18 октомври – Свети Лука, Евангелист (Празник)

Четива:
2 Тимотей 4, 10-17б
Псалм 144
Лука 10, 1-9

 

Свети Лука е роден в езическо семейство в Антиохия и е лекар по професия. Присъединява се към християнската общност в града и става верен спътник на Свети Павел в мисионерските му пътувания, както и по време на затворничеството му в Рим. Автор е на едно от четирите Евангелия, както и на книгата Деяния на Апостолите, включена в Новия Завет. Преданието го представя и като художник, създал първите образи на Дева Мария. Мощите му почиват в базиликата „Санта Джустина“ в Падуа, Италия.

Четиво от Римския Бревиарий за Празника на Свети Евангелист Лука

Из „Проповеди върху Евангелията“ на Свети Григорий Велики, Папа и Църковен Учител

(Проповед 17, 1-3; Patrologia Latina 76, 1139)

Нашият Господ и Спасител, възлюбени братя, ни поучава било с думи, било с дела. И наистина, Неговите действия също имат стойността на заповеди, тъй като, докато в мълчание Той върши нещо, ни помага да разберем какво трябва да правим. Ето че изпраща двама по двама апостолите, за да проповядват, защото две са заповедите на любовта: любовта към Бога и любовта към ближния.

Господ изпраща учениците да проповядват двама по двама, за да ни покаже без думи, че в никакъв случай не бива да се нагърбва със задачата да проповядва онзи, който няма любов към другите.

С право е казано след това, че „ги изпрати пред Себе Си във всеки град и място, където Сам щеше да отиде“ (Лука 10, 1). Защото Господ следва Своите проповедници, тъй като проповедта трябва да пристигне първа, и едва тогава Господ идва да живее в душата ни, когато Го предшестват думите на възвестяването, чрез които истината се приема от разума. Затова Исаия казва за същите проповедници: „Пригответе път на Господа, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог“ (Ис. 40, 3). И псалмистът им казва: „Права правете пътеката за Който възлиза към заник“ (Пс. 67, 5 Vulg.). Господ възлиза „към заник“, който е смъртта Му.

Всъщност Господ възлезе „към заник“, та смъртта Му да послужи за висок пиедестал, от който да прояви още по-добре славата Си чрез възкресението. Възлезе „към заник“, та, възкръсвайки, да стъпче смъртта, с която бе влязъл в двубой.

Затова и ние правим прав пътя за Оногова, Който възлиза „към заник“, когато проповядваме на умовете ви Неговата слава; та, когато след това дойде Той Самият, да ги озари с присъствието на Своята любов.

Да чуем какво казва, когато изпраща проповедниците: „Жетвата е голяма, а работниците – малко. Затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си“ (Мат. 9, 37-38). За такава голяма жетва работниците са малко. Не можем да говорим без дълбока тъга за тази оскъдица, защото има хора, които биха слушали Благата Вест, но липсват проповедници. Ето, светът е пълен със свещеници, и все пак рядко се среща някой, който да работи на Господнята жетва. Приели сме свещеническото служение, но не вършим делата на това служение.

Затова размислете внимателно, възлюбени братя, над словото Господне: „Молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си“. Молете се за нас, за да бъдем в състояние да работим за вас както трябва; езикът да не спира да увещава, и мълчанието ни да не ни осъжда пред Нраведния Съдия, нас, които сме приели служението на проповедници.