28 юни – Свети Ириней, Епископ и Мъченик (Възпоминание)

28 юни – Свети Ириней, Епископ и Мъченик  (Възпоминание)

Свети Ириней е роден ок. 130 г. в Смирна (Мала Азия). Получава отлично класическо и философско образование, както и богословска подготовка под ръководството на смирненския епископ Св. Поликарп. С евангелизаторска цел заминава за римска Галия (дн. Франция), където през 177 г. е избран за епископ на Лион. Той стои реално начело на християните в Галия, като винаги подчертава примата на римския епископ – Папата, в Христовата Църква. Защитава усърдно вярата и учението на Църквата срещу различните разпространени тогава ереси, особено срещу тази на гностиците. С тази цел написва и един от първите богословски трактати на Ранната Църква – съчинението „Срещу ересите“. Претърпява мъченическа смърт в Лион ок. 202 г.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Свети Ириней Лионски, Епископ и Мъченик

Из „Трактат срещу ересите“ на Свети Ириней Лионски, Епископ и Мъченик

(Кн. IV, 20, 5-7; SC 100, 640-642. 644-648)

Божията слава дава живот. Ето защо онези, които са видели Бога, получават живот. Онзи, Който е необозрим, неразбираем и невидим, прави Себе Си видим, разбираем и обозрим за човеците, за да даде живот на онези, които Го разберат и видят. Невъзможно е да бъдем живи, ако не получим живот, но живот имаме само когато участваме в божественото естество. А участието се състои в следното: да виждаме Бога и да се радваме на Неговата доброта.

Хората ще видят Бога, за да живеят, и ще станат безсмъртни и божествени по силата на това виждане на Бога. Това, както казах преди, е било разкрито на онези, които носят Неговия дух и винаги очакват Неговото идване. Именно това твърди Мойсей във Второзаконие: Днес видяхме, че Бог говори с човека, и той остава жив (ср. Втор. 5, 24).

Онзи, Който в Своето величие и мощ върши всичко във всички, за всички създадени от Него твари е невидим и е невъзможно да се опише. Но не остава непознаваем: чрез Неговото Слово всички имат възможността да узнаят, че Отец е единствен Бог, Който съдържа всички неща и на всички тях дава съществуване, както е написано в Евангелието: „Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни“ (Йоан 1, 18).

От самото начало, прочее, Синът разкрива Отца, защото от самото начало е с Отца и показа на човешкия род своевременно пророческите видения, различните дарове, служенията и прославата на Отца според един план, който е изцяло ред и хармония. А където има ред, там има и хармония; където има хармония, там е и подходящото време; а където е подхоящото време, там е и благодеянието.

Затова Словото стана разпределител на Божията благодат за доброто на хората. В тяхна полза То изгради цялото „домостроителство“ на спасението, показвайки на хората Бога и представяйки човека на Бога. Запази, обаче, невидимостта на Отца, та човекът да не презре Бога и винаги да има Някого, към Когото да се стреми. Същевременно направи Бога видим за хората чрез множество провиденциални събития, та човекът да не бъде лишен напълно от Бога и да не затъне по тази причина в своето нищожество, защото живият човек е слава Божия, а човешкият живот проявява Бога. А ако разкриването на Бога чрез сътвореното дава живот на всички твари на земята, много повече от това Откровението на Отца, станало чрез Словото, дава живот на онези, които виждат Бога.