19 октомври – XXIX Неделя през годината

Четива:
Исаия 45, 1.4-6
Псалм 95
1 Солуняни 1, 1-5
Матей 22, 15-21

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – 15 октомври 2014 г.

Църквата – 9. Църквата Невяста очаква своя Жених

Скъпи братя и сестри, добър ден!

 

youmedia.fanpage.it

През това време говорихме за Църквата – за нашата Свята Майка, йерархичната Църква, Божия народ на път. Днес искаме да си зададем въпроса: какво ще стане накрая с Божия народ? Какво ще стане с всекиго от нас? Какво трябва да очакваме? Апостол Павел окуражава християните от общността в Солун, каито са си задавали същите въпроси, и след аргументите му те казват следните думи, които са сред най-хубавите в Новия Завет: „И така винаги с Господа ще бъдем!“ (1 Сол. 4, 17). Това са прости думи, но изпълнени с толкова голяма надежда! Емблематично е как в Книгата Откровение Йоан, подел интуицията на пророците, описва последното, окончателното състояние като „нов Йерусалим, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невяста, пременена за своя мъж“ (Откр. 21, 2). Ето какво ни очаква! И ето какво е Църквата: тя е Божият народ, който следва Господа Исус и ден след ден се приготвя за срещата с Него, като Невяста за своя Жених. Това не са просто думи: ще има истинска сватба! Да, защото Христос, станал Човек като нас и правейки от всички нас едно със Себе Си, чрез Своята смърт и възкресение наистина се е оженил за нас и е направил от нас като народ Своя Невяста. И това не е друго, а осъществяване на плана за общение и любов, изтъкан от Бога в хода на цялата история – историята на Божия народ, както и личната история на всеки един от нас. Господ е, Който осъществява това.

Има обаче един друг елемент, който ни подкрепя вътрешно и отваря сърцата ни: Йоан ни казва, че в Църквата  - Христовата Невяста, се проявява „новият Йерусалим“. Това означава, че Църквата, освен че е Невяста, е също така призвана да стане Град – символ par excellence на човешкото съжителство и взаимоотношения. Колко хубаво е, в такъв случай, че можем да видим, според друг, изключително красноречивв образ от Откровението, всички племена и всички народи, събрани заедно в този Град като в шатра – „скинията на Бога“ (ср. Откр. 21, 3). И в тази славна рамка няма да има вече никаква изолация, злини и различия от обществен, етнически и религиозен характер, а всички ще бъдем едно в Христа.

Пред този нечуван и прекрасен сценарий сърцето ни не може да не се чувства укрепено твърдо в надеждата. Вижте, християнската надежда не е просто някакво пожелание, не е оптимизъм. За един християнин надеждата е очакване – тръпнещо, развълнувано очакване на окончателното и крайно осъществяване на една тайна – тайната на Божията любов, в която сме възродени и в която живеем. И е очакване на Някого, Който идва: Той е Христос Господ, Който се приближава все повече до нас – ден след ден, и Който идва, за да ни въведе накрая в пълнотата на Своето общение и на Своя мир. Затова Църквата има за задача да поддържа запален и много видим светилника на надеждата, за да той да продължи да блести като сигурен знак на спасението и да може да озарява за цялото човечество пътеката, която води към срещата с милосърдното лице на Бога.

Скъпи братя и сестри, ето какво очакваме: Исус да се върне! Църквата – Невяста очаква своя Жених! Трябва обаче да се запитаме много искрено дали сме озарени и достоверни свидетели на това очакване, на тази надежда? Дали нашите общности живеят все още под знака на присъствието на Господа Исус и в сърдечно очакване на Неговото идване, или са уморени, отслабени, под бремето на трудностите и примирението? Не рискуваме ли и ние да изчерпаме маслото на вярата и маслото на радостта? Да внимаваме!

Да призовем Дева Мария, Майка на надеждата и Царица небесна, за да ни помага да запазим винаги поведението на слушане и очакване, за да бъдем още сега проникнати от Христовата любов и един ден да вземем участие в безкрайната радост, в пълното общение с Бога. И не забравяйте, никога не забравяйте: „И така винаги с Господа ще бъдем!“ (1 Сол. 4, 17).