28 октомври – Светите Апостоли Симон и Юда (Празник)

Четива:
Ефесяни 2, 19-22
Псалм 18
Лука 6, 12-16

 

unacasasullaroccia.com

Апостол Симон е наречен „Зилот“ в Евангелието според Лука, тъй като вероятно преди да се присъедини към Христовите ученици, е участвал във войнствената антиримска групировка на зилотите. Евангелистите Матей и Марко го наричат Кананит (Мат. 10, 4; Марк. 3, 18). Някои го идентифицират със Симон, брат на Апостол Яков Алфеев, когото, според раннохристиянския историк Хегезип, наследява като Епископ на Йерусалим (62-107). Загива мъченически, според някои автори – заедно с Апостол Юда Тадей, в Месопотамия, според други – в Пела (Армения).

Апостол Юда, наречен Тадей, е брат на Свети Апостол Яков Алфеев. На Тайната Вечеря той пита Господа: „Какво е това, дето искаш да се явиш на нас, а не на света?“ На което Исус отговаря: „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми, и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него, и жилище у него ще направим“ (Йоан 14, 22-23). След Петдесятница проповядва Благата Вест в различни страни на Изтока. Претърпява мъченическа смърт в Месопотамия. Едно негово кратко Послание е включено в Новия Завет на Библията.

 

Дом Проспер Геранже. 28 октомври – Светите Симон и Юда, Апостоли

(dom Prosper Guéranger. L’anno liturgico. – II. Tempo Pasquale e dopo la Pentecoste, trad. it. L. Roberti e P. Suffia, Alba, 1959, p. 1219-1222)

На мястото на отците ви се родиха синове (Graduale della festa, Sal. 44, 17). Църквата, отхвърлена от Израил, така възхвалява в своите песнопения апостолската плодовитост, която тя притежава и която ще запази до свършека на света. Нейното съществуване на земята е така устроено, че тя не може да съществува, без да дарява постоянно чеда на Господа, и затова в древната Литургия в навечерието е бил четен евангелският текст, който казва: Аз съм Лозата, Моят Отец е лозарят. Той ще отреже всички клони, които не дават в Мен плод, а клоните, които дават плод, ще подреже, за да дават повече плод.

Литургията в навечерието казва също в Посланието, че това подрязване ще бъде болезнено, и Апостолът, от името на другите клони, които като него са избрали Бога, говори за трудности, за всякакви страдания, за гонения, за проклятия, за отхвърляне, с цената на които придобиват правото да се нарекат чеда (1 Кор. 4, 9-14) хората, родени според Евангелието на Исус Христос (пак там, 15). Свети Павел се връща често към тази мисъл, и в Посланието за празника обектът на това свръхестествено рождение е мистичното възпроизвеждане на Божия Син, Който преминава в предопределените от детинството към съвършения човек (Гал. 4, 19; Послание за Празника: Еф. 4, 7-14).

Историята, свързана със Светците, които почитаме днес, е много оскъдна на детайли. Не знаем в каква степен те са допринесли за великото дело на раждането на Божиите чеда, за което говори Легендата. Неуморно, дори до проливането на кръвта си, те „изграждат тялото Христово“ (ibid.), и признателната Църква казва днес на Господа: „Боже, Който чрез Твоите блажени Апостоли Симон и Юда си ни дал да познаем Твоето име, стори да честваме тяхната безсмъртна слава, като напредваме в благодатта, и да напредваме в благодатта, като честваме тяхната слава“ (Колекта за Празника). Атрибут на Свети Симон е трионът, който ни говори за мъченичеството му. Свързан с Юда пък е триъгълникът, който сочи в него архитекта на Божия дом, както Свети Павел нарича себе си (1 Кор. 3, 10), както и седмото от Католическите Послания, на което е автор, и което му дава правото да бъде поставен сред първите в голямото семейство на учителите, следващи Господа. Но нашият Апостол има и благородство, надвишаващо всяко земно благородство: Юда е племенник на Свети Йосиф по линията на баща си Клеопа, син на Алфей (Eusebio, Storia Ecclesiastica, IV, XXII), според Закона е братовчед на Богочовека и е сред онези, които сънародниците му са наричали „братя“ на Сина на дърводелеца: заедно с Яков Малки, също Апостол и пръв Епископ на Йерусалим, един малко известен Йосиф и Симон, втория Епископ на Йерусалим. Всички те са синове на Клеопа и на Мария Клеопова,  спомената у Свети Йоан (19, 25).

Аз ви избрах, за да принасяте плод, който да пребъде (Йоан 15, 16). Божието Слово, което Богочовекът отправя към вас и към Дванадесетте, е насочено и към Църквата.Какво е останало от трудовете ви в Египет, в Месопотамия, в Персия? Може ли да бъде излъгана Църквата със слово и с дела? Разбира се, че не. Над всичко, което могат да доловят сетивата, над господството на историята, благодатта, излята над Дванадесетте, продължава да действа във вековете, и по-специално – във всяко свръхестествено рождение, което развива мистичното тяло на Господа, увеличавайки Църквата. Ние сме чеда на Светците повече от Товия (Тов. 2, 18), вече не сме без семейство, а принадлежим към дома на Бога, призвани да бъдат Апостоли и Пророци, единни в Исус Христос – крайъгълния камък (Еф. 2, 19-20). Вие, които сте си осигурили чрез мъките и плача толкова голямо предимство, ще бъдете благословени и ще запазите титлите и правата, дадени ни от едно такова скъпоценно синовство.

Злото около нас е огромно: останала ли е надежда на земята? Увереността на онези, които Те молят, ни казва, Юда, че за тебе няма невъзможни случаи и никога повече от днес не ще можеш да оправдаеш името си „Ревнител“. Благоволи, прочее, да изслушаш и да помогнеш на Църквата с апостолската си мощ да възвръща вярата и да разпалва любовта, за да спаси света.