29 юни – СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ, АПОСТОЛИ (Тържество)

29 юни – СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ, АПОСТОЛИ (Тържество) Четива: Деяния, 12, 1-11 Псалм 33 2 Тимотей 4, 6-8.17-18 Матей 16, 13-19 На тази дата Църквата празнува заедно Светите...

29 юни – СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ, АПОСТОЛИ (Тържество)

Четива:

Деяния, 12, 1-11

Псалм 33

2 Тимотей 4, 6-8.17-18

Матей 16, 13-19

Св.св. Петър и ПавелНа тази дата Църквата празнува заедно Светите Апостоли Петър и Павел, тъй като и двамата прославят с мъченическа смърт Бога в Рим приблизително по едно и също време.

Симон, син на Йона, рибар от галилейското градче Витсаида, е един от първите призовани ученици на Господа. Пръв изповядва, че Исус е Христос, Син на живия Бог, затова Спасителят го нарича „Петър“ („камък“), върху който ще изгради Своята Църква, и „портите адови няма да надделеят над нея“ (Мат. 16, 18). След Възкресението Си Исус три пъти поверява на Петър служението на Пастир на Неговото стадо. Христос оглавява общността на Апостолите в Йерусалим, след това е за известно време в Антиохия, накрая застава начело на християните в Рим като техен епископ и пръв папа. Две негови послания са включени в Канона на новозаветните писания. Увенчава делото си с мъченическа смърт за Христа в Рим между 64 и 67 г.

Савел, евреин от Тарс и високообразован фарисеин, първоначално преследва християните в Йерусалим, но когато Сам Христос му се явява по пътя за Дамаск, преживява дълбоко обръщане, променя името си на Павел и става най-ревностен проповедник на християнското учение. Особено се прочува като „Апостол на езичниците“. По време на трите си мисионерски пътувания поставя началото на много църковни общности, които насърчава с посланията си, включени в Новия Завет на Библията. Заради вярата си е обезглавен в Рим между 64 и 67 г.

Четиво от Римския Бревиарий за Тържеството на Светите Апостоли Петър и Павел

Из „Слова“ на Свети Августин, Епископ и Църковен Учител

(Слово 295, 1-2.4.7-8; Patrologia Latina 38, 1348-1352)

Св.св. Петър и ПавелМъченичеството на светите апостоли Петър и Павел направи свят за нас този ден. Не говорим за малко познати мъченици; защото „техният звук се носи по цяла земя, и техните думи – до краищата на вселената“ (Псалм 18, 5). Тези апостоли бяха видели онова, което проповядваха. Те следваха правдата. Свидетелстваха за истината и умряха за нея.

Блаженият Петър, първият от апостолите, надарен с гореща любов към Христа, бе получил благодатта да Го чуе да казва: „И Аз ти казвам: Ти си Петър“ (Мат. 16, 18). А преди това Петър се бе обърнал към Исус с думите: „Ти си Христос, Син на живия Бог“ (Матей 16, 16). И Исус потвърди в отговор: „Ти си Петър и на тоя камък ще съградя Църквата Си“ (Матей 16, 18). Върху този камък ще утвърдя вярата, която ти изповяда. Ще основа Моята Църква върху твоето твърдение: „Ти си Христос, Син на живия Бог“ Ти си Петър. „Петър“ идва от „камък“, а не „камък“ – от „Петър“. „Петър“ идва от „камък“, както „християнин“ – от „Христос“.

Както вече знаете, Господ Исус преди Страданията Си избра Своите ученици, които нарече апостоли. Сред тях само Петър получи задачата да олицетворява Църквата навсякъде. И по силата на това олицетворение с  цялата Църква той заслужи да чуе от Христа: „Ще ти дам ключовете на царството небесно“ (Мат. 16, 19). Но тези ключове бяха получени не просто от един човек, а от цялата Църква. Оттук произтича величието на Петър, защото той е олицетвор на универсалността и на единството на Църквата. „На теб ще дам“ онова, което се поверява на всички. Това иска да каже Христос. А понеже знаете, че Църквата е получила ключовете на небесното царство, обърнете внимание на онова, което господ казва при други обстоятелства: „Приемете Светия Дух“; и веднага добавя: „На които простите греховете, на тях ще се простят; на които задържите – ще се задържат“ (Йоан 20, 22-23).

Св.св. Петър и ПавелС право и след възкресението Си Господ повери на същия Петър задачата да пасе Неговото стадо. Направи това не защото само той сред учениците бе заслужил това, а защото когато Христос се обръща към едного, желае да изрази единството на всички. От самото начало се обръща към Петър, защото Петър е първият от апостолите.

Не се натъжавай, апостоле. Отговори веднъж, втори път, трети път. Нека победи три пъти в любовта свидетелството, както самоувереността е била победена три пъти от страха. Три пъти е трябвало да бъде развързано онова, което три пъти е било завързано. Развържи чрез любовта онова, което бе завързал поради страха.

Така Господ веднъж, два пъти, три пъти повери Своите овци на Петър.

Един само ден е определен за празник на двамата апостоли. Но и те са едно само нещо. Макар да загинаха мъченически в различни дни, те бяха едно нещо. Петър бе пръв, Павел го последва. Затова да празнуваме този празничен ден, осветен за нас от кръвта на апостолите.

И да обичаме тяхната вяра, живот, трудове, страдания, свидетелство и проповед.