4 октомври – Свети Франциск от Асизи (Възпоминание)

 

mirys.altervista.org

Джовани, наричан Франциск (Франческо) е роден през 1181 г. в град Асизи (Италия), в семейството на богат търговец. Първоначално мечтае да стане рицар, но Бог му посочва друг път. Воден от Божията воля, Франциск оставя дома и средата си и заживява в бедност и покаяние, избирайки да следва по радикален начин евангелските съвети. Скоро около него се събират последователи, и през 1209 г. Папа Инокентий III утвърждава новия Орден на Малките Братя, чието Правило е написано от Свети Франциск. „Беднякът от Асизи“ проповядва Евангелието из градовете на Италия и обръща във вярата огромно множество свои съвременници. Заедно със Света Клара основава Втория Францискански Орден – на Сестрите Клариси, както и Третия Орден – за миряни (терциари). През 1224 г. е удостоен да получи стигматите – Раните Христови. Умира в нощта на 3 срещу 4 октомври 1226 г. Провъзгласен е за Светец през 1228 г. от Папа Григорий IX.

Проповед на Папа Франциск по време на пасторалното му посещение в Асизи – Площад „Свети Франциск“, 4 октомври 2013 г.

(Visita pastorale ad Assisi. Omelia del Santo Padre Francesco. Piazza San Francesco, Assisi, 4 ottobre 2013)

„Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците“ (Мат. 11, 25).

Мир и добро на всички! С този францискански поздрав ви благодаря за това, че дойдохте тук, на този площад, изпълнен с история и вяра, за да се молим заедно.

Днес и аз, като толкова много поклонници, дойдох тук, за да възхваля Отца за всичко, което е пожелал да открие на един от тези „младенци“, за които говори Евангелието: на Франциск, син на богат търговец от Асизи. Срещата с Исус го кара да се освободи от удобния и безгрижен живот, за да се сгоди за „Господарката Бедност“ и да заживее като истински син на Отца, Който е на небесата. Този избор на Свети Франциск е за него радикален начин да подражава на Христос, да се облече в Онзи, Който, бидейки богат, стана беден, за да обогати нас чрез Своята бедност (ср. 2 Кор. 8, 9). В целия живот на Франциск любовта към бедните и подражанието на бедния Христос са два неделимо свързани елемента – две лица на една и съща монета.

Какво свидетелство дава днес на нас Свети Франциск? Какво ни казва, не с думи – това е лесно, – а с живота си?

1. Първото, което ни казва, фундаменталната реалност, за която ни дава свидетелство, е това: да бъдем християни с житейско отношение към Личността на Исус, обличане в Него, сливане с Него.

Откъде започва пътят на Франциск към Христос? Започва от погледа на Исус от кръста. От това, че позволява да бъде гледан от Него в момента, в който той дарява живота Си за нас и ни привлича към Себе Си. Франциск изживява този опит по особен начин в църквичката „Сан Дамиано“, докато се моли пред Разпятието, което и аз днес ще мога да почета. На това Разпятие Христос не е изобразен мъртъв, а жив! Кръвта се стича от раните на ръцете Му, от нозете и от реброто, но тази кръв означава живот. Исусовите очи не са затворени, а отворени, широко отворени: поглед, който говори на сърцето. Разпнатият не ни говори за поражение, за фалит; по парадоксален начин Той ни говори за една смърт, която е живот, която ражда живот, защото ни говори за любовта – защото е Любовта на въплътения Бог, а Любовта не умира – нещо повече, разгромява злото и смъртта. Който се остави да бъде гледан от разпнатия Исус, бива пре-създаван, става „нова твар“. Оттук започва всичко: опитът от Благодатта е, който преобразява, това, че сме обичани без никаква заслуга от наша страна, макар че сме грешници. Затова Франциск може да каже като Свети Павел: „А не мен да не ми дава Господ да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос“ (Гал. 6, 14).

