17 октомври – Свети Игнатий Антиохийски, Епископ и Мъченик (Възпоминание)

Свети Игнатий е ученик на Светия Апостол и Евангелист Йоан. Избран е за трети след Свети Апостол Петър Епископ на голямата християнска общност в Антиохия – един от най-важните градове в Римската империя. По време на гоненията срещу християните при император Траян (98-118), той е арестуван и отведен в окови в Рим, за да бъде екзекутиран. По пътя се среща с различни християнски общности и пише до други седем послания, съдържащи пастирски съвети и духовни разсъждения. Ок. 107 г. загива мъченически в Рим, разкъсан от диви животни на цирковата арена, за което пише преди смъртта си: „Аз съм Божия пшеница. Трябва да бъда смлян от зъбите на зверовете, за да стана чист Хляб Христов“.

Четиво от Римския Бревиарий за IV Неделя през годината

Из „Послание до християните в Смирна“ на Свети Игнатий Антиохийски, Епископ и Мъченик

(Intr.; Capp. 1, 1 – 4, 1; Funk 1, 235-237)

Игнатий, наречен още Теофор (Богоносец), се обръща към Църквата на Бога и на Неговия възлюбен Син Исус Христос. На тази Църква, която се намира в Смирна, в Азия, пожелава да се радва на всяко добро в чистотата на Духа и в Словото Божие. Тя е получила по Божия милост всяка благодат, изпълнена е с вяра и милосърдие, и не й липсва никой дар. Достойна е за Бога и е богата на святост.

Благодаря на Исус Христос Бога, Който ви е направил толкова мъдри. Защото видях, че сте основани на непоклатима вяра, като че сте приковани с тяло и дух към кръста на Исус Христос, и сте изпълнени с любов в Кръвта Христова. Вие твърдо вярвате в нашия Господ Исус, вярвате, че Той наистина произхожда „по плът от Давидово семе“ (Рим. 1, 3) и е син на Давид според волята и силата на Бога; Който се ражда наистина от Девица; Който е кръстен от Йоан, за да изпълни всяка правда (ср. Мат. 3, 15); Който бе прикован наистина в плът за нас на кръста при Понтий Пилат и тетрарха Ирод. Защото ние сме плод на Неговия кръст и на блаженото Му Страдание. Имата твърда вяра също, че със Своето Възкресение Той е издигнал знамето си във вековете, за да събере Своите светци и Своите верни, било юдеи, било езичници, в единственото тяло на Своята Църква.

Той претърпя Своите Страдания за нас, за да бъдем спасени ние. И страда истински, както и истински възкреси Себе Си.

Аз зная и твърдо вярвам, че и след Възкресението Той е в плътта Си. И когато се явява на Петър и на другарите му, им казва: „Докоснете Ме, пипнете Ме и ще видите, че не съм дух без тяло (ср. Лука 24, 39). Те веднага Го докосват и започват да вярват в реалността на Неговата плът и на духа Му. Затова презират смъртта и триумфират над нея. След Своето Възкресение, след това, Христос яде и пие с тях точно като човек от плът и кръв, макар да е духовно съединен с Отца.

Напомням ви това, възлюбени, та всеки да знае добре, че вие се славите със същата вяра, както и аз.