15 октомври – Света Тереза Исусова, Девица и Църковна Учителка (Възпоминание)

 

carmelodisicilia.it

Тереза Санчес де Сепеда е родена през 1515 г. в благородно семейство в Авила (Испания). Двадесетгодишна бяга от родния си дом, за да постъпи в Кармелитски манастир, където преживява духовен прелом и поставя началото на голяма реформа и обновление на Кармелитския Орден („Босите Кармелити“). Богатия си мистичен опит описва в своите съчинения („История на живота ми“; „Път на съвършенството“; „Вътрешният замък“ и др.). Умира в Алба де Торес на 15 октомври 1581 г. и мощите й почиват там. Канонизирана е през 1622 г. от Папа Григорий XV, а през 1970 г. Папа Павел VI я провъзгласява за Църковна Учителка.

Света Тереза Исусова. Път на съвършенството. Глава 2

(Teresa d’Avila. Cammino di perfezione. A cura di Luigi Borriello e Giovanna della Croce. Milano 2007. Capitolo 2, pp. 22-27)

1. Не си мислете, сестри мои, че заради това не трябва да имате дори какво да ядете, уверявам ви. Не се стремете никога да се подсигурявате с помощта на човешки средства, защото тогава ще умрете от глад, и то с право. Нека очите ви гледат единствено вашия Жених (ср. Евр. 12, 2); Той трябва да ви осигурява необходимото. Щом веднъж Той бъде доволен от вас, и онези, които не ви харесват особено, ще ви дават да ядете, дори против волята си, както ви е показал опитът. Но дори, правейки това, ви се наложи да умрете от глад – блажени сте, монахини на Свети Йосиф! Казвам ви го аз: вашите молитви ще бъдат приети и ще направим нещо от онова, за което сме предназначени. Не забравяйте това никога, за Бога, дъщери мои: както сте се отрекли от доходи, така се отречете и от всяка грижа относно вашата прехрана, в противен случай всичко ще бъде загубено. Онези, които, по Божия воля, имат подобни грижи, нека си ги имат! Това е правилно, защото те следват своя път, но за нас, сестри, това е истинска лудост.

2. Да се мисли за доходите на другите, според мен, е да се мисли напразно за онова, на което се радва ближният; то е като другите да променят начина си на мислене и да се почувстват вдъхновени да ви дават милостиня. Оставете тази гриза на Отзи, Който може да докосне всички сърца и е господар на доходите и на който ги притежава. Ние сме дошли тук, следвайки Неговия призив; думите Му са истина, защото се осъществяват винаги: по-скоро ще преминат небето и земята, [отколкото те да не се осъществят] (ср. Мат. 24, 35; Марк. 13, 31; Лука 21, 33). Да Му имаме доверие и Той няма да ни разочарова. И ако понякога ни се струва, че Той се бави, това ще бъде за по-голямо наше добро, както се е случвало със Светците, които, когато са ги убивали за Господа, са виждали, че нараства славата им поради мъченичеството. За тях е било по-добре да свършат по-скоро с всичко тук и да се радват на вечното щастие!

3. Осъзнайте, сестри, важността на тази препоръка; причината да ви напиша това е да не го забравяте след смъртта ми; но докато съм жива, ще ви го напомням аз самата, знаейки самата от опит голямата полза, която ще имаме, ако го прилагаме на практика. Колкото по-малко притежаваме, толкова по-своодни сме от грижи, и Господ знае, че наистина смятам за по-голяма беда ако милостинята за нас расте, отколкото ако ни липсва. Не зная дали това не би станало, за да стане явно, че Господ ще ни дойде веднага на помощ. В противен случай бихме лъгали света: ако се правим на бедни, без да сме такива по дух, а само външно. Бих имала угризения на съвестта, би ми се струвало, че се възползвам от онези, които ни вършат благодеяния, и бих се чувствала като някоя богаташка, която проси милостиня. Да пази Господ да стане така, защото там, къъдето съществуват – искам да кажа, ако ги има тези прекомерни грижи за милостинята, рано или късно накрая това се превръща в навик и се стига дотам да се иска онова, което не ни е необходимо от онези, които се нуждаят от него повече от нас. Но дори нашите благодетели да не загубят нищо, дори само да печелят от всичко това, ние със сигурност ще загубим. Бог не иска това, дъщери мои! Вместо да се случи това, бих предпочела дори да имате доходи.

4. По никакъв начин, следователно, не бива да се грижите за това; моля ви за това като че прося милостиня в името на Бога; и ако и най-младата от вас открие случайно нещо такова в този дом, да призове Божието Величие и да го съобщи на старшата сестра. Със смирение да й каже, че се прави грешка и че ако се прави така, малко по малко ще се стигне до загубата на истинската бедност. Надявам се в Господа, че това никога няма да стане, и че Той няма да изостави своите рабини. С такава цел, понеже ми е наредено да ви пиша, написаното от тази клета грешница (каквато съм аз), да ви служи, за да го помните.

5. Вярвайте ми, дъщери мои, за ваше добро Бог ми позволи да разбера нещо от съкровищата, скрити в духа на светата бедност, и онези сред вас, които го изпитат, ще го разберат – може би не като мен, защото аз не съм била бедна по дух, въпреки дадения обет, а съм безчувствена. Бедността е благо, което включва в себе си съкровищница на много добродетели. Не го твърдя абсолютно, тъй като не познавам стойността на всяка от тях и нямам намерение да се произнасям за неща, които не познавам, но смятам, че съм прегърнала много от тях. Бедността ни осигурява голяма власт, мога да кажа, че ни прави господари на всички земни блага от момента, в който ги презрем. И ако кажа, че получаваме власт над всички тях, няма да излъжа. Защото какво ме интересуват кралете и могъщите, щом не желая богатствата им, нямам намерение да им се радвам, ако заради тях, макар и за малко, не бъда угодна на Бога? Бих отхвърлила всичко тово; а и ми се струва, че почестите и парите винаги вървят заедно. който жадува за почести, не презира богатствата, докато който презира богатствата, малко го е грижа за почестите.

6. Трябва да се стремите да разберете добре това, защото според мен желанието за почести винаги е придружено от някаква привързаност към парите, и много рядко в света се случва някой бедняк да бъде обект на почести; дори да е смятан за достоен за тях, малцина му ги оказват. Истинската бедност носи със себе си толкова голяма чест, че изглежда почти непоносима, но бедността, приета единствено заради Бога, не се нуждае, повтарям, да се хареса на някой друг, освен на Него. така че е извън всякакво съмнение, такива хора, макар да не се нуждаят от никого, имат много приятели. Казвам това от собствен опит.

7. Тъй като за тази добродетел са писани много неща, които аз не успявам да разбера, нито да обясня, изповядвам, че бях обзета от толкова силен екстаз, че досега не бях почувствала нуждата да говоря за това. Сега обаче, когато си дадох сметка за това, предпочитам да мълча, но вече казаното нека остане, щом се смята за добро. И нека всичко бъде от любов към Господа, така че наш отличителен белег да бъде светата бедност, която от началото на създаването на нашия Орден е почитана и спазвана с вярност от светите ни Отци (тези, които познават добре историята, ме увериха, че те не са пазели нищо от днес за утре), и от момента, в който я практикуваме с по-голямо външно усърдие, да направим така, че тя да бъде спазвана по съвършен начин и в сърцата ни. Само за два часа от живота ни наградата ще бъде безкрайна; и дори да не сме направили нищо друго, освен да спазваме само един съвет на Христос, отплатата ще си остане вси така голяма.

8. Ето кои са оръжията, които трябва да имаме под знамената си и които трябва да пазим при всяко обстоятелство: в дома си, в начина си на обличане, в думите си и особено в мислите си. Ако приемете тази норма, с Божията помощ няма защо да се боите, че може да намалее спазването на „Правилото“ в този дом, защото, както казва Света Клара, здрави са стените на бедността. С тези стени – казва тя, – е искала да види опасани своите манастири, и със сигурност, ако това се спазва истински, честта на манастира и всичко останало се запазва много по-добре, отколкото чрез величествени здания. Пазете се добре да не строите такива, заклевам ви в името на Бога и на Неговата Кръв, и, мога да кажа това напълно съзнателно, бих искала те да рухнат в същия ден, в който ги построите, и да ви затрупат всичките. Казвам ви това с ясно съзнание и моля Бога за него.

9. Струва меи се напълно недопустимо, сестри мои, да се строят големи неща с парите на бедните: на толкова много от тях липсва най-нужното. Нека Бог не допуска никога да имате нещо повече от малък дом. Да се стремим да подражаваме, доколкото можем, на нашия Цар, Който не е имал за дом друго, освен Витлеемския обор, където се е родил. Онези, които строят големи неща, имат своите добри мотиви; аз не ги осъждам, разбира се. Техните намерения са различни. Но за тринадесет беднячки всеки ъгъл е достатъчен. Ако се нуждаете от строга клаузура, може да имате също градина и постници, където да се оттегляте за молитва. И това е добре, защото бедната ни природа се нуждае от подкрепа. Но в никакъв случай сгради и просторни жилища, да пази Бог! Помнете винаги, че в деня на Съда всичко това ще рухне: а кой знае дали този ден няма да дойде много скоро?

10. Няма да е добре домът на дванадесет малки монахини да рухне с много шум, защото истинските бедни никога не вдигат шум. Те трябва да ббъдат безшумни, за да получат състрадание. И колко голяма ще бъде радостта ви да видите, че някой се спасява от ада, защото ви е дал милостиня! Всичко това, разбира се, е възможно, още повече, че сте длъжни да се молите постоянно за душите на вашите благодетели, които ви дават препитанието. Защото Господ, макар че всичко идва от Него, иска от нас да бъдем признателни към хората, чрез които ни го осигурява: затова не трябва да пренебрегваме задължението да бъдем благодарни.

Не си спомням вече за какво бях започнала да говоря, защото се отклоних от темата. Но мисля, че Господ е пожелал това, иначе никога не бих и помислила да напиша това, за което ви говорих сега. Нека Неговото Величие ни подкрепя винаги с помощта Си та никога да не намалява в нас съвършената бедност. Амин.