Света Агнеса е родена в християнско семейство в Рим през III в. Съвсем млада, взема решение да посвети изцяло живота си на Бога. Когато навършва дванадесет години, започва поредното преследване на християните, организирано от римските власти. Изправена пред съда по несправедливи обвинения, тя е подложена на мъчения и унижения заради вярата си, но е опазена от всичо по чуден начин. Накрая е посечена с меч. Претърпява мъченическа смърт или по време на гоненията при император Деций през 249-251 г., или през 304 г. при император Диоклециан. На мястото на смъртта й и над гроба й в римските катакомби, носещи нейното име, са издигнати великолепни базилики. Знак на Света Агнеса е агнето – символ на чистота и жертва.
Разказ за страданията (Passio) на Света Агнеса, Девица и Мъченица, приписван на Свети Амброзий Медиолански, Епископ и Църковен Учител
Амброзий, слуга на светите Христови девици: този е светият празник на Агнеса – трябва да го отбележим с псалми и химни. Трябва да пеем прослава: нека целият народ се радва, и бедните Христови да го споменават. Нека всички се развеселим в Господа и да почетем страданията на Света Агнеса за поука на девиците. На тринадесетгодишна възраст тя загуби смъртта и намери живота, чийто Създател бе избрала. бидейки още на годините на дете, Агнеса беше млада, но зряла и възрастна по разум. беше с тяло на момиче, но по дух беше среброкоса. Имаше красиво лице, но още по-красива беше вярата й, а чистотата й – още по-прекрасна.
Когато Агнеса веднъж се връщаше от училище, в нея се влюби синът на префекта на град Рим. Тогава родителите на момчето отидоха при родителите на Агнеса и поискаха да се сродят с тях, като им предлагаха много пари и обещаваха да им дадат още повече. Поднесоха на Агнеса много скъпоценни бижута, но когато ги видя, тя не само че не им се зарадва, а ги презря и отхвърли като смет. Въпреки че Агнеса не бе приела скъпите дарове, младежът още повече се разпали от любов към нея и като си мислеше, че тя иска още по-хубави и по-ценни подаръци, той й поднесе всякакви скъпоценни камъни и лично или чрез приятели, познати и роднини започна да отегчава слуха на девицата, обещавайки й богатствата на своя дом, своите и на семейството си владения и всички наслади на този свят, ако не отхвърли чувствата му и се съгласи да стане негова съпруга.
Тогава блажената Агнеса отговори на младежа с думите: „Иди си от мен, защото ме обича друг мой Любим. Той ме отрупа с много по-красиви накити от тези, и се свърза с мен чрез пръстена на вярата. Неговият произход е много по-благороден от твоя, и достойнството му е много по-голямо. Той украси десницата ми с прекрасни скъпоценности, окичи шията и ръцете ми с драгоценни камъни, и на ушите ми окачи безценни перли. Цялата ме украси с прекрасни бляскави геми и постави на челото ми знак, за да нямам друг любим освен Него. Дари ме със златовезани одежди и с най-скъпи накити; показа ми и съкровищницата Си, на която няма друга подобна, и ми каза, че желае да ми я повери, ако спазвам Неговите заповеди …
На Него единствен служа с вяра и Нему се отдавам изцяло. Чиста съм, когато Го обичам; целомъдрена съм, когато Го докосвам; оставам девица, когато Го прегръщам. Раждането в този брак не познава болка, а плодовитостта му непрестанно се увеличава“.
Чувайки това, онзи полудял и обезумял младеж, заслепен от любов и обзет от душевна и телесна скръб, бе повален на легло с тежки стенания, и страстта му обезпокои лекарите, които уведомиха баща му за това. Той пък в качеството си на баща повтори пред девицата Агнеса всичко, което вече й бе казал младежът, то тя и на него отговори, че в никакъв случай не иска сина му за съпруг, защото не би желала да нарани първия си Жених, на когото се е обещала и се е посветила с вяра. Тогава префектът, баща на онзи младеж, започна да издирва кой е Женихът, толкова обичан от Агнеса, за да разбере дали наистина е по-високопоставен от него, префекта. Но един от блюдолизците му го уведоми, че Агнеса още от дете е християнка и така добре е усвоила изкуството на магията, че твърди, че Христос е неин Жених.
Чувайки това, префектът се зарадва и изпрати веднага свитата си при Агнеса, за да я доведе пред него на съд. Когато тя дойде, префектът първо започна насаме да я ласкае с приятни слова, а после я обсипа с ужасни думи. Но Христовата девица не позволи духа й да се поддаде на ласкателствата, нито страшните заплахи накараха лицето й да трепне. Тя остана спокойна и при ласкателствата, и при угрозите. И се смееше на всичко …
Когато префектът видя, че говори напразно и без никакъв резултат, седна на съдилището и заповяда да му бъде доведена Агнеса. И й каза: „Заблудите на християните, една от които си и ти, магьоснице, веща в магическите изкуства, не ти позволяват да преодолееш това безумие и да се вслушаш в мъдрите съвети. Но трябва да почетеш и да се поклониш на богинята Веста, и щом предпочиташ да останеш девица, само кажи и принеси жертва на богинята Веста“.
