IV неделя на Великия Пост

3 април – IV Неделя на Великия Пост „Laetare” – “Радвайте се”   Четива:   1 Самуил 16,1б.4.6-7.10-13   Псалм 22   Ефесяни 5,8-14   Йоан 9,1-41     Четиво от...

3 април – IV Неделя на Великия Пост

„Laetare” – “Радвайте се”

 

Четива:

 

1 Самуил 16,1б.4.6-7.10-13

 

Псалм 22

 

Ефесяни 5,8-14

 

Йоан 9,1-41

 

 

Четиво от Римския Бревиарий за IV Неделя на Великия Пост

 

Из „Трактати върху Йоан” на Свети Августин, Епископ и Църковен Учител

 

( Трактат 34, 8-9; CCL 36, 315’316)

 

El Greco - Gesù ridona la vista al cieco natoГоспод заяви по решителен начин: „Аз съм светлината на всета; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота” (Йоан 8,12). С тези думи Той ни заповядва и ни обещава. Затова да се стремим да изпълняваме онова, което ни заповядва, защото в противен случай ще бъде безочие и нахалство от наша страна да изистваме онова, което ни е обещал. А да не говорим, че когато бъдем изправени пред Неговия Съд, ще Го чуем да ни казва: Сторил ли си онова, което съм ти заповядал, за да можеш да поискаш онова, което съм ти обещал? А какво си ми заповядал, Господи, Боже наш? Отговорът ще бъде: Да Ме следваш.

Ти искаш съвет за живота. Но за какъв живот, ако не за онзи, за който е казано: „В Тебе е изворът на живота”? (Пс. 35,10).

Така че да се захванем веднага за работа и да следваме Бога: да разкъсаме веригите, които ни пречат да вървим след Него. Но кой от нас би могъл да разкъса тези вериги, ако не ни помогне Онзи, за Когото е казано: „Ти счупи моите окови?” (Пс. 115,16). За Него друг псалм казва: „Господ освобождава затворници, Господ изправя падналите” (Пс. 145,7.8).

Какво да следват онези, които са били освободени и изправени, ако не Светлината, Която са чули да казва: „Аз съм светлината на света: който Ме следва, той не ще ходи в мрака”? (Йоан 8,12). Да, защото Господ отваря очите на слепите. О, братя, сега нашите очи са изцерени с лекарството на вярата. Исус първо смеси слюнката Си с пръст, за да намаже очите на сляпородения. И ние сме родени слепи от Адам и имаме нужда да бъдем озарени от Него. Той смеси слюнката Си с пръст: „Словото стана плът и заживя между нас” (Йоан 1,14). Смеси слюнката Си с пръст, защото вече бе предсказано за Него: „Истината ще изникне от земята” (Пс. 84,12), а Сам Той казва: „Аз съм пътят и истината, и животът” (Йоан 14,6).

Ще се зарадваме на истината, когато я видим лице в лице, защото и това ни е обещано. Но всъщност кой би дръзнал да се надява на нещо, което Бог не е благоволил да ни даде или не ни е бил обещал?

Ще видим истината лице в лице. Апостолът казва: „Сега познаваме по несъвършен начин; сега виждаме неясно, като в огледало; но тогава ще виждаме лице в лице (ср. 1 Кор. 13,12). И апостол Йоан в своето послание прибавя: „Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно какво ще бъдем. Знаем само, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим както си е” (1 Йоан 3,2). Такова е великото обещание за нас.

Ако Го обичаш, следвай Го. Ти казваш: Обичам Го, но по кой път да Го следвам? Щом Господ, твоят Бог, ти е казал: Аз съм истината и животът, то ти, който копнееш за истината и желаеш да имаш живота, със сигурност ще потърсиш пътя, по който да стигнеш и до едното, и до другото. Ще си кажеш: Велико нещо е истината, велико благо е животът: о, да можеше душата ми да намери начин да ги постигне.

Ти търсиш пътя? Чуй тогава Господа, Който ти казва: Аз съм пътят. Преди да ти посочи къде трябва да отидиш, Той ти казва откъде трябва да преминеш: „Аз съм”, казва, „пътят”! Път, но за да отидеш къде? При истината и живота. Първо ти сочи по кой път да поемеш, а след това – и целта, до която трябва да стигнеш. „Аз съм пътят, Аз съм истината, Аз съм животът”. Бидейки при Отца, Той е истина и живот. Обличайки се в нашата плът, стана път.

Не ти е казано: трябва да се потрудиш и да потърсиш пътя, за да достигнеш до истината и живота. Не ти е казано това. Мързеливецо, ставай! Самият Път идва при тебе и те събужда от сън, ако те е събудил! Стани и тръгни!

Може би искаш да тръгнеш, но не можеш, защото те болят нозете. А защо те болят? Защото е трябвало да извървят трънливите пътеки на твоя тираничен егоизъм? Но Божието Слово изцери и куците.

Ти можеш да отговориш: Да, нозете ми са здрави, но не виждам пътя. Добре, знай тогава, че Той върна зрението и на слепите.