26 януари – Св. Св. Тимотей и Тит, Епископи (Възпоминание)

Светите Тимотей и Тит са едни от най-верните ученици и последователи на Свети Апостол Павел.

Тимотей е роден в Листра (Мала Азия). Син е на езичник и на вярваща еврейка. Възпитан е в познание на Светите Писания. Кръстен е от Павел, който го взема за спътник по време на второто си мисионерско пътуване (Деян. 16-20). Апостолът му поверява важни мисии сред християнските общности в Солен и Коринт. Тимотей е ръкоположен от Павел за пръв епископ на Ефес (Мала Азия). До него са адресирани две от Павловите послания, включени в Новия Завет на Библията.

Тит произхожда от езическо семейство и приема християнството благодарение на Свети Павел, с когото го свързва искрено приятелство. Придружава своя учител в пътуванията му, включително в Йерусалим. Често е изпращан от него при различни християнски общности. Павел го определя за епископ на остров Крит. посланието на Апостола до него, съдържащо ценни пасторални съвети, е част от Новия Завет на Библията.

Катехизис на папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в аулата „Павел VI“ във Ватикана – 13 декември 2006 г.

ТИМОТЕЙ И ТИТ

След като говорихме дълго за великия апостол Павел, днес ще се спрем на двама от неговите най-близки сътрудници – Тимотей и Тит. До тях са адресирани три Послания, традиционно приписвани на Павел, от които две са предназначени за Тимотей и едно – за Тит.

Тимотей е гръцко име, което означава „онзи, който почита Бога“. Докато Лука го споменава шест пъти в Деяния на Апостолите, в Посланията си Павел говори за него цели седемнадесет пъти (откриваме името му веднъж и в Посланието до евреите). От това става ясно, че той е бил много високо ценен от Павел, макар Лука да не ни съобщава всичко за него. Апостолът го товари с важни мисии и вижда в негово лице едва ли не своето alter ego (друго аз), което личи от голямата похвала за него в Посланието до филипяни: „Нямам никого равен по дух (isòpsychon) на него, който толкова от сърце да се грижи за вас“ (Филип. 2, 20).

Тимотей е роден в Листра (около 200 км на северозапад от Тарс) от майка юдейка и баща езичник (ср. Деян. 16, 1). Фактът, че майка му се е съгласила на смесен брак и не е обрязала сина си ни кара да мислим, че Тимотей е израстнал в не твърде стриктно съблюдаващо Закона семейство, макар да се казва, че от детството си е познавал добре Писанията (ср. 2 Тим. 3, 15). Знаем името на майка му – Евника, както и на баба му – Лоида (ср. 2 Тим. 1, 5). Когато Павел минава през Листра в началото на второто си мисионерско пътуване, избира Тимотей за свой спътник, тъй като „той имаше добро име между братята в Листра и Икония“ (Деян. 16, 2), но го обрязва „заради юдеите, които бяха по онези места“ (Деян. 16, 3). Заедно с Павел и Сила, Тимотей прекосява Мала Азия чак до Троада, откъдето преминава в Македония. Освен това знаем, че във Филипи, където Павел и Сила са обвинени, че смущават обществения ред и са хвърлени в затвора, защото се противопоставят на използването на едно младо момиче като прорицателка от страна на безскрупулни хора (ср. Деян. 16, 16-40), Тимотей е пощаден. Когато после Павел е принуден да продължи към Атина, Тимотей го настига в този град и оттам е изпратен от него при младата Църква в Солун, за да види как стоят нещата и да я утвърди във вярата (ср. 1 Сол. 1, 19). След това се завръща при Апостола в Коринт, донася му добри новини от Солун и му сътрудничи в евангелизацията на този град (ср. 2 Кор. 1, 19).

