РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 106. АДРИАН II, Папа

Wikipedia.org

Адриан е роден в Рим през 792 г. Произхожда от знатен род, дал двама Папи: Стефан IV (816-817) и Сергий II (844-847). След раждането му неговият баща Тарар се отказва от светския живот и е издигнат за Епископ.

Като млад Адриан се жени и има дъщеря. По-късно, както често става в онази епоха, със съгласието на съпругата си се разделя с нея, за да се посвети на Църквата. През 842 г. Папа Григорий II го ръкополага за субдякон, а скоро след това – за Кардинал презвитер на Базиликата „Свети Марко“. При своя роднина Сергий II има голямо влияние в римската курия и се прочува с милосърдните си дела. През 855 и 858 г. го избират за Папа, но от скромност отказва да приеме този избор.

През ноември/декември 867 г. е избран за трети път за Римски Епископ. Този път приема, за да сложи край на противоборството на различните фракции в Рим, и е интронизиран под името Адриан II, на 14 декември 867 г.

През същата година византийският император Михаил III е убит, а убиецът му Василий I заема престола в Константинопол. Той слага край на Фотиевата схизма, като изпраща Патриарха в изгнание, а на негово място възстановява Патриарх Игнатий. Във Византия започва управлението си Македонската династия.

През 868 г. Папа Адриан II приема в Рим братята Константин Философ и Методий, благославя тяхното дело за евангелизация на славянски език и във Вечния Град е отслужена за пръв път славянска литургия. Там Константин Философ приема монашеска схима и името Кирил, с което остава в историята, и умира на 14 февруари 869 г. Погребан е с големи почести в Базиликата „Свети Климент“. Брат му Методий е издигнат от Папата за Архиепископ на Великоморавия и продължава там делото на славянското просвещение.

Кирил и Методий пред Папа Адриан II (изобр. - Dnevnik.bg)

Междувременно в Рим особено влияние придобива като легат на император Людовик II Млади (855-875) Епископът на Орта Арсений, както и синът му, много ерудираният Анастасий Библиотекар. Друг син на Арсений обаче, на име Елевтерий, извършва страшно престъпление, убивайки дъщерята на Адриан II и нейната майка.

През 879 г. в Западна Европа възниква въпросът за наследството на кралство Лотарингия. За крал е провъзгласен Карл Плешиви, владетел на западните франки. Брат му Людовик II Немски, владетел на източните франки, предпочита да избегне войната и прибягва до арбитража на Папата. С посредничеството на Адриан II е подписан договорът от Мерсен (870 г.), според който Карл Плешиви запазва западна Лотарингия и кралската титла, а Людовик II Немски придобива източните лотарингски предели.

През 869-870 г. в Константинопол се провежда VIII Вселенски Събор, на който Адриан II е представен от свои легати. Съборът утвърждава единството на Църквата. Сред решенията му е и постановлението относно Църквата в България, която остава под юрисдикцията на Константинополската Патриаршия.

Папа Адриан II умира на 14 декември 872 г. Погребан е в римската Базилика „Свети Петър“.