2 юни – Непорочно Сърце на Блажена Дева Мария (Възпоминание )

Още през 1643 г. Св. Йоан Йод (Еудес) поставя  началото на това честване във Франция. През 1944 г. папа Пий XII го разпространява над цялата Църква, фиксирийки датата му след Тържеството на Пресветото Сърце Исусово. По този начен се подчертава дълбоката връзка между Мария и нейния Син – Божието Слово, станало плът, както и Божията Майка в историята на спасението.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Непорочното Сърце Мариино

Из „Слова“ на Свети Лаврентий Джустиниани, Епископ

( Слово 8, за празника на Очистването на Блажена Дева Мария: Opera, 2, Venezia 1751, 38-39)

Мария размишляваше в сърцето си за всичко, което получаваше чрез четене, чрез виждане, чрез слушане; и колко голямо бе израстването й във вярата, какви заслуги печелеше, от колко голяма мъдрост бе озарена и с какъв огромен пожар от любов напредваше все повече и повече.

Тя отваряше пред себе си вратата на небесните тайни и се изпълваше с радост, обогатяваше се изобилно с дара на Светия Дух, насочена към Бога, и в същото време запазваше дълбокото си смирение.

Действието на божествения дар се отличава с това, че издига от бездните към висините и води от слава към слава.

Блажено е сърцето на Дева Мария, което, имайки в себе си Светия Дух и радвайки се на Неговото учение, винаги е било послушно на волята на Божието Слово!

Мария не бе движена от някакво свое чувство или от своята воля, но следваше външно пътищата на вярата, които премъдростта отвътре й посочваше. И наистина подобаваше на божествената Премъдрост, която направи свое жилище дома на Църквата, да си служи с Пресвета Мария, за да ни научи на спазването на закона, на правилото на единството и на изискването за духовна жертва.

О, вярна душо, подражавай на Дева Мария. Влез в храма на сърцето си, за да се обновиш духовно и да получиш прошка за греховете си. Помни, че Бог цени повече намерението, с което извършваме някои дела, отколкото самите дела, сторени от нас. Затова да се обърнем с душата си към Бога чрез съзерцание и да се посветим на Него, за да можем да очакваме напредък в добродетелите и да извършваме старателно добри дела в служба на ближния; да правим всичко така, че винаги да се чувстваме водени от любовта. Ще повторим, че духовната жертва, която ни очиства и се възнася, желана от Бога, не е толкова сама по себе си дело на ръцете ни, а духовно жертвоприношение, което се извършва в храма на сърцето ни, оживено от присъствието и благоволението на Христа, нашия Господ.