1 ноември – ВСИЧКИ СВЕТЦИ (Тържество)

Четива:
Откровение 7, 2-4.9-14
Псалм 23
1 Йоан 3, 1-3
Матей 5, 1-12

 

Думи на Папа Франциск преди Молитвата „Аngelus“ на Тържеството на Всички Светци – Площад „Свети Петър“ във Ватикана, 1 ноември 2013 г.

 

Скъпи братя и сестри, добър ден!

 

www.pellegrinodipadrepio.it

Празникът Всички Светци, който празнуваме днес, ни напомня, че завършекът на нашия живот не е смъртта, а Раят! Пише го Апостол Йоан: „Още не е станало явно какво ще бъдем. Знаем само, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим както си е“ (1 Йоан 3, 2). Светците, Божиите приятели, ни дават сигурност, че това обещание няма да ни разочарова. Защото в земния си живот те са живели в дълбоко общение с Бога. В лицето на най-малките и отхвърлени братя те са виждали лицето на Бога, и сега го съзерцават както си е, в преславната му красота.

Светците не са свръхчовеци, не са родени съвършени. Те са като нас, като всекиго от нас – хора са, които преди да достигнат небесната слава, са живели нормален живот, с радости и скърби, трудности и надежди. Но какво е променило живота им? Когато са познали любовта на Бога, те са Го последвали с цялото си сърце, без условия и лицемерие. Посветили са живота си на служба на другите, понасяли са страдания и враждебност, без да мразят, и са отговаряли на злото с добро, разпространявайки радост и мир. Такъв е животът на Светците: хора, които от любов към Бога в живота си не са Му поставяли условия; не са били лицемери; посвещавали са живота си на служба на другите, за да служат на ближния; търпели са толкова враждебност, но не са мразели. Светците никога не са мразели. Разберете добре това: Любовта е от Бога, но омразата – откъде идва тя? Омразата не идва от Бога, а от дявола! А Светците са се отдалечили от дявола, Светците са мъже и жени, които имат радост в сърцата си и я предават на другите. Никога да не мразим, а да служим на другите, на най-нуждаещите се; да се молим и да живеем в радостта – този е пътят на светостта!

Да бъдат Светци не е привилегия на малцина, като че някой е получил голямо наследство! В Кръщението всички ние имаме наследството да станем Светци. Светостта е призвание за всички. Затова всички сме призвани да вървим по пътя на светостта, и този път си има име – едно лице: лицето на Исус Христос. Той ни учи да станем Светци. В Евангелието Той ни сочи пътя: този на Блаженствата ((ср. Мат. 5, 1-12). Защото Царството Небесно е за онези, които не полагат сигурността си в нещата, а в Божията любов; за онези, които имат просто, смирено сърце, не се смятат за праведници и не съдят другите; за онези, които умеят да страдат заедно със страдащите и да се радват с радващите се, не са насилници, а са милостиви и се стремят да изграждат помирение и мир. Светецът, Светицата, са строители на помирение и мир – винаги помагат на хората да се помиряват и правят всичко възможно, за да има мир. Толкова хубава е светостта: тя е хубав път!

Днес, на този празник, Светците ни дават едно послание. Казват ни: Уповавайте се на Господа, защото Господ не разочарова! Никога не разочарова: Той е добър приятел, винаги е до нас. Със своето свидетелство Светците ни окуражават да не се страхуваме да вървим срещу течението или да не бъдем разбрани и да бъдем осмени, когато говорим за Него и за Евангелието. Показват ни със своя живот, че който остава верен на Бога и на Неговото Слово, още тук, на тази земя, изпитва подкрепата на Неговата любов, и след това „стократно“ я изпитва във вечността. Това е, което изпитваме и за което молим Господа за нашите покойни братя и сестри. Много мъдро Църквата е поставила в непосредствена последователност празникът на Всички Светци и Възпоминанието на всички починали верни. Към нашата хвалебна молитва към Бога и почитта ни към блажените духове се присъединява възпоминателната молитва за онези, които са ни предшествали в прехода от този свят към вечния живот.

Да поверим нашата молитва на застъпничеството на Мария, Царица на Всички Светци.