15 юли – Свети Бонавентура, Епископ и Църковен Учител (Възпоминание)

Джовани Фиданца е роден през 1218 г. в Баньореджо (Централна Италия). Като малък е излекуван от Свети Франциск от Асизи, който при това възкликва: „Bona ventura!“ („Щастливо събитие!“). С това име той остава в историята. Бонавентура учи в Парижкия университет и там постъпва във Францисканския Орден. Преподава в същия университет и създава там блестяща школа. През 1257 г. е избран за генерал на Францисканския Орден и остава на тази длъжност 17 години. Наричат го „Втори основател на францисканците“. Оставя множество богословски произведения, както и биография на Свети Франциск. Папа Григорий X го назначава за Епископ на Албано и кардинал. Свети Бонавентура участва във II Лионски Събор, свикан за обединение на Западната и Източната Църкви. Умира в Лион по време на Събора на 15 юли 1274 г. Канонизиран е през 1482 г. от папа Сикст IV, а през 1588 г. папа Сикст V го провъзгласява за Църковен Учител.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Свети Бонавентура, Епископ и Църковен Учител

Из съчинението „Пътеводител на ума към Бога“ на Свети Бонавентура, Епископ и Църковен Учител

(Гл. 7, 1.2.4.6; Opera omnia, 5, 312-313)

Христос е животът и вратата. Христос е стълбата и средството за придвижване. Той е очистилището, поставено над Божия ковчег (ср. Изх. 26, 34). „Тайната, скривана от векове“ ( Еф. 3, 9). Който се обръща с пълна отдаденост към това очистилище и с вяра, надежда, любов, благочестие, възхищение, радост, почит, хвала и ликуване на сърцето  съзерцава разпнатия Господ, той извършва с Него Пасхата, тоест преминаването. Прекосява с жезъла на кръста Червено море, излизайки от Египет, за да навлезе в пустинята. Там вкусва тайнствената манна, почива с Христа в гроба като умрял външно, но чува, доколкото го позволява състоянието ни на пътници,  онова, което бе казано с любов от кръста на добрия разбойник, намиращ се така близо до Христа: „Днес ще бъдеш с Мене в рая!“ ( Лука 23, 43).

Но за да бъде съвършено това преминаване, нужно е да се отстрани дейността на интелекта, а всяко чувство на сърцето да бъде преобразено и пренесено в Бога.

Това е нещо мистично и изключително, познава го само онзи, който го получава. Получава го само онзи, който го желае. А го желае само онзи, който бива разпален от огъня на Светия Дух, който Христос донесе на земята. Ето защо Апостолът казва, че тази мистична премъдрост ни е открита от Светия Дух.

Ако искаш да разбереш как става всичко това, запитай благодатта –  не науката, желанието – не интелекта, диханието на молитвата – не жаждата за четене, Жениха – не учителя, Бога – не човека, сумрака – не яснотата, не светлината, а огъня, който възпламенява цялото естество и го потапя в Бога със сладкото си помазание и с най-горещите чувства.

Сега този огън е Бог и тази пещ се намира в светия Йерусалим. Христос е, Който ги запалва с жарта на пламенните Си Страдания. Може да схване това само онзи, който казва: Душата ми желае по-добре да се прекрати дишането на кръста, костите ми предпочетоха смъртта (ср. Йов 7, 15).

Който възлюби такава смърт, може да види Бога, защото все пак остава истина, че: „Не може човек да Ме види и да остане жив“ (Изх. 33, 20). ние умираме и навлизаме в този здрач; правим да замълчат грижите, страстите и фантазиите. Преминаваме с разпнатия Христос „от този свят към Отца“, та, след като Го видим, да можем да кажем с Филип: „Това ни стига“ (Йоан 14, 8). и ще чуем с Павел: „Стига ти Моята благодат“ (2 Кор. 12, 9). Ще се зарадваме с Давид, казвайки: „Изнемогват плътта и сърцето ми; но Бог е твърдина на сърцето ми и мой дял навеки“ (Пс. 72, 26). „Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин!“ (Пс. 105, 48).