11 ноември – Свети Мартин от Тур, Епископ (Възпоминание)

Свети Мартин е роден в римската провинция Панония (дн. Унгария), в семейството на римски офицер. Първоначално поема по стъпките на баща си и постъпва на служба в римската армия. Изпратен е в провинция Галия (дн. Франция). Преживял дълбоко обръщане, той приема християнското кръщение, напуска армията и се посвещава на служба на Църквата. Ръкоположен за свещеник, той основава през 361 г. в Лигюже първата монашеска общност в Западна Европа. През 371 г. е избран за епископ на Тур. Огромна е заслугата му за евангелизацията на селските райони на Галия. Предава Богу дух в Канд през 397 г.

Четиво от Римския Бревиарий за възпоминанието на Свети Мартин от Тур, Епископ

Из „Послания“ на Сулпиций Север

(Посл. 3, 6. 9-10.11.14-17.21; SC 133, 336-343)

Мартин предузна много по-рано деня на смъртта си. Затова предупреди братята, че скоро ще приключи живота му. Междувременно много тежък случай го накара да посети епархията Канд. Клириците от тази епархия не живееха в съгласие помежду си и мартин, макар да знаеше, че му остава много малко живот, тъй като желаеше да възстанови мира там, не отказа да тръгне на път заради толкова благородна кауза. Мислеше, прочее, че ако успее да върне хармонията в тази Църква, ще приключи по достоен начин живота си, изцяло поставен на пътя на доброто.

Затова остана известно време в онова село или Църква, където беше отишъл, докато мирът не беше възстановен. Но когато вече мислеше да се връща в манастира, внезапно усети, че жизнените сили го напускат. Тогава призова при себе си братята и ги уведоми за неизбежната си смърт. Всички се натъжиха извънмерно, и през сълзи в един глас казваха: „“Защо, Отче, ни изоставяш? На кого ни оставяш, нас, опечалените? Грабливи вълци обикалят твоето стадо и кой ще ни защити от зъбите им, щом е поразен пастирът? знаем добре, че ти копнееш да си с Христа, но твоята награда е сигурна. И да се отложи, пак ще я имаш. затова действай повече от състрадание към онези, които оставяш тук“.

Трогнат от сълзите им, той, който, богат в Божия дух, винаги и много лесно се изпълваше със съчувствие към тях, се присъедини към плача им, и като се обърна към Господа, говори така пред онези, които плачеха: Господи, ако съм още нужен на Твоя народ, не отказвам да му служа. Но да бъде Твоята воля.

О, неизмеримо велики човече,  призван към тежък  труд, непобедим пред смъртта! Той не направи никакъв избор за себе си. Не се боеше да умре и не отказа да живее. Но, непрестанно с очи и ръце към небето, той не преставаше да се моли. свещениците, събрали се около него, го молеха да даде за малко отдих на тялото си и да полегне. Но той отговаряше: Оставете ме, братя, оставете ме да гледам повече към небето, отколкото към земята, защото духът ми, който скоро ще се възнесе към Господа, вече е на правилния път. Като каза това, видя, че дяволът стои близо до него. тогава му каза: Какво правиш тук, кръвожадно животно? Няма да намериш нищо в мен, проклетнико! Лоното Авраамово  ще ме приеме.

Като каза това, предаде душата си на Бога.

Мартин възлезе щастлив към Авраам. Мартин, беден и смирен, влезе богат в рая.