1 август – Свети Алфонс Мария де’ Лигуори, Епископ и Църковен Учител (Възпоминание)

Свети Алфонс Мария де ‘ Лигуори е роден в благородно семейство в Неапол на 27 сепгември 1696 г. Учи право и започва кариера на адвокат, но свещеническото му призвание го кара да изостави светския живот и да постъпи в семинария. Ръкоположен е за свещеник през 1726 г. Работи в бедните квартали на Неапол и бързо се прочува като блестящ проповедник и изповедник. През 1732 г. основава Конгрегацията на Пресветия Изкупител (Отците Редемптористи). През 1762 г. става Епископ на Сант’Агата деи Готи (Южна Италия). Напуска този свят в Ночера де’Пагани на 1 август 1787 г. Канонизиран е от папа Григорий XVI през 1839 г.  Заради ценните си богословски и нравствени произведения е провъзгласен за Църковен Учител през 1871 г. от папа Пий IX.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Свети Алфонс Мария де’Лигуори, Епископ и Църковен Учител

Из „Практиката да обичаме Исус Христос“ на Свети Алфонс Мария де’Лигуори, Епископ и Църковен Учител

(Гл. 1, 1-5)

Цялата святост и съвършенство на една душа се състои в това: да обича Исус Христос, нашия Господ – наше  най-голямо добро и наш Спасител. Любовта е, която обединява и опазва всички добродетели, които правят човека съвършен.

Нима Бог не заслужава цялата ни любов? Той ни е възлюбил още от вечността. „Човече, казва Господ, знай, че Аз пръв те обикнах. Ти още не беше на този свят, нито пък светът съществуваше, а Аз вече те обичах. Обичам те винаги, както винаги съм Бог“. Виждайки, че хората биват привличани от благодеяния, Бог пожела чрез Своите дарове да ги спечели за Своята любов. Затова каза: „Желая да накарам хората да Ме обичат с помощта на онези примки, с които хората се оставят да бъдат привлечени, тоест – с връзките на любовта“. Именно такива бяха даровете, които Бог поднесе на човека. След като го дари с душа, Той прибави и мощта на Своя образ, паметта, разума и волята, както и тялото с неговите сетива, създаде за него небето и земята, и толкова други неща, единствено от любов към човека. Те трябва да служат на човека, а човекът да Го обича от благодарност за тези неизброими дарове.

Но за Бога не беше достатъчно да ни дари всички тези прекрасни неща. За да получи цялата ни любов, Той стигна дотам да ни дари Себе Си докрай. Вечният Отец стигна дотам да ни дари Своя Единороден Син. Виждайки, че всички ние бяхме мъртви и лишени поради греха от Неговата благодат, какво направи Той? Поради огромната Си любов, нещо повече, както пише Книгата Откровение, поради извънмерната любов, която изпитваше, Той изпрати Своя възлюбен Син да даде откуп за нас, и така да ни върне живота, който грехът ни бе отнел.

И, давайки ни Сина Си (като не пощади Сина, за да прости на нас), заедно със Сина Той ни дари всяко добро: Своята благодат, любовта Си и рая. Но всички тези блага, разбира се, не са толкова велики, колкото Сина: „Онзи, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички нас, как няма да ни подари с Него и всичко?“ (Рим. 8, 32).