да може да продължи триумфално пътя си, с вдигната глава, което значи, че е спечелил решителна победа. Очевидно е, че тази толкова загадъчна фраза е била предизвикателство за Отците на Църквата, поради различните интерпретации, които може да получи. Така например, Свети Августин казва: Този поток е човешката същност, човешката природа, и Христос пи от него, като стана Човек, и така, навлизайки в природата на човешкото същество, Той издигна глава и сега е Глава на мистичното Тяло, наш Глава, окончателен Победител (ср. Ennaratio in Psalmum CIX, 20; PL 36, 1462).

Скъпи приятели, следвайки интерпретативната линия на Новия Завет, Традицията на Църквата винаги е отделяла голямо внимание на този Псалм като един от най-красноречивите месиански текстове. Отците на Църквата винаги са го разчитали ясно, използвайки христологичен ключ: Царят, възпят от Псалмиста, е Христос, Месията, Който установява Божието Царство и побеждава силите на света. Той е Словото, родено от Отца преди всяко създание, преди зората; Синът, въплътен, умрял и възкръснал, Който седи в небесата; вечен Свещеник, Който в тайната на хляба и виното дарява освобождение от греховете и помирение с Бога; Царят, Който издига глава, триумфирайки над смъртта чрез Своето възкресение. Достатъчно е да припомним още веднъж един откъс от коментара на Свети Августин към този Псалм, където той пише: „Нужно беше да се познае единственият Син Божи, Който дойде сред хората, за да приеме човека и стана Човек чрез приетата негова природа. Той умря, възкръсна, възнесе се на небето, седна отдясно на Отца и изпълни за хората онова, което им беше обещал … Всичко това, прочее, трябваше да бъде пророкувано, трябваше да бъде предизвестено, трябваше да бъде посочено като нещо, което трябва да стане, та, като дойде неочаквано, да не предизвика уплаха, а, бидейки предречен, по-лесно да бъде приет с вяра, радост и очакване. В кръга на тези обещания влиза и този Псалм, който предрича с толкова сигурни и красноречиви думи нашия Господ и Спасител Исус Христос, за Когото не можем и най-малко да се съмняваме, че в Него реално е проявен Христос“ (ср. Ennaratio in  Psalmum CIX, 3; PL ).

Така Пасхалното Христово събитие става реалност, която Псалмистът ни приканва да гледаме. Да гледаме Христос, за да разберем смисъла на истинската царственост. Да живеем в служение и да даряваме себе си, по пътя на покорството и любовта, доведен „докрай“ (ср. Йоан 13, 1 и 19, 30). Затова нека с този Псалм молим Господа да можем и ние да вървим по Неговите пътища, да следваме Христа, Царя Месия, готови да изкачим заедно с Него планината на кръста, за да влезем с Него в славата, и да Го съзерцаваме, седнал отдясно на Отца, победоносен Цар и милосърден Двещеник, Който дарява прошка и спасение на всички хора. И ние, станали по Божия благодат „род избран, царствено свещенство, народ свят“ (ср. 1 Петър 2, 9), можем да черпим с радост от изворите на спасението (ср. Ис. 12, 3) и да възвестяваме на целия свят чудесата на Оногова, Който „ни призова от тъмнина в чудната Своя светлина“ (ср. 1 Петър 2, 9).

Скъпи приятели, в тези последни катехизиси пожелах да ви представя някои Псалми – прекрасни молитви, които намираме в Библията и в които са отразени различни житейски ситуации и различни състояния на духа, които можем да преживяваме с Бога.  Така че бих искал да отправя отново към всички вас покана да се молим с Псалмите, като свикнем да използваме Литургията на Часовете на Църквата: Сутрешните хвалебствия, Вечерните молитви, Заключителната молитва преди сън. Така нашите взаимоотношения с Бога ще се обогатят във всекидневния ни път към Него и ще се осъществяват с повече радост и доверие. Благодаря.