„Мария, дъщерята на Адам, стана майка на Исус, и като прегърна от все сърце, без да я възпира никакъв грях, спасителната Божия воля, тя посвети изцяло себе си като Рабиня Господня на личността и делото на своя Син, за да служи в Него и с Него чрез благодатта на Всемогъщия Бог на тайната на Изкуплението“ (Lumen Gentium, 56).
Четиво от Римския Бревиарий за Тържеството на Блажена Дева Мария Богородица
Из „Послания“ на Свети Атанасий Александрийски, Епископ и Църковен Учител
(До Епиктет 5-9; Patrologia Graeca 26, 1058, 1062-1066)
Божието Слово, както казва Апостолът, „от потомството Авраамово приема естество. Затова длъжен бе да прилича по всичко на братята“ (Евр. 2, 16.17) и да приеме тяло, подобно на нашето. Мария получи съществуването си на света, та от нея Христос да вземе това тяло и да го принесе в жертва, бидейки Негово, за нас.
Писанието, когато говори за рождението на Христа, казва: „Пови Го в пелени“ (Лука 2, 7). Затова са наречени блажени гърдите, от които е сукал. Когато майката ражда на света Спасителя, Той бива принесен в жертва за него.
Гавриил възвестява това на Мария внимателно и деликатно. Но не казва просто: Онзи, който ще се роди в тебе, за да не се мисли, че тялото Му е чуждо на нейното, а: от тебе (ср. Лука 1, 35), за да се знае, че Онзи, Когото тя ще роди на света, е роден именно от нея.
Словото, приело онова, което е наше, го принася в жертва и го унищожава чрез смъртта. След това ни облича в Своето състояние, както казва Апостолът: Това тленно тяло трябваше да се облече в нетление, и това смъртно тяло да се облече в безсмъртие (ср. 1 Кор. 15, 53).
Това обаче не е някаква приказка, както говорят някои. Да се пазим много от такова мислене! Нашият Спасител бе наистина Човек и от това дойде спасението на цялото човечество. По никакъв начин нашето спасение не може да се нарича измислица. Той спаси целия човек: тялото и душата му. Спасението се осъществи в Самото Слово.
Наистина човешко бе естеството, което се роди от Мария, според Писанията, и истинско, тоест човешко, бе тялото на Господа. Истинско, защото във всичко е като нашето; защото Мария е наша сестра, тъй като всички произхождаме от Адам.
Онова, което четем в Йоан: „Словото стана плът“ (Йоан 1, 14), има този смисъл, и така следва да се тълкува.
Писано е, прочее, у Павел: Христос стана заради нас проклятие (ср. Гал. 3, 13). В това интимно единение със Словото човекът получи огромно богатство: от състоянието на смъртност той стана безсмъртен; преди бе свързан с физическия живот, а сега стана участник в Духа; макар и направен от пръст, влезе в небесното царство.
Макар Словото да прие смъртно тяло от Мария, Троицата остана в Себе Си непроменена, без към Нея да се прибави или отнеме нещо. Остана абсолютно съвършена: Троицата е единственият Бог. Затова в Църквата се възвестява един само Бог, в Отца и в Словото.
Коментари
Няма добавени коментари!