20 септември – Светите Корейски Мъченици

20 септември – Светите Корейски Мъченици (Андрей Ким Таегон, свещеник, Павел Чон Хасан и още 101 техни другари) (Възпоминание)

Началото на Католическата Църква в Корея е поставено през 1784 г., когато един мирянин, обърнал се във вярата в Пекин, се завръща в родината си и започва да проповядва там Христовото учение. Католическата общност в страната се увеличава бързо, но през XIX в. властите започват преследвания срещу нея. Най-силни са гоненията в периода от 1839 до 1867 г. Тогава 103 мъченици, свещеници и миряни,  засвидетелстват с кръвта си своята вярност към Христа.

Сред тях е Свети Андрей Ким Таегон, роден през 1821 г. в благородно християнско семейство. той е един от първите католически свещеници от корейски произход, ръкоположен през 1844 г., и първият свещеник – мъченик в Корея, обезглавен заради вярата си в Сеул на 16 септември 1846 г.

Друг корейски мъченик е мирянинът Павел Чон Хасан. Той също е роден в католическо семейство през 1795 г. През 1801 г. баща му Августин и брат му Карл са екзекутирани като християни, а семейството е лишено от всякакви средства за живот. Трудностите укрепват верността на Павел към Църквата и той всеотдайно помага на първите френски католически мисионери в Корея. Арестуван и подложен на изтезания, той е обезглавен на 22 септември 1839 г., заедно с приятеля си Августин Нион. След няколко месеца загиват мъченически майка му Цецилия и сестра му Елизабет. През същата година властите екзекутират френските мисионери епископ Ембер и свещениците Мобан и Шастан, изпратени от Чуждестранните Мисии в Париж.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Светите Корейски Мъченици

Из последното писмо на Свети Андрей Ким Таегон, свещеник и мъченик

( Ср. Pro Corea. Documenta. ed. Mission Catholique Séoul, Séoul – Paris 1938, vol. I, 74-75)

Възлюбени братя и приятели, мислете и спомнете си това: в началото на времената Бог създаде небето и земята (ср. Бит. 1, 1), както и всички неща; запитайте се защо и с какво намерение Той сътвори по толкова специален начин човека по Свой образ и подобие.

Ако ние в този изпълнен с опасности и мизерия свят не признаем Господа за наш създател, за нищо не би ни служило това, че сме родени и че сме все още живи. Ако, по Божия благодат, сме дошли на този свят, пак по Негова благодат сме получили кръщението и сме влезли в Църквата: и така, станали ученици на Господа, носим едно славно име. Но за какво би ни послужило това, че носим толкова велико име, ако животът ни не отговаря на него? Напразно щяхме да сме родени, напразно щяхме да сме в Църквата, нещо повече, това щеше да бъде предателство към Господа и към Неговата благодат.  По-добре щеше да бъде да не сме се раждали, отколкото да сме получили благодатта на Господа и да сме съгрешили срещу Него.

Погледнете земеделеца, който сее в полето (ср. Яков 5, 7-8): в подходящото време той изорава земята, след това я наторява и, без да обръща внимание на умората под слънцето, засява скъпоценното семе. Когато класовете узреят и идва време за жътва, сърцето му, забравяйки за труда и пролятата пот, се радва и ликува от щастие. Ако обаче класовете са празни и за него остава само слама и плява, селянинът си спомня за тежкия труд и за пролятата пот и колкото повече се е старал да обработи тази нива, толкова повече ще я изостави в забвение.

Същото прави и Господ с нас: земята е Неговата нива, ние, хората, сме кълновете, благодатта е торът. Чрез Неговото въплъщение и изкуплението Му Той ни е напоил с кръвта Си, за да можем да растем и да узреем.

Когато в деня на Съда настъпи време за жътва, онзи, който бъде намерен зрял в благодатта, ще се радва в царството небесно като осиновено чедо на Бога; а който остане безплоден, дори да е бил осиновено чедо, ще стане враг и ще бъде наказан навеки, както заслужава.

Възлюбени братя, знайте със сигурност, че нашият Господ Исус, дошъл на света, взе върху Себе Си безбройни болки, чрез Своето Страдание основа Светата Църква и й помогна да расте чрез изпитанията и мъченичеството на верните. Макар че силите на този свят я потискат и воюват срещу нея, те никога няма да я победят. След Възнесението на Исус, от времето на Апостолите до наши дни, навсякъде по земята Светата Църква расте чрез преследванията.

Така в течение на петдесет или шестдесет години, откакто Светата Църква навлезе в нашата Корея, верните трябваше да търпят многократно гонения, и днес те са по-силни от всякога. Затова много наши приятели от същата вяра, сред които съм и аз, бяха хвърлени в затвора, а вие също оставате преследвани. Ако е вярно, че образуваме едно само тяло, как да не бъдем опечалени дълбоко в сърцата си? Как да не изпитваме човешкото чувство на болка от раздялата?

Обаче, както казва Писанието, Бог се грижи и за най-малкото косъмче на главата ни (ср. Мат. 10, 30) и държи сметка за него в Своята Премъдрост; как тогава да определим едно толкова жестоко преследване? То е в  Божия план, като награда или наказание.

Затова прегърнете Божията воля и с цялото си сърце поведете борбата за Исус, Царя небесен; така и вие ще победите демона на този свят, вече разгромен от Исус.

Заклевам ви: не изоставяйте братската любов, а си помагайте взаимно; и бъдете твърди, докато Господ не ви окаже милосърдието Си, като сложи край на преследването.

Ние тук сме двадесет, и по Божия благодат все още всички сме добре. Ако някой бъде убит, умолявам ви да се погрижите за семейството му.

Имам още много неща да ви кажа, но как да ги изразя с перо и на хартия? Завършвам писмото си. бидейки толкова близо до решителната битка, аз ви моля да напредвате във вярата; и накрая, когато всички влезем в небето, ще се възрадваме заедно.

Целувам ви за последен път като знак на моята любов.