На това блажената Агнеса отговори: „Аз отхвърлих сина ти, който, макар и обзет от нечестива любов, все пак е жив човек, надарен с разум, вижда и чува, усеща и се движи, може да се радва на светлината заедно с добрите хора. Така че, обзета от любов към Христа, по никакъв начин не бих могла да гледам глухите и неми идоли, които нямат нито душа, нито чувство, . Как бих могла да ги обожавам и, обиждайки всевишния Бог, да прекланям глава пред камъни, казвайки им: „Ти си бог“?
Тогава префектът Симпрониан каза: „Избери си от тези две съдби която пожелаеш: или ще принесеш жертва заедно с девиците на богинята Веста, или ще отидеш с продажните жени на публично място. Тогава ще бъдат далеч от тебе християните – онези, които са те обучили в магическото изкуство. Ще видим дали ще успееш да понесеш с непреклонен дух тази беда и позор. И пак ти казвам: или ще принесеш жертва на богинята Веста за чест на рода си, или за твой и на близките ти срам ще отидеш на публично място с другите продажни жени и ще бъдеш изложена пред всички“.
Блажената Агнеса с голяма твърдост отговори: „Ако знаеше Кой е моят Бог, не би изрекъл тези думи. Но понеже познавам силата на моя Господ Исус Христос, аз съм спокойна и не се боя от заплахите ти. Знай, че няма да извърша светотатство пред твоите идоли, и няма да се омърся с мъжете на онова място, защото имам пазител на моето тяло, който е Божи ангел. Единородният Син Божи, Когото ти не познаваш, Той е за мен като стена, която никой не може да премине; Той е мой страж, Който никога не спи, и е мой защитник, Който е винаги с мен. Твоите богове са или от бронз, от който е по-добре да се направят съдове, за да ги използват хората, или от камък, с който се строят пътища, за да няма кал. Бог живее не в камъните, а на небето; не е в металите, а в Своето царство във висините. И ти, и подобните на тебе, ако не престанете да обожавате вашите идоли, ще бъдете постигнати от наказание като тяхното – с огън, и както те биват поставяни в огън и претопявани, същото ще се случи и с онези, които ги почитат: те ще бъдат хвърлени навеки в пламтящ огън и ще бъдат посрамени навеки“.
Тогава без никаква милост съдията заповяда да съблекат гола блажената Агнеса и нареди да я отведат на публичното място при продажните жени. Един от слугите вървеше пред нея, свиреше с тръба и викаше силно: „Тази е Агнеса, светотатствена вещица, която хулеше боговете и затова се дава на мъжете, които държат публичното място на продажните жени“. Но когато блажената Агнеса бе съблечена, косите й по Божие благоволение порастнаха веднага толкова много, че стигнаха до земята и я покриха по-добре ат дреха. А когато блажената Агнеса излезе на публичното място, ангел Божи застана до нея е я обгърна в силна светлина, така че поради големия блясък никой не можеше да я види, нито да я докосне.
Стаичката, в която отведоха блажената Агнеса, засвети като слънце по пладне, и колкото и очите на присъстващите да се опитваха да я видят, толкова над тях падаше сянка и те не можеха да я съзрат. Докато блажената Агнеса се молеше на всевишния Бог, пред нея се появи снежнобяла дреха. Тя я взе, облече я и каза: „Благодаря Ти, Господи мой Исусе Христе, Който ме прие сред Твоите слугини и заповяда да получа тази чудна дреха“. Дрехата беше напълно по мярка на блажената Агнеса и беше по-бяла от сняг, така че без съмнение беше направена и донесена от ръцете на ангели. Така онова място заприлича на място за молитва, и всички, които бяха там, се преклониха и отдадоха почит на огромната светлина. И излизаха оттам по-чисти, отколкото бяха влезли.