Откриваме Тимотей в Ефес по време на третото мисионерско пътуване на Павел. Най-вероятно оттам Апостолът пише на Филимон и на филипяните, и в двете послания Тимотей се подписва като съ-подател (ср. Филимон 1; Филип. 1, 1). От Ефес Павел го изпраща в Македония заедно с някой си Ераст (ср. Деян. 19, 22), а след това – и в Коринт, със задачата да отнесе там едно негово послание, в което поръчва на коринтяните да му окажат добро гостоприемство (ср. 1 Кор. 4, 17; 16, 10-11). Срещаме го отново като съ-подател на Второто Послание до коринтяни, а когато Павел пише от Коринт Посланието си до римляните, добавя наред с тези на редица други и поздравите на Тимотей (ср. Рим. 16, 21). От Коринт ученикът заминава отново за Троада, на азиатския бряг на Егейско море, и там чака Апостола, отправил се към Йерусалим, където ще завърши третото си мисионерско пътуване (ср. Деян. 20, 4). След този момент древните извори споменават само веднъж Тимотей – в Посланието до евреите, където четем: „Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат на свобода; ако той дойде скоро, ще ви видя с него“ (Евр. 13, 23). В заключение можем да кажем, че Тимотей е известен като забележителен пастир. Според по-късната „Църковна история“ на Евсевий, той е бил пръв Епископ на Ефес (ср. 3, 4). Част от мощите му се намират от 1239 г. в Италия, в Термоли в областта Молизе, и са пренесени там от Констнтинопол.

Колкото до Тит, чието име е от латински произход, знаем, че е бил грък по рождение, следователно – езичник (ср. Гал. 2, 3). Павел го взема със себе си в Йерусалим, на т. нар. Апостолски събор, на който тържествено е прието да се проповядва Евангелието на езичниците, без да им се налагат условностите на мойсеевия Закон. в адресираното до него Послание Апостолът го възхвалява, наричайки го „истинско по общата вяра мое чедо“ (Тит 1, 4). След заминаването на Тимотей от Коринт, Павел изпраща там Тит със задачата да приведе в подчинение тази непокорна общност. Тит възстановява мира между Църквата в Коринт и Апостола, който й пише с тези думи: „Бог, Който утешава смирените, ни утеши с пристигането на Тит, и не само с неговото пристигане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мен ревност, така че аз още повече се зарадвах … А още повече се зарадвахме с радостта на Тит, задето вие всички сте успокоили духа му“ ( 2 Кор. 7, 6-7.13). Тит е изпратен след това още веднъж в Коринт от Павел, който го нарича „мой другар и сътрудник“ (2 Кор. 8, 23), – за да организира там събирането на помощи в полза на християните от Йерусалим (ср. 2 Кор. 8, 6). Последните информации за него, опроизхождащи от Пастирските Послания, го назовават Епископ на Крит (ср. Тит 1, 5), откъдето, по покана на Павел, идва при Апостола в Никопол Епирски (ср. Тит 3, 12). Впоследствие отива и в Далмация (ср. 2 Тим. 4, 10). Нямаме други сведения за други пътувания на Тит, както и за смъртта му.

В заключение, ако сравним двете фигури на Тимотей и Тит, ще забележим няколко много показателни неща. Най-важното е, че Павел си осигурява сътрудници в осъществяването на своите мисии. Разбира се, той си остава главният Апостол – основател и пастир на много Църкви. Но е ясно, че той не прави върши всичко сам, а си служи с доверени лица, които споделят неговия труд и неговите отговорности. Друго наблюдение е свързано с готовността на тези сътрудници. Изворите, които ни говорят за Тимотей и Тит, осветляват добре тяхното разположение да изпълняват различни задачи, които често се състоят в това да представляват Павел в нелесни ситуации. Казано накратко, те се ангажират в служба на Евангелието с всеотдайност, знаейки, че това означава да служат на самата Църква. Ще цитираме накрая препоръката, която апостол Павел дава на Тит в адресираното до него послание: „Желая ти да потвърждаваш тези неща, та които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците“ (Тит 3, 8). Чрез нашата конкретна ангажираност можем и трябва да открием истината в тези думи, и особено в това време на Адвента да бъдем и ние богати на добри дела и така да отворим вратите на света за Христос, нашия Спасител.