7 декември – Свети Амброзий, Епископ и Църковен Учител (Възпоминание)

Свети Амброзий е роден ок. 340 г. Баща му е високопоставен римски чиновник в Северна Италия. Получава отлично образование и има блестяща кариера в римската администрация. През 374 г. народът в Медиоланум (Милано) го избира за свой епископ. Свети Амброзий е образец за добър пастир, църковен писател и обществено значима личност. Защитава свободата и правата на Църквата спрямо държавата, бори се срещу разпространението на арианската ерес, полага грижи за евангелизацията на народа и оставя безценни богословски трудове. Смятан е за създател на амброзианската литургия, използвана и днес в някои северноиталиански епархии. Умира в Милано на 4 април 397 г.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Свети Амброзий, Епископ и Църковен Учител

Из “Послания“ на Свети Амброзий, Епископ и Църковен Учител

( Посл. 2, 1-2.4-5; Patrologia Latina 16, 847-881)

Ти си получил свещенството и като стоиш на кърмата на Църквата, водиш нейния кораб по вълните. Дръж здраво кормилото на вярата, та ужасните бури на този свят да не могат да я отклонят от курса й. Злото е наистина голямо, безкрайно; но ти не се страхувай, защото “Той я основа върху морета, и върху реки я утвърди“ (Пс. 23, 2).

Затова не е случайно, че въпреки безбройните световни вълнения Църквата остава непоклатима, утвърдена върху апостолската скала, и стои здраво върху основата си, неуязвима за бушуването на бурното море. Вълните се стоварват върху нея, но тя не се поклаща, и макар че непрестанно стихиите на този свят да бушуват и да се разбиват с голям трясък върху нея, тя има своето сигурно спасително пристанище, където приема всеки, който губи сили. Дори да я изтласкат морските вълни, тя се носи и по реките, особено по онези реки, за които е казано: Реките издигат гласа си (ср. Пс. 92, 3). Защото наистина реки извират от сърцето на оногова, чиято жажда е била утолена от Христос и който е получил Божия Дух. Тези реки издигат глас, когато донасят духовна благодат.

Има, освен това, една река, която се излива като поток над нейните светии. Който е получил от пълнотата на тази река, като евангелистът Йоан, като Петър и Павел, той издига гласа си. И както апостолите разнесоха гласа на евангелската проповед с празничното си благовестие чак до краищата на земята, така и тази река започва да възвестява Господа. Приеми я, прочее, от Христа, за да се чуе и твоят глас.

Събирай Христовата вода, онази вода, която възхвалява Господа. Събирай от много места водата, която изливат облаците на пророците. Който събира вода от планините и я насочва към себе си, или черпи от изворите, и той, като облаците, може да я излива над другите. Затова напълни с нея душата си, та земята ти да бъде напоявана и оросявана от собствени извори. Изпълва се с нея онзи, който чете много и разбира смисъла на прочетеното. А който се е изпълнил с нея, може да напоява другите. Писанието казва: „Когато се изпълнят облаците, изливат дъжд на земята“ (Екл. 11, 3).

Нека словата ти бъдат плавни, чисти, кристално ясни, та твоето морално учение да отеква сладостно в ушите на хората и благодатта на думите ти да спечелва слушателите ти, за да следват послушно онова, на което ги учиш. Речта ти да бъде изпълнена с мъдрост. Соломон твърди: “Устните на мъдрия са оръжия на Премъдростта; и още: Устните ти да отговарят напълно на това, което искаш да кажеш: тоест, изложението на речите ти да бъде разбираемо, смисълът им да блести ярко, без да се налагат допълнителни обяснения. Словото ти да може да се обяснява и защитава само, и да не излиза от тебе празна или лишена от смисъл дума.

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *