29 септември – Светите Архангели Михаил, Гавриил и Рафаил (Празник)

Четива:
Откровение 12, 7-12
Псалм 137
Йоан 1, 47-51

 

preghiamoinsieme.myblog.it

Днес Църквата чества Празника на Светите Архангели Михаил, Гавриил и Рафаил. Божието Откровение в Светото Писание ни разкрива функциите на тези трима най-висши представители на ангелските чинове. Свети Михаил (евр.: „Кой е като Бог?“) стои начело на небесните воинства, които ще разгромят сатаната и неговите последователи (Откр. 12, 7). Защитник на Божиите приятели и закрилник на Божия народ (Дан. 10, 13.21), той също е покровител на нашата Никополска Епархия. Свети Гавриил (евр.: „Сила Божия“) открива на пророк Даниил Божия план на спасението (Дан. 8, 16; 9, 21-22). Той възвестява на Захария раждането на син – Йоан Кръстител (Лука 1, 11-20) и благовести на Мария, че тя ще зачене и ще роди на света Спасителя – Сина Божи (Лука 1, 26-38). Свети Рафаил (евр.: „Бог изцерява“) придружава и закриля Товия в пътя му и излекува слепия му баща Товит (Тов. 12, 15).

Проповед на Монсиньор Лучо Анджело Мария Рена, Епископ на Сан Северо, на Празника на Светите Архангели Михаил, Гавриил и Рафаил

(Festa dei Santi Arcangeli Michele, Gabriele e Raffaele. Omelia di Mons. Lucio A. M. Renna, Vescovo di San Severo)

Светото Писание не ни казва много за Ангелите, чието име обозначава не тяхната природа, а служението на тези дивни духовни създания. Обаче специално място в него заемат Архангелите Михаил, Гавриил и Рафаил – Божии приятели, които предават особени тайни на определени лица. Свети Григорий Велики казва: „Тези свети духове от небесното отечество са винаги духове, но не винаги могат да бъдат наричани Ангели, защото са Ангели само тогава, когато чрез тях се предава някаква вест. Онези, които предават обикновена вест, са наричани Ангели, докато онези, които възвестяват по-големи събития, са наречени Архангели. Затова при Дева Мария не е изпратен какъв да е Ангел, а Архангел Гавриил“.

Събрали сме се тази вечер, за да благодарим на Господа, че ни ги е дарил, както и да се препоръчаме на тяхното застъпничество, и по-специално чрез застъпничеството на Архангел Михаил се молим за многозаслужилата Полиция, чийто Патрон е той. Поздравявам също Кмета по случай имения му ден1 Помощник-Началника на Полицията Доктор Джорджо Ди Муно, всички присъстващи тук граждански и военни власти, и особено сърдечно – всички полицаи на служба и в пенсия, които са ни почели с присъствието си, както и техните семейства, всички братя и сестри, които участват в това тържествено отслужване в древното светилище на блажена Дева Мария на Помощта.

Михаил („Кой е като Бог?“) е Архангелът-глава на Ангелите и на небесните воинства. Той бди над Божия народ в най-трудните моменти в историята, особено по време на войни (Дан. 1, 12) и разгромява дракона, за който говори Откровението (12, 7). Той е изпратен да се бори срещу ангела, разбунтувал се срещу Бога (змията, дявола, сатаната), и да отнесе посланието на мира и надеждата. Когато трябва да се извърши нещо, което изисква голяма смелост и сила, се казва, че бива пратен Михаил, та от действията и името му да се разбере, че никой не може да действа като Бога. Древният неприятел, който пожелава в гордостта си да бъде подобен на Бога, казвайки: Ще се кача на небето, върху Божиите звезди ще издигна трона си, ще се направя равен на Всевишния, при свършека на света ще бъде оставен сам на себе си и осъден на най-страшното наказание. Той е представен в борбата си срещу Архангел Михаил, както казва Йоан: „Стана война на небето с Архангел Михаил“ (Откр. 12, 7).

И днес е в ход явен или прикрит бунт срещу Бога, срещу Христос, срещу Църквата. Михаил ни помага и ни закриля, за да не паднем. Той помага на всички полицаи в осъществяването на тяхното „служение“ в полза на всички. Силите на злото са в действие, и на наша територия обезпокоителните случаи са наистина много, като стигнем до последния, когато жертва стана едно тринадесетгодишно момиче. Затова можем да разберем деликатността и рисковете на служението на полицаите: казвам „служение“ не като ласкателство, а защото съм убеден, че тяхната дейност е много ценна, съществена в нашия колективен живот; полицаите са изложени на нашите улици и дори в нашите домове на всякакъв вид опасности. Да им благодарим за онова, което са и което правят, като им осигурим нашата молитва.

Гавриил („Сила Божия“) е пратеник на Благата Вест и бива изпратен, за да възвестява на хората изключителната намеса на Вечния. На Даниил разкрива Божия план (Дан. 8, 16; 9, 21 сл.); на Захария възвестява раждането на Йоан Кръстителя (Лука 1, 11-20); на Мария – тайната на Въплъщението (Лука 1, 26-38) в прекрасната сцена в дома в Назарет у Лука. Поради важността на Вестта, „съвсем справедливо бе за тази мисия да бъде изпратен някой от най-висшите Ангели, за да предаде най-великата вест … Гавриил дойде, за да възвести Онзи, Който благоволи да се яви в смирение, за да победи силите на злото. За да възвести „силата“ на Онзи, Който ще дойде като Господ на войските и Силен Воин“ (Св. Григорий Велики).

„Колко красиви са нозете на онзи, който носи радостна вест“, възклицаваме с библейските думи. Мисълта ни се насочва към Гавриил, но също и към толкова много хора, които сеят слова и чувства на мир и надежда. Те ни напомнят, че всеки от нас, християните, е изпратен да носи радостната вест за освобождението от всяка форма на робство, най-вече от моралното робство. Идва ми на ум една песен, наречена „Чудесен“, в която се говори за един Ангел, преоблечен като минувач. Когато на улицата, на нашите площади виждаме полицаи, ние се чувстваме по-сигурни и защитени. Знаем обаче, че тяхното присъствие, докато ни носи сигурност, е свързано с неща, които правят особено рисковано тяхното служение. Но, наред с това, трябва да бъдем всички един за друг причина за сигурност и помощ, въпреки всичко, което господстващата логика и общоприетата практика се опитват да ни наложат: да говорят зад гърба на някого, да злословим, да осъждаме, да изричаме горчиви думи. Да преоткрием освобождаващата, оживяваща и преобразяваща сила на добрите думи!

Рафаил („Лек или Помощ на Бога“) води Товия като истински брат, учейки го да не се бои от силите на злото. Представя се със следните думи: „Аз съм Рафаил, един от седемте Божии Ангели, които възлизат пред славата на Господа“ (Тов. 12, 15). Липсата ни на любов, нашите духовни, морални, семейни, социални рани – как да ги лекуваме? Често прибягваме към сурогати, забравяйки, че Бог е нашата помощ, нашето оздравително лекарство. Смятам, че можем да направим нещо повече от Бога, на Когото оставяме трошици от нашето време, от нашето внимание и от синовната ни любов. Рафаил ни напомня, че в центъра на нашето сществуване е Бог, за да не бъде то напразно. Всичкко можем в Него: без Него не можем нищо, както казват Светите Отци.

Да си спомним нощта на Рождество, когато небесния хор пее „Слава на Бога във висините и мир на земята, на човеците с добра воля“. Тази песен ни приканва да въздадем слава на Бога. Свети Ириней ни учи, че „homo vivens est gloria Dei, visio Dei est vita hominis“ („живият човек е слава на Бога, образ на Бога е човешкият живот“). Тоест, трябва самите ние с мисли и действия да бъдем слава на Бога.

Нашият живот трябва да възпява Господнето величие. И за да достигнем до тази цел, той трябва да познава Божията воля, която желае доброто на всекиго от нас, като ни предлага стремежа към святост. Действията на Ангелите имат за цел да получим светлината и любовта на Бога: но също така да отговором със синовно чувство и внимание на всичко, което Бог прави, за да излее над нас силата на Своята любов.

Да се стремим да преоткрием, за нас и за новите поколения, ролята на Ангелите в нашия живот. Защо да се срамуваме да казваме на младежите и децата, че Бог поставя до нас Ангел Пазител? Защо да не ги учим на онази хубава молитва: „Ангеле Божи, Пазителю мой …“?

Да се молим на Ангелите да ни помагат в изпитанията и в житейските борби; да ни водят като братя към Изпратения par excellence – Христос Исус, човешкия лик на Бога, сияйната проява на Бога, Който „caritas est“ („е любов“), нашия Изкупител, нашата надежда. Йеронимовият мартирологий (VI в.) свързва с днешната дата освещаването на Базиликата „Свети Михаил“ (V в.) на Via Salaria в Рим.

Отново ще поздравя Държавната Полиция и всички онези, които носят името на Архангел Михаил, който ни пита: „Quis ut Deus?“ („Кой е като Бог?“). Да му отговорим с живота си, който се стреми да се съгласува с Божията воля. Намираме се в това Мариино светилище, и поради чувството, което изпитваме към Божията Майка, ми се ще да разбера как я поздравяват Ангелите в небето. Не знаем дали това е изпят, изречен или мълчалив поздрав, извършван с поглед, с усмивка. Бих искал да завърша, като възхваля и пея на Мария, Майка на помощта, Царица на Ангелите и на всички нас, със следния поетичен поздрав: „Радвай се, Марийо, ти си усмивка и отваряш вратите на рая! Радвай се, Марийо, ти си постоянната мисъл на душата ми! Радвай се, Марийо, непорочна светлина на душата ми! Радвай се, Марийо, незалязваща радост на душата ми! Радвай се, Марийо, мелодична песен на душата ми! Радвай се, Марийо, най-сладка Майко на моя Спасител! Радвай се, Марийо, ти си извор на мир за душата ми! Радвай се, Марийо, ти си енергия и жизненост на душата ми! Радвай се, Марийо, надежда за спасение на душата ми!“ Песента към Майката нека не възбужда ревност у Сина, Исус, всеобщия Брат, към Когото със загриженост и с най-сладка усмивка ни води нашата най-сладка Майка. В нашия път на вярата, водени от Духа, защитавани от Ангелите и подкрепяни от Девата, ние се стремим към Исус, на Когото хвала и слава през вековете на вековете. Амин.