23 септември – Свети Пий от Пиетрелчина, Свещеник (Възпоминание)

Франческо Форджоне е роден на 25 май 1887 г. в бедно селско семейство в Пиетрелчина, близо до Беневенто (Южна Италия). През 1903 г. е приет в Ордена на капуцините и получава името Пий (Пио). През 1909 г. е ръкоположен за свещеник. Изключителен е духовният му опит с Бога, който се увенчава през 1910 г. с получаването на стигматите, които ще носи до края на дните си. Мистик, всеотдаен изповедник и духовен ръководител, Падре Пио става известен из целия католически свят с чудесата си, с духовните си подвизи и личната си святост. Умира на 23 септември 1968 г. в манастира на капуцините в Сан Джовани Ротондо, където прекарва голяма част от живота си. Канонизиран е от папа Йоан Павел II през 2002 г.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Свети Пий от Пиетрелчина, Свещеник

Из Писмата на Свети Пий от Пиетрелчина, Свещеник

Божественият Строител чрез умелите удари на спасителния си резец и чрез старателно изглаждане се старае да приготви камъните, с които да изгради вечното Си здание, както пее нашата любима Майка, Светата Католическа Църква, в химна от Бревиария за освещаването на църква. И така е наистина.

Всяка душа, предназначена за вечната слава, може с пълно право да се нарече камък, приготвен за изграждането на това вечно здание. Строителят, който иска да изгради храма по най-добрия възможен начин, трябва преди всичко да изглади камъните, които ще използва за строежа. Той постига това чрез ударите на чука и резеца. Така постъпва и небесният Отец с избраните души, които, благодарение на Неговата всевечна мъдрост и предвидливост, от вечността са били предназначени за изграждане на вечното здание.

Душата, приготвена да царува заедно с Христа в небесната слава, трябва да бъде изгладена чрез ударите на чука и на резеца, с които си служи  небесният Строител, за да приготви камъните, тоест – избраните души. А какво представляват тези удари на чука и резеца? Това са мракът, сестро моя, страховете, изкушенията, болестите на душата и духовните лекарства, изцеряващи всяка болест, както и слабостите на тялото.

Затова благодарете на безкрайната добрина на вечния Отец, който се отнася по този начин с Вашата душа, предназначена за спасение.  Защо да не се гордеем с тези благодеяния на най-добрия от всички бащи? Отворете сърцето си за Този небесен Лекар на душите, опрете се изцяло и с пълно доверие на пресветите Му рамене: Той гледа на Вас като на избрана да вървите след Исус към хълма на Калвария. А аз с радост и вътрешно вълнение ще гледам как ще започне да действа във Вас благодатта.

Не бива да се съмнявате, че всичко, което се е случило с душата Ви, е било наредено от Господа. Не се страхувайте толкова много, че ще изпаднете в злото, тоест – че ще пренебрегнете Бога. Нека Ви бъде достатъчно съзнанието, че в хода на целия Ваш живот никога не сте обидили Господа, който, впрочем, не може да не бъде обожаван.

Ако Този най-мил Възлюбен на душата Ви се крие, той го прави не както Вие мислите, защото иска да Ви накаже, а по този начин изпитва по-добре Вашата вярност и постоянство. Той иска заедно с това да очисти старателно душата Ви от дребните чувствени привързаности и вини, от които дори праведният човек не е свободен. Защото казва Светото Писание: „Седем пъти ще падне праведникът“.

Повярвайте ми, че ако не знаех колко много страдате, нямаше да се радвам толкова, понеже щях да си мисля, че Господ ви е дал по-малко бисери … Отхвърляйте като изкушение лошото съмнение … Отхвърляйте и колебанията, свързани с начина Ви на живот, а именно, че не слушате Божиите призиви, и опирайте се на сладкото увещание на Възлюбения. Всичко това не идва от добрия Дух, а от лошия. Това са дяволски измами, които целят да Ви отдалечат от съвършенството или поне да Ви забавят по пътя към него. Не угасявайте Духа!

Когато Исус Ви се открива, благодарете Му. Когато се укрива – пак Му благодарете. Всичко това са сладостите на любовта. А аз ви пожелавам, заедно с Исус на кръста, и Вие да предадете духа си на Бога и заедно с Него да възкликнете: „Свърши се!“