Сретение Господне

2 февруари

Сретение Господне

Празник

Четива:

Малахия 3, 1-4

Псалм 23

Лука 2, 22-40

С празника Сретение (Посрещане) Господне Църквата чества представянето на Младенеца Исус в Йерусалимския храм ( Лука 2, 22-40). Йерусалим, мястото на Пасхалната тайна на Спасителя, откъдето Евангелието се разпространява по целия свят, от самото начало се свързва с мисията на Исус на земята. Мария и Йосиф, които спазват благочестиво предписанията на Моисеевия Закон, донасят в Храма Младенеца Исус, за да Го представят пред Бога. Там ги посреща с ликуване старецът Симеон, „мъж праведен и изпълнен със страх Божи, който очакваше избавлението на Израил” (Лука 2, 25). Светият Дух вдъхновява Симеон да се възрадва от срещата си с Месията, когото очаква цял живот: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите Си, с мир; защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил” (Лука 2, 29-32). Възхвала на Господа за настъпващото изкупление въздава и пророчицата Анна, живееща при Храма. А Симеон възвестява на Мария и средството на спасението – Страданията и Кръстната Смърт на Нейния Син, които като меч ще пронижат душата й.

Сретение Господне и също празник на богопосветените: монаси, монахини, членове на различни Ордени и Конгрегации, които, всеки според своите дарове и призвание, служат на Господа, като следват Неговите евангелски съвети за бедност, целомъдрие и  послушание.

Четиво от Римския Бревиарий за празника Сретение Господне

Из „Слова” на Свети Софроний Йерусалимски

(Слово 3, „За Сретение”, 6,7; Patrologia Graeca 87, 3291-3293)

Ние всички честваме и почитаме с най-голяма съпричастност тайната на срещата с Господа, бързаме, тичаме въодушевени заедно да Го посрещнем. Нека не липсва никой, нека никой не отказва да тръгне със запален светилник. Нека разпалим пламъка на свещите като знак за божествения пламък на Онзи, Който е близо и благодарение на Когото всяко нещо заблестява, когато изобилната вечна светлина разпръсква мрака. Но нашите светилници изразяват най-вече просветлението на душата, с което трябва да тръгнем, за да посрещнем Христа. Както Неговата Майка и Непорочна Дева е носила в прегръдките си истинската светлина, за да я доближи до онези, които са в тъмнината, така и ние, озарени от нейния блясък, носейки в ръце светлината, която свети за всички, трябва да побързаме към Онзи, Който е истинската светлина.

Светлината дойде в света (ср. Йоан 1,9) и, като разпръсна обзелия го мрак, го озари. Посети ни Онзи, Който се ражда свише ( ср. Лука 1,78) и осия онези, които бяха в тъмнина. Затова и ние трябва да поемем на път, издигайки нашите факли, да тичаме, носейки светилниците си. Така ще покажем, че за нас заблестя светлина, и ще представим божествения блясък, на който сме посланици. Затова да бързаме всички, за да посрещнем Бога. Ето такова е значението на днешната тайна.

Дойде истинската светлина, която осветява всеки човек, дошъл на този свят ( ср. Йоан 1,9). Всички ние, братя, сме озарени от нея, всички блестим. Нека никой не бъде изключен от този блясък, нека никой не упорства да остава потопен в мрака. Но всички да вървим напред, сияещи и озарени от него.

С ликуващ дух да приемем заедно със стареца Симеон бляскавата вечна светлина. Да отправим благодарствени песни към Отеца на светлината, който изпрати истинската светлина, прогони всеки мрак и направи всички нас блестящи. Видяхме и ние Божието спасение, приготвено от Него пред всички народи и по славен начин проявено за нас, новия Израил, и веднага бяхме освободени от древната и мрачна вина, както Симеон, видял Христос, е бил освободен от връзките на настоящия живот.

Също и ние, прегръщайки с вяра Христос, Който идва от Витлеем, от езичници станахме Божи народ. Той е спасението на Бога Отец. Ние гледаме с очите на Бога, станал плът. Именно защото сме видели Бога сред нас и сме Го приели с прегръдката на духа, ние се наричаме нов Израил. В това ежегодно честване ние почитаме Неговото присъствие и е невъзможно някога да Го забравим.