Тържеството на Свети Йосиф – информация и четиво от Римския Бревиарий

Когато евангелистите говорят за Свети Йосиф, винаги го наричат „праведен”. Това определение най-добре характеризира светостта му, която произтича от пълното и всеотдайно приемане на Божията воля, на Божия план в...

Когато евангелистите говорят за Свети Йосиф, винаги го наричат „праведен”. Това определение най-добре характеризира светостта му, която произтича от пълното и всеотдайно приемане на Божията воля, на Божия план в живота му, който се изразява в бащинската закрила, с която дарява Младенеца Исус. Сам потомък на  Давид, Свети Йосиф по този начин включва Сина Божи в царственото Давидово потомство, от което, според пророците, трябва да произлезе очакваният Месия. Вярата му помага да не се противи на намесата на Бога в неговата история и плод на това е изпълненото му с чиста любов общение с непорочната му съпруга Дева Мария и заченатият от нея Спасител на света. В Светото Семейство от Назарет – истинска „домашна Църква”, -  Йосиф е основата, бащата, закрилникът. Святото му  мълчание,  пълното доверие, с което приема всичко, което Бог прави в неговата история, е неговото „да” на Спасението, дошло в лицето на Исус. Свети Йосиф, под чиято закрила расте и крепне Исус, е патрон на работниците, на нуждаещите се, на умиращите, а блаженият папа Пий IX го провъзгласява за покровител на цялата универсална Църква.

 

 

Четиво от Римския Бревиарий за Тържеството на Свети Йосиф

Из „Слова” на Свети Бернардин от Сиена, свещеник

 

(Слово 2 за Свети Йосиф; Opera 7,16.27-30)

 

Общо правило при различните благодати, давани на едно разумно същество, е, че когато Божието благоволение избира някого за определена благодат  или за дадено възвишено състояние, дава на така избраната личност всички харизми, нужни за нейното служение. Тези харизми, естествено, носят и почит за избрания. Ето какво се е случило най-вече с великия Свети Йосиф, приемен баща на Господа Исуса Христа и истински съпруг на Царицата на света и Господарка на Ангелите. Той е бил избран от Вечния Отец, за да бъде верен хранител и пазител на Неговите най-големи богатства: на Неговия Син и на Неговата Годеница, и изпълнява тази задача с най-голямо старание. Затова Господ му казва: Добри и верне рабе, влез в радостта на твоя Господар (ср. Мат.25,21).

Ако погледнем Свети Йосиф на фона на цялата Христова Църква, ще видим, че той е мъж избран и посочен, чрез когото и под чиято опека Христос е бил въведен в света по подобаващ и почетен начин. Ако цялата свята Църква е длъжница на Дева Мария, то е, защото е била счетена за достойна да приеме чрез нея Христа. Но е вярно също, че след Дева Мария Църквата дължи на Йосиф особено признание и уважение.

Той всъщност бележи приключването на Стария Завет и в него великите патриарси и пророци получават обещания плод. И наистина, единствено той е можел да се радва на физическото присъствие на Онзи, Когото Божието благоволение им е било обещало.

Разбира се, Христос не му отказва и в небето онази близост, онова уважение, онази голяма почит, която не му бе отказвал, докато живееше сред хората, като Син – на Своя баща. Нещо повече – довежда всичко това до най-голямо съвършенство.

Затова не случайно Господ добавя: „Влез в радостта на Господаря си”. При все че радостта от вечното блаженство е, която влиза в сърцето на човека, Господ предпочита да каже: „Влез в радостта”, за да разкрие по мистичен начин, че тази радост не само е в него, но го обкръжава и прониква в него от всички страни и го потапя в бездънен океан.

И така, спомняй си за нас, блажени Йосифе, и се застъпвай за нас пред Своя приемен Син, Когото си приел, с твоята могъща молитва. Стори също да бъде благосклонна към нас и Блажената Дева, Твоя Невяста, която е Майка на Онзи, Който с Отца и Светия Дух живее и царува във вечните векове. Амин.