30 ноември – Свети Андрей, Апостол (Празник)

Четива:
Римляни 10, 9-18
Псалм 18
Матей 4, 18-22

Свети Андрий, от галилейския град Витсаида, е брат на Свети Петър и рибар като него. Първоначално е ученик на Свети Йоан Кръстител. Когато вижда и чува Исус, съобщава на брат си: „Видяхме Месията!“ Двамата братя биват призовани първи от Господа да Го следват и поставят началото на групата на Дванадесетте Апостоли. След Петдесятница Свети Андрей проповядва Евангелието в Мала Азия, Северното Черноморие и Гърция. Ок. 60 г. загива мъченически за вярата в град Патра (Пелопонес).

Четиво от Римския Бревиарий за Празника на Свети Андрей Апостол

Из „Проповеди върху Евангелието според Йоан“ на Свети Йоан Златоуст, Епископ и Църковен Учител

(Проповед 19, 1; Patrologia Graeca 59, 120-121)

Андрей, след като остана с Исус и възприе всичко, на което Той го бе научил, не запази само за себе си това съкровище, а побърза да отиде при брат си, за да сподели с него полученото богатство. Чуй добре какво му бе казал: „Намерихме Месията (което значи Христос)!“ (Йоан 1, 41). Виждаш ли по какъв начин изразява онова, което е научил съвсем отскоро? От една страна, показва каква притегателна сила е имал Учителят спрямо учениците, а от друга – разкрива бързия и задълбочен интерес, който предизвиква у тях Неговото учение.

Казаното от Андрей са думи на човек, който очаква с копнеж идването на Месията, който се надява на слизането Му от небето, който тръпне от радост, когато Го вижда да пристига, и който бърза да съобщи на другите голямата новина.

Казвайки веднага на брат си онова, което е научил, той показва също колко го обича, колко е привързан към близките си, колко искрено е загрижен да им подаде ръка в духовния им път.

Погледни също духа на Петър, от самото начало послушен и готов да повярва; той веднага се завтича, без да мисли за нищо друго. Защото се казва: „И го отведе при Исус“ (Йоан 1, 42). Никой, разбира се, не ще осъди това, че толкова лесно Петър се доверява на думата на брат си, без предварително да проучи нещата. Възможно е брат му да му е разказал всичко с голяма точност и по-подробно, докато евангелистите, когато съставят разказа си, се грижат най-вече той да е кратък. От друга страна, не е казано изрично, че е повярвал, без да задава въпроси, а че Андрей „го е отвел при Исус“ и Му го е поверил, за да научи всичко направо от Него. С тях е имало и още един ученик, доведен по същия начин.

Когато Йоан Кръстител казва: Ето Агнецът Божи, и още: Ето Онзи, Който кръщава с Дух Свети (Йоан 1, 29, 31), той има предвид, че по-ясното учение за това ще дойде от Самия Исус. Андрей има още по-сериозна причина да постъпи по същия начин, признавайки, че не е способен да даде задълбочено и изчерпателно обяснение. Затова отвежда брат си при Самия Извор на светлината с такава грижа и радост, че не се бави дори за миг.