Докато ставаше всичко това, синът на префекта, станал причина за това злодеяние, дойде на онова място с младежи, негови другари, за да се възползва от момичето и да задоволи страстта си. Той изпрати първо тези необуздани и покварени младежи, а когато ги видя да излизат, обзети от преклонение и почит, ги обсипа с подигравки, като ги наричаше празноглави, слаби и немощни. И както им се подиграваше, нахлу стремително там, където се молеше блажената Агнеса, и, като видя светлината около нея, не въздаде почит на Бога, а навлезе в светлината, за да улови блажената Агнеса. Но щом ръката му се допря до нея, той падна на земята, покри лицето си с ръце, дяволът го задуши и той издъхна …
Когато чу, че синът му е умрял, префектът побесня и, плачейки, пристигна на мястото на смъртта му. като влезе там, където синът му лежеше мъртъв, той изкрещя на блажената Агнеса: „Ти, най-жестока от всички жени, която използва над моя син магическото си изкуство!“ Докато префектът крещеше тези и други подобни думи, питайки как е умрял синът му, блажената Агнеса каза: „Този, който е твой син, искаше да се противопостави на Божията воля, и Бог му показа Своята власт. Всички, които влязоха при мен, си излязоха живи, защото въздадоха почит към Бога, Който изпрати Своя ангел, за да ме облече с тази дреха на Неговото милосърдие и да опази тялото ми, което още от люлката съм обрекла и посветила на Христа. Всички, които видяха блясъка на ангела, си отиваха, без да го обидят: само твоят неблагоразумен син протегна яростно ръка към мен, за да ме похити. Божият ангел го отхвърли назад и както виждаш, сега е мъртъв!“
Тогава префектът каза: „От това се вижда, че с помощта на магия си извършила това. Затова моли се на този ангел да ми върне жив сина“. Блажената Агнеса отговори: „Поради липсата ви на вяра не бих посмяла да искам това от Бога. Но понеже е време да се прояви силата на моя Господ Исус Христос, излезте всички и аз ще се помоля насаме“. Когато всички напуснаха стаичката, блажената Агнеса се простря на земята в молитва и умоляваше Господа да възкреси онзи младеж. Докато тя се молеше, яви й се Божият ангел, спря плача й, укрепи духа й и възкреси младежа.
Бидейки възкресен, синът на префекта излезе от стаята, започна да вика пред всички и да казва: „Един е Бог на небето и на земята, и в морето, и Той е Богът на християните, а всички богове в храмовете са лъжливи и не могат да спасят нито себе си, нито онези, които им се кланят“.
При тези думи всички прорицатели от храмовете и жреците се смутиха, а сред народа се надигна голям ропот. И започнаха да викат: „Премахни магьосницата, премахни вещицата, която мъти умовете на хората и отнема душите им“. Тогава префектът, виждайки тези предивни неща, бе поразен, но се побоя от наказание, ако се противопостави на храмовите жреци, и видя, че не може да освободи със своята присъда блажената Агнеса, нито може да я защити. Тогава префектът назначи свой наместник поради безредиците сред народа и си отиде с тъга и болка, тъй като не можеше да опази Агнеса след възкресяването на сина си, и страдаше от това.
Тогава наместникът, назначен от префекта, който се казваше Аспазий, заповяда да се запали голям огън пред всички, и нареди блажената Агнеса да бъде хвърлена в него. Заповедта на наместника бе изпълнена веднага. Тогава пламъците се разделиха на две – отсам и оттам, и блажената Агнеса стоеше посред тях и не чувстваше нито изгаряне, нито горещина от огъня, нито пък огънят й причиняваше някаква вреда. Тогава народът започна да вика силно и да казва: „Това не е по Божия намеса, а поради магическото изкуство и чародейството на тази девица“.
Тогава блажената Агнеса, бидейки посред огъня, протегна ръце към небето и се помоли на Господа с тези думи, казайки: „Всемогъщи, достоен да Те обожават, да Те почитат и да се боят от Тебе, Отче на моя Господ Исус Христос, аз Те благославям, задето с помощта на Твоя Син избегнах заплахите на нечестивите хора и не ме омърси дяволската нечистота. Ето, сега слезе небесна роса чрез Светия Дух и огънят около мен загасна, пламъкът се раздели, горещината и паренето отидоха при онези, които го разпалиха за мен. Аз Те благославям, Отче, достоен за прослава, и сред пламъците Те моля да ми позволиш да дойде при Тебе, за да видя онова, в което вярвам. Вече се стремя към онова, на което се надявам, и приех онова, за което съм копняла. Тебе изповядвам с устата си, желая със сърцето си и с цялото си тяло. Ето че сега идвам при Тебе, Който си живият и истински Бог, Който с нашия Господ Исус Христос и със Светия Дух живееш и царуваш сега и всякога, през безкрайните векове на вековете. Амин“.
Когато тя завърши молитвата си, огънят угасна и от него не остана никаква топлина. Тогава Аспазий, наместникът на град Рим, виждайки, че народът не се спира, нито се отказва, заповяда да бъде прерязано гърлото на блажената Агнеса. И веднага избликна кръв като яркочервени рози. По този начин Христос освети невястата Си Агнеса – Своята Девица и Мъченица.
(Sant’Ambrogio, la Passione di Sant’Agnese, a cura di Guido Baltelli. Firenze, Giannini, 1921)
Коментари
Няма добавени коментари!