20 ноември – ХРИСТОС ЦАР НА ВСЕЛЕНАТА (Тържество)

С това тържество почитаме нашия Господ Исус Христос, Алфа и Омега, Начало и Край, като Господ на цялото творение. С тази неделя приключва литургичната година.

Четива:
Йезекиил 34, 11-12, 15-17
Псалм 22
1 Коринтяни 15, 20-26.28
Матей 25, 31-46

Четиво от Римския Бревиарий за Тържеството Христос Цар на вселената

Из съчинението „Молитвата“ на Ориген, свещеник

(Гл. 25; Patrologia Graeca 11, 495-499)

Божието царство, според думите на нашия Господ и Спасител, не идва така, че да привлича вниманието, и никой няма да каже: Ето го тук или ето го там. Божието царство е сред нас (ср. Лука 16, 21), защото така близко е словото му до устата и сърцето ни (ср. Рим. 10, 8). Затова, без съмнение, онзи, който се моли да дойде Божието царство, всъщност се моли да се развива, да дава пладове и да достигне пълнотата си онова царство на Бога, което носи в себе си. Бог царува в душите на светците и те се покоряват на духовните закони на Бога, Който живее в тях. Така душата на светеца става като добре управляван град. В душите на праведниците присъства Отец, и с Отца – и Христос, както сам е казал: „Ще дойдем при него и жилище у него ще направим“ (Йоан 14, 23).

Но това Божие царство, което е в нас, с неуморното ни развитие ще достигне до пълното си осъществяване, когато стане онова, което казва Апостолът за Христос. Тоест, когато, след като покори всичките Си врагове, Той предаде царството на Отца, та Бог да бъде всичко във всички (ср. 1 Кор. 15, 24.28). Затова да се молим неуморно. Да правим това с вътрешна нагласа, възвишена и като че божествена поради присъствието на Словото. Да казваме на нашия Отец, Който е на небето: „Да се свети името Ти; да дойде царството Ти“ (Мат. 6, 9-10). Да помним, че Божието царство не може да съжителства с царството на греха, както няма общение между правдата и беззаконието, нито единство между светлината и мрака, нито съгласие между Христос и Велиар (ср. 2 Кор. 6, 14-15).

Така че ако искаме Бог да царува в нас, по никакъв начин „грехът да не царува в смъртното не тяло“ (Рим. 6, 12). Да умъртвяваме нашите членове, които принадлежат на земята (ср. Кол. 3, 5). Да даваме плодове в Духа, та Бог да може да живее в нас като в духовен рай. Да царува в нас единствено Отец със Своя Христос. Да бъде в нас Христос, седнал отдясно на онази духовна Мощ, Която и ние желаем да получим. Да остане, докато всички Негови врагове, които се намират в нас, станат „подножие на нозете Му“ (Пс. 98, 5), и тока да се отдалечи от нас всяко тяхно господство, власт и влияние. Това може да се случи във всеки от нас. Тогава, накрая, „последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта“ (1 Кор. 15, 26). Тогава Христос ще може да каже и в нас: „Къде ти е, смърт, жилото?“ (1 Кор. 15, 55; ср. Ос. 13, 14). Затова занапред нека нашето „тленно тяло“ се облича в святост и нетленност; и онова, което е смърно, да прогони смъртта и да се облече в безсмъртието на Отца (ср. 1 Кор. 15, 54). Така, след като Бог царува в нас, ще можем да се радваме на възраждане и на възкресение.