28 декември – Светите Невинни Младенци, Мъченици (Празник)

Четива:
1 Йоан 1, 5-2, 2
Псалм 123
Матей 2, 13-18

 

Младенците от Витлеем, избити по заповед на юдейския цар Ирод, страхуващ се за трона си от новородения Месия, възвестен му от мъдреците от Изтока, са първите, които засвидетелстват Христа с проливането на кръвта си. Тяхното мъченичество е разказано от евангелиста Матей (Мат. 2, 13-18).

Четиво от Римския Бревиарий за Празника на Светите Невинни Младенци

Из „Слова“ на Свети Кводвултдеус, Епископ

(Слово 2 за Символа; Patrologia Latina 40, 655)

Великият Цар се ражда като малко Дете. Мъдреците идват отдалече, водени от звездата, и стигат до Витлеем, за да се поклонят на Оногова, Който сега лежи в яслата, но царува над небето и земята. Когато мъдреците възвестяват на Ирод, че се е родил Царят, той се смущава и за да не загуби властта си, се опитва да Го убие, докато, ако беше повярвал в Него, щеше да има спокойствие в този живот и щеше да царува навеки в другия.

От какво се боиш, Ироде, сега, когато чу, че се е родил Царят? Христос не е дошъл, за да те лиши от трона, а за да победи дявола. Ти не разбираш това, затова се смущаваш и се гневиш. Нещо повече – за да отстраниш Оногова, Когото търсиш, ти проявяваш жестокост, като избиваш толкова много деца.

Плачещите майки не те карат да отстъпиш, не те трогват риданията на бащите при избиването на децата им, не те спират покъртителните вопли на децата. Страхът, сковал сърцето ти, те кара да убиеш децата, и докато се стремиш да унищожиш самия Живот, мислиш, че ще живееш дълго, ако осъществиш докрай замисъла си. Но Той, Изворът на всяка благодат, едновременно малък и велик, макар да лежи в яслата, кара трона ти да трепери. Служи си с тебе, който не познаваш намеренията Му, и освобождава душите от робството на дявола. Прие децата на враговете Си и ги направи Свои осиновени чеда.

Децата, без да го осъзнават, умират за Христа, докато родителите им оплакват погиващите мъченици. Христос прави Свои свидетели онези, които още не говорят. Онзи, Който е дошъл да царува, царува по този начин. Освободителят вече започва да освобождава и Спасителят вече дава Своето спасение.

Но ти, Ироде, който не знаеш всичко това, се смущаваш и озверяваш, и докато мислиш как да навредиш на Това Дете, без да знаеш, вече Му въздаваш почит.

О, пречуден дар на благодатта! Какви заслуги са имали тези деца, за да победят по този начин? Те още не говорят, а вече изповядват Христа! Не са способни още да се борят, защото още не владеят членовете си, а вече носят триумфално палмата на победата.