Обръщаме се към тебе, Франциск, и те молим: научи ни да оставаме пред Разпнатия, да позволяваме Той да ни гледа, да позволяваме да ни прощава, да ни пресъздава в Своята любов.

2. В Евангелието чухме тези думи: „Дойдете при Мен всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете моето иго върху си и се поучете от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11, 28-29).

Това е второто нещо, за което дава свидетелство Франциск: който следва Христос, получава истинския мир – онзи, който само Той, а не светът може да даде. Мнозина свързват Свети Франциск с мира, и това е правилно, но малцина се замислят над това. Какъв е мирът, който Франциск е приел, живял и предава на нас? Мирът на Христос, преминал през най-великата любов – тази на Кръста. Това е мирът, който Възкръсналият Исус дарява на учениците Си, когато им се явява (ср. Йоан 20, 19.20).

Францисканският мир не е някакво сладникаво чувство. Простете, но такъв Свети Франциск не съществува! Нито е някаква пантеистична хармония с космическите енергии … Това също не е францисканско, а е идея, която някои се опитват да прокарат! Мирът на Свети Франциск е Христовият мир, и го намира онзи, който „взема върху си“ Неговото „иго“, тоест Неговата заповед: Обичайте се един други, както Аз ви възлюбих (ср. Йоан 13, 34; 15, 12). И това не може да се носи с арогантност, със самонадеяност, с надменност, а може да се носи единствено с кротост и смирено сърце.

Обръщаме се към тебе, Франциск, и те молим: научи ни да бъдем „инструменти на мира“ – на мира, чийто източник е у Бога, на мира, който ни е донесъл Господ Исус Христос.

3. Франциск започва своята Песен така: „Всевишни, всемогъщи, добри Господи … Биди похвален … с всички Твои творения“ (FF, 1820).  Любовта към цялото творение, към неговата хармоничност! Светецът от Асизи дава свидетелство за почитта към всичко, което Бог е сътворил и както го е сътворил, без да експериментира с творението, за да го руши, а за да му помага да расте, да става по-касиво и повече подобно на онова, което Бог е сътворил. Свети Франциск свидетелства по особен начин почитта си към всичко; свидетелства, че човекът е призван да пази човека; че човекът е в центъра на творението – на мястото, което Бог-Творец е пожелал за него. А не е инструмент на идолите, които си създаваме! Хармония и мир! Франциск е бил човек на хармонията, човек на мира. От този Град на Мира повтарям със силата и красотата на любовта: да уважаваме творението, да не бъдем инструменти на разрушението! Да уважаваме всяко човешко същество: да престанат въоръжените конфликти, които окървавяват земята, да замълчат оръжията и навсякъде омразата да отстъпи място на любовта, обидата – на прошката, несъгласието – на единството. Да чуем вика на онези, които плачат, страдат и умират вследствие насилията, тероризма и войната в Светата Земя, толкова обичана от Свети Франциск, в Сирия, в целия Близък Изток, в целия свят.

Обръщаме се към тебе, Свети Франциск, и те молим: изпроси за нас от Бога дара в този наш свят да има хармония, мир и почит към Творението!

Не можем да забравим накрая, че днес Италия чества Свети Франциск като свой Покровител. Поздравявам всички италианци в лицето на тук присъстващия Глава на Правителството. Това изразява и традиционният жест на поднасянето на масло за вотивния светилник, който тази година се пада именно на региона на Умбрия. Да се помолим за италианската нация, та всеки да работи винаги за общото благо, стремейки се към онова, което повече обединява, отколкото към онова, което разделя.

Ще се помоля с молитвата на Свети Франциск от Асизи за Италия и за света: „Моля Те, Господи Исусе Христе, Отче на милосърдието, да не гледаш на нашата неблагодарност, а винаги да помниш свръхизобилната милост, която си проявил към [този град], та той винаги да бъде място и жилище на онези, които Те познават истински и прославят благословеното Ти и преславно име през вековете на вековете. Амин“ (Specchio di perfezione, 124: FF, 1824).