12 октомври – XXVIII Неделя през годината

Четива:
Исаия 25, 6-10
Псалм 22
Филипяни 4, 12-14. 19-20
Матей 22, 1-14

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ – 8 октомври 2014 г.

Църквата – 8. Християните некатолици

Скъпи братя и сестри, добър ден!

innamoratidellalode.blogspot.com

В последните катехизиси се постарахме да хвърлим светлина върху природата и красотата на Църквата, и се запитахме какво означава за всекиго от нас да участва в този народ – Божия народ, който е Църквата. Не трябва, обаче, да забравяме, че има много братя, които споделят с нас вярата в Христа, но принадлежат към други изповедания или традиции, различни от нашата. Мнозина са се примирили с това разединение – дори в нашата Католическа Църква са се примирили, – което в хода на историята често е било причина за конфликти и страдания, дори за войни, и това е срамно! И днес взаимните отношения не са винаги белязани от уважение и сърдечност … Но, питам се: ние, как се държим ние пред всичко това? Примирени ли сме и ние, или сме дори безразлични пред това разделение? Или вярваме твърдо, че може и трябва да вървим в посоката на поведението и на пълното общение? Пълното общение, тоест да можем да участваме всички заедно в тялото и кръвта Христови.

Разделенията между християните, наранявайки Църквата, нараняват Христа, и ние, разделени, нараняваме Христа: защото Църквата е тяло, Глава на което е Христос. Знаем добре колко скъпо е на сърцето на Исус това: учениците Му да останат единни в любовта Му. Достатъчно е да размислим над думите Му в 17-та глава на Евангелието според Йоан – молитвата, отправена към Отца в навечерието на Страданията: „Отче Свети! Опази ги в Твоето име – тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и ние“ (Йоан 17, 11). Това единство е било застрашено още когато Исус е бил сред Своите: защото Евангелието ни напомня, че апостолите са спорели помежду си кой е по-голям, по-важен (ср. Лука 9, 46). Господ обаче набляга много на единството в името на Отца, давайки ни да разберем, че нашето възвестяване и нашето свидетелство ще бъдат толкова по-убедителни, колкото повече ние първи бъдем способни да живеем в общение и да се обичаме. Това е, което Неговите  апостоли, чрез благодатта на Светия Дух, са разбрали добре по-късно и са го приели в сърцата си, така че Свети Павел ще умолява общността в Коринт със следните думи: „Моля ви, братя, в името на нашия Господ Исус Христос да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл“ (1 Кор. 1, 10).

По време на своето пътуване в историята, Църквата е била изкушавана от лукавия, който се опитва да я раздели, и, за съжаление, е бивала белязана от тежки и болезнени разделения. Това са разделения, които понякога са продължили дълго време, чак до днес, поради което е много трудно да се възстановят мотивите за обединение и особено – да се намерят възможните разрешения. Причините, довели до скъсването и разделенията, могат да бъдат различни: от различията в догматичните и морални принципи и в богословските и пасторални концепции, през политическите причини и интересите, до сблъсъците, дължащи се на антипатии и лични амбиции … Това, което е сигурно, е, че по един или друг начин зад тези разцепления винаги стоят гордостта и егоизмът, които са причина за всяко несъгласие и ни правят нетолерантни, неспособни да слушаме и приемаме онзи, който има възгледи и позиции, по-различни от нашите.

Сега, пред всичко това, има ли нещо, което всеки от нас, като членове на Светата Майка Църква, може и трябва да направи? Без друго не бива да липсва молитвата – постоянна и в общение с онази на Исус: молитвата за единението на християните. Но наред с молитвата, Господ иска от ново отваряне: иска от нас да не се затваряме за диалога и срещата, а да приемаме всичко валидно и позитивно, което ни се предлага дори от някого, който мисли различно от нас или има други позиции. Иска от нас да не се концентрираме върху онова, което ни разделя, а по-скоро върху онова, което ни обединява, търсейки по-добре да познаваме и обичаме Исус и да споделяме богатството на любовта Му. И това води конкретно до постоянството в истината, заедно със способността да прощаваме, да се чувстваме част от едно и също християнско семейство, да се смятаме дар един за друг и да правим заедно толкова добри неща, както и милосърдни дела.

Тъжно е, но има разединения, има разделени християни, разделени сме помежду си. Но всички имаме нещо общо: всички вярваме в Исус Христос, Господа. Всички вярваме в Отца, в Сина и в Светия Дух, и всички вървим заедно, на път сме. Да си помагаме един другиму! Но ти мислиш така, ти мислиш онака … Във всички общности има добри богослови: нека те спорят, нека те търсят богословската истина, което е тяхно задължение, а ние да вървим заедно, като се молим един за друг и вършим милосърдни дела. И така да осъществяваме общението, пътувайки. Това се нарича духовен икуменизъм: да вървим всички заедно по пътя на живота в нашата вяра, в Исус Христос Господа. Казва се, че не трябва да се говори за лични неща, но не мога да устоя на изкушението. Говорим за общение … общение помежду ни. И днес аз съм толкова благодарен на Господа, защото днес стават 70 години, откакто приех Първото Причастие. Но за да приемем Първото Причастие, всички ние трябва да знаем какво означава да се влезе в общение с другите, в общение с братята от нашата Църква, но също и в общение с всички онези, които принадлежат към различни общности, но вярват в Христа. Да благодарим на Господа за нашето Кръщение, да благодарим на Господа за нашето Причастие, и нека това Причастие накрая бъде за всички, заедно.

Скъпи приятели, да вървим напред към пълното единство! Историята ни е разделила, но ние сме на път към помирението и общението! И това е истина! Трябва да браним това! Всички сме на път към общението. И когато целта може да ни се стори твърде далечна, като че непостижима, и се почувстваме обзети от обезсърчение, нека ни въодушевява мисълта, че Бог не може да запуши ухото Си за гласа на Собствения Си Син Исус и да не изслуша Неговата и нашата молитва за това всички християни да бъдат наистина едно.