10 август – Свети Лаврентий, Дякон и Мъченик (Празник)

Четива: 2 Коринтяни 9, 6-10 Псалм 111 Йоан 12, 24-26 Свети Лаврентий е роден Римска Испания през 230 г. Ръкоположен е за дякон в Рим и е натоварен зъс задачата...
Четива:
2 Коринтяни 9, 6-10
Псалм 111
Йоан 12, 24-26

Свети Лаврентий е роден Римска Испания през 230 г. Ръкоположен е за дякон в Рим и е натоварен зъс задачата да раздава помощи от името на Църквата на бедните християни. Когато император Валериан започва гонения срещу християните, мъченическа смърт претърпяват папа Сикст II и седем негови дякони. Лаврентий също е арестуван и от него искат да се отрече от вярата си и да предаде имуществата на Църквата. Той приема с героично търпение и упование в Бога жестоките изтезания и накрая е умъртвен, като го изгарят жив върху нагорещена решетка. Мъченическата му смърт е на 10 август 258 г.

Четиво от Римския Бревиарий за Празника на Свети Лаврентий, Дякон и Мъченик

Из „Слова“ на Свети Августин, Епископ и Църковен Учител

(Слово 304, 14; Patrologia Latina 38, 1395-1397)

Днес Римската Църква чества деня на триумфа на Лаврентий, ден, в който той отхвърли света на злото. Потъпка го, когато се беше развилнял бясно срещу него, презря го, когато го примамваше с ласкателства. И в единия случай, и в другия победи сатаната, който го увещаваше да избегне преследването.

Свети Лаврентий беше дякон на Римската Църква. Там той бе служител на Кръвта Христова и там проля кръвта си в името на Христа.

Блаженият апостол Йоан описа ясно тайната на Господнята Вечеря, когато каза: „Както Христос даде живота Си за нас, така и ние сме длъжни да даваме живота си за братята“ (1 Йоан 3, 16). Лаврентий, братя, бе разбрал всичко това. Бе го разбрал и бе го приложил на дело. И наистина отдаде онова, което бе получил на тази трапеза. Възлюби Христа в живота си и Му подражаваше в смъртта си.

И ние, братя, ако наистина обичаме, да Му подражаваме. Защото не бихме могли да отдадем по-прекрасен плод на любовта си от онзи, който се състои в подражанието на Христа, Който „пострада за нас, като ни остави пример, за да вървим по стъпките Му“ (1 Петър 2, 21). С това апостол Петър изглежда иска да каже, че Христос бе пострадал само за онези, които вървят по стъпките Му, и че Христовите Страдания са от полза само за онези, които Го следват. Светите мъченици Го последваха чак до проливането на кръвта си, чак до уподобяването на Страданията Му. Последваха Го мъчениците, но не само те. Защото, след като те преминаха, мостът не беше разрушен; и не пресъхна изворът, от който те бяха пили.

Обаче в прекрасната градина на Господа, братя, са не само розите на мъчениците, но и лилиите на девиците, бръшлянът на онези, които живеят в брак, теменугите на вдовиците. Никоя категория хора не бива да се съмнява в своето призвание: защото Христос страда за всички. С цялата истина бе писано за Него: „Той иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тимотей 2, 4).

Затова да се опитаме да разберем по какъв начин, освен чрез проливане на кръвта си, освен изпитанието на преследването, християнинът трябва да следва Учителя. Апостолът, говорейки за Христа Господа, казва: „Той, бидейки в образ Божи, не счете за похищение да бъде равен Богу“. Каква възвишеност!

„Но понизи Себе Си , бидейки послушен до смърт, и то смърт кръстна“ (Филип. 2, 6-7). Какво понижение!

Христос се смири: ето ти, християнино, пример за подражание. Христос стана послушен: а защо ти се възгордяваш? След като премина всички степени на това понижение, след като победи смъртта, Христос се възнесе на небето. Нека Го последваме. Да слушаме Апостола, който казва: „Ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, където Христос седи отдясно на Бога“ ( Кол. 3, 1).