12 ноември – Свети Йосафат Кунцевич, Епископ и Мъченик (Възпоминание)

Иван Кунцевич е роден през 1580 г. в град Владимир Волински (дн. в Украйна, тогава в границите на Полша), в семейството на украински православни дворяни. Присъединява се към Католическата Църква от източен обряд и през 1604 г. постъпва в Ордена на Отците Базилиани, като приема името Йосафат. през 1609 г. е ръкоположен за свещеник, а през 1617 г. е назначен за архиепископ на Полоцк ( дн. в Белорус). Добър пастир, посвещава се изцяло на християнската формация на своите верни. На 12 ноември 1623 г. е убит жестоко във Витебск от противници на унията с Рим. Канонизиран е през 1867 г. Мощите му почиват в базиликата „Свети Петър“ в Рим.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Свети Йосафат Кунцевич, Епископ и Мъченик

Из енцикликата „Ecclesiam Dei“ на Пий XI, Папа

(AAS 15 [1923] 573-582)

Благодарение на възхитителното провидение, Божията Църква е построена така, че да достигне пълнотата на времената като едно голямо семейство. Тя е предназначена да обхване цялостта на човешкия род и затова, както знаем, се проявява по божествен начин чрез икуменическото единство, което е една от главните й характеристики. Христос, нашият Господ, не се задоволи само да повери на апостолите мисията, която бе получил от Отца, като каза: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете и научете всички народи“ ( Мат. 28, 18-19). Но пожела също колегията на апостолите да бъде в съвършено единство, свързана с двойна и много тясна връзка. Първата връзка е вътрешната връзка на вярата и на любовта, която се е изляла в сърцата чрез Светия Дух (ср. Рим. 5, 5). Другата е външната връзка на властта на само един над всички. На петър бе даден приматът над другите апостоли като постоянен принцип и видима основа на единството.

Но за да устои това единство и съгласие, Бог, в Своето върховно провидение, пожела да ги утвърди с печата на Своята святост и освен това – с мъченичеството. Тази велика чест се падна на Свети Йосафат, архиепископ на Полоцк от славянско-източен обряд, който с пълно право е почитан като прослава и подкрепа на източните славяни. Никой не е дал на името им по-голяма прослава или е допринесъл повече за спасението им от този техен пастир и апостол, именно защото той проля кръвта си за единството на Светата Църква. И нещо повече. Почувствал се подтикнат от божествено вдъхновение да възстанови навсякъде светото единство, той бе разбрал, че най-доброто за това е да се поддържа единството с Католическата Църква чрез източния славянски обряд и монашеския Орден на базилианите.

И също, имайки в сърцето преди всичко единството на своите съграждани с Престола на Петър, той събираше отвсякъде нужните аргументи, за да го проповядва и да го укрепва, главно като изследваше онези литургични книги, които източните християни, и самите отделили се, използват според предписанията на Светите Отци.

Получил една така старателна подготовка, той се зае да защитава, едновременно със сила и нежност, каузата на възстановяването на единството, постигайки толкова изобилни плодове, че бе получил от самите си противници прозвището „крадец на души“.