28 септември – XXVI Неделя през годината

Четива:
Йезекиил 18, 25-28
Псалм 23
Филипяни 2, 1-11
Матей 21, 28-32

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 17 септември 2014 г.

 

Църквата: 6. Католическа и Апостолска

Скъпи братя и сестри, добър ден!

 

innamoratidellalode.blogspot.com

Тази седмица продължаваме да говорим за Църквата. Когато изповядваме нашата вяра, ние казваме, че Църквата е „католическа“ и „апостолска“. Но какво е истинското значение на тези две думи, на тези два белега, характерни за Църквата? И какво значение имат те за християнските общности и за всекиго от нас?

1. „Католическа“ означава универсална. Пълна и ясна дефиниция на това ни предлага един от Отците на Църквата от първите векове – Свети Кирил Йерусалимски, когато заявява: „Църквата без съмнение е наречена католическа, тоест универсална, поради това, че е разпространена навсякъде, от единия до другия край на земята. И защото навсякъде и безпогрешно учи на всички истини, които трябва да достигнат до съзнанието на хората – по отношение както на небесните, така и на земните неща (Catechesi XVIII, 23).

Видим знак за католичността на Църквата е, че тя говори на всички езици. И това не е нещо друго, а резултат от Петдесятница (ср. деян. 2, 1-13): защото Светият Дух е Този, Който прави апостолите и цялата Църква способни да отнесат на всички, чак до краищата на земята, Прекрасната Вест за спасението и за Божията любов. Така Църквата е родена католическа, тоест „симфонична“, още от самото си начало, и може да бъде единствено католическа, проектирана към евангелизацията и срещата с всички. Божието Слово се чете на всички езици, всички имат Евангелието на своя език, за да го четат. И пак ще се върна на това: Винаги е добре да носим с нас едно малко Евангелие – да го носим в джоба, в чантата, и през деня да прочитаме някой откъс. Това ще бъде добре за нас. Евангелието е разпространено на всички езици, защото Църквата, вестта за Исус Христос Изкупителя, е по целия свят. И затова се казва, че Църквата е католическа, защото е универсална.

2. Това, че Църквата е родена католическа, означава, че е родена, „за да излезе“, че е родена мисионерска. Асо Апостолите си бяха останали там, в горницата, без да излязат и да отнесат Евангелието, Църквата щеше да бъде Църква само на онзи народ, на онзи град, на онази горница. Но всички те излизат в света, от момента на раждането на Църквата, от момента, в който слиза над тях Светият Дух. Затова Църквата е родена, „за да излезе“, тоест е мисионерска. Това ние изразяваме, като я определяме като „апостолска“, защото апостолът е онзи, който носи Благата Вест за Исусовото Възкресение. Този термин ни припомня, че Църквата е основана върху Апостолите и е в общение с тях – защото Апостолите са тези, които са поели на път и са основали нови Църкви, поставили са нови Епископи – и така по целия свят, и това продължава до днес. Днес всички ние сме наследници на онази група Апостоли, които са получили Светия Дух и след това са „излезли“, за да проповядват, били са изпратени да отнесат на всички хора тази Евангелска вест, придружавайки я със знаците на Божията нежност и сила. И това произтича от събитието на Петдесятница: Светият Дух е, Който преоодолява всяка съпротива и побеждава изкушението да се затвори в себе си, сред малцина избрани, и да се смятаме за единствени получатели на Божия благослов. Ако, например, някои християни сторят това и кажат: „Ние сме избраните, единствено ние“, те накрая ще умрат. Ще умрат първо в душата си, после ще умрат в тялото си, защото нямат живот, не са способни да раждат живот, други хора, други народи: не са апостолски. Именно Духът е, Който ни води при братята, дори сред най-отдалечените във всеки смисъл, за да могат те да споделят с нас любовта, мира, радостта, които Възкръсналият Господ ни е оставил като дар.

3. Какво означава за нашите общности и за всекиго от нас това, да участваме в една Църква, която е католическа и апостолска? Означава преди всичко да носим в сърцата си спасението на цялото човечество, да не се чувстваме безразлични или чужди на участта на толкова много наши братя, а отворени и солидарни с тях. Означава също да имаме съзнанието за пълнотата, за целостта, за хармонията на християнския живот, отхвърляйки винаги ограничените, едностранчиви позиции, които ни затварят в нас самите.

Да участваме в апостолската Църква означава да съзнаваме, че нашата вяра е вкоренена във възвестяването и в свидетелството на самите Апостоли на Църквата – вