26 октомври – XXX Неделя през годината

Четива:
Изход 2, 21-27
Псалм 17
1 Солуняни 1, 5-10
Матей 22, 34-40

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 22 октомври 2014 г.

Църквата – тяло Христово

Скъпи братя и сестри, добър ден!

 

amiamogesu.weebly.com

Когато искаме да покажем как елементите, изграждащи реалността, са тясно свързани един с друг и образуват заедно едно, често използваме образа на тялото. Апостол Павел прилага този израз за Църквата и го смята за неин най-важен и най-красив отличителен белег. Затова днес искаме да се запитаме: в какъв смисъл Църквата образува едно тяло? И защо бива определяна като „тяло Христово“?

В Книгата на Йезекиил е описано едно донякъде особено, впечатляващо видение, което оаче внася упование и надежда в сърцата ни. Бог показва на пророка множество кокти, отделени една от друга и изсъхнали. Тъжна гледка … Представете си една равнина, цялата пълна с кости. Тогава Бог иска от него да призове над тях Духа. Тогава костите се раздвижват и започват да се приближават една към друга и да се съединяват, по тях израстват жили, после – плът, и така се образува тяло – цялоство и изпълнено с живот (ср. Йез. 37, 1-14).

Ето това е Църквата! Препоръчвам ви днес вкъщи да отворите Библията на глава 37 от пророк Йезекиил – не забравяюте това, – и я прочетете – прекрасна е. Това е Църквата – шедьовър, шедьовър на Духа, Който влага във всекиго новия живот на Възкръсналия и ни поставя един до друг, единия в служба и подкрепа на другия, и така прави от всички нас едно само тяло, изградено в общението и в любовта.

Църквата обаче не е само тяло, изградено в Духа: Църквата е тяло Христово! Тук не става дума просто за литературен израз, а наистина сме това! Този е великият дар, който получаваме в деня на нашето Кръщение! Защото в Тайнството Кръщение Христос ни прави Свои, приемайки ни в сърцето на тайната на кръста – върховната тайна на Неговата любов към нас, за да ни помогне след това да възкръснем с Него като нови твари. Ето: така се ражда Църквата, и така Църквата бива призната за тяло Христово! Кръщението е истинско възраждане – то ни възражда в Христа, прави ни част от Него и ни съединява тясно помежду ни, като членове на същото тяло, на което Той е Глава (ср. Рим. 12, 5; 1 Кор. 12, 12-13).

От това произтича дълбоко общение в любовта. В този смисъл забележително е как Павел, призовавайки съпрузите „да обичат жените си, както обичат телата си“, заявява: „както и Христос – Църквата, понеже ние сме членове на тялото Му“ (Еф. 5, 28-30). Хубаво би било да си спомняме по-често от онова, което сме, какво е направил за нас Господ Исус: ние сме Негово тяло – онова тяло, което нищо и никой не може да откъсне от Него и което Той покрива с цялата Си страст и с цялата Си любов, точно както прави един съпруг със своята съпруга. Тази мисъл обаче трябва да помогне в нас да се роди желанието да общуваме с Господ Исус и да споделяме Неговата любов помежду си, като живи членове на Неговото тяло. Във времето на Павел, общността в Коринт е имала много такива трудности, преживявайки, както често и ние, опита от разделенията, завистта, неразбирателствата и отхвърлянето. Всичко това не е добре, защото вместо да изгражда Църквата и да й помага да расте като тяло Христово, я разчленява на множество части, разкъсва я. Това се случва и в наши дни. Да помислим за християнските общности в някои енории, да помислим за нашите квартали – колко разделения, колко завист, как се говори зад гърба на другите, колко неразбирателства и отхвърляния. И до какво води това? До това, че се разединяваме помежду си. То е началото на война. Войната не започва на бойното поле: войната, войните започват в сърцето, с неразбирателства, разделения, завист, с тази борба срещу другите. Общността в Коринт е била такава, били са шампиони в това! Апостол Павел дава на коринтяните някои конкретни съвети, които се отнасят и за нас: да не бъдем завистливи, а да ценим в нашите общности даровете и качествата на нашите братя. Завистта: „Онзи си е купил кола“ – и аз чувствам завист. „Този е спечелил от лотарията“ – друга завист. „На трети пък му върви в това и това“ – трета завист. Всичко това разединява, причинява зло, не бива да се прави! Защото по този начин завистта нараства и изпълва сърцето. А едно ревниво сърце е изпълнено с горчилка – сърце, в което вместо кръв като че има оцет; сърце, което никога не е щастливо, сърце, което разединява общността. Но какво да правим тогава? Да ценим в нашите общности даровете и качествата на другите, на нашите братя. И когато ме обземе завист – защото се случва на всички, всички сме грешници, – трябва да кажа на Господа: „Благодаря Ти, Господи, задето си дал това на този човек“. Да ценим качествата, да бъдем близо и да сме съпричастни със страданията на последните и на най-нуждаещите се; да изказваме нашата благодарност към всички. Сърцето, което умее да благодари, е добро сърце, благородно сърце, сърце, което е доволно. Питам ви: всички ние умеем ли да благодарим, винаги? Не винаги, защото завистта, ревността ни спират. И накрая, съветът, който апостол Павел дава на коринтяните, и който и ние трябва да си даваме един другиму: да не смятаме никого за по-горен от другите. Колко хора се чувстват по-горе от другите! И ние толкова пъти казваме като онзи фарисей от притчата: „Благодаря Ти, Господи, задето не съм като онзи, аз съм по-горен от него“. Но това е грозно, никога не бива да го правим! И когато се готвиш да го направиш, спомни си за греховете си, за онези, които никой не знае, засрами се пред Бога и кажи: „Но Ти, Господи – Ти знаеш кой е по-горен, аз си затварям устата“. И това е полезно. И винаги в любовта да се смятаме за членове едни на други, които живеят и се даряват за благото на всички (ср. 1 Кор. 12-14).

Скъпи братя и сестри, както пророк Йезекиил и както апостол Павел да призовем и ние Светия Дух, та Неговата благодат и изобилието на Неговите дарове да ни помагат да живеем наистина като Тяло Христово, единни, като семейство, но като семейство, което е тяло Христово, и като видим и красив знак на Христовата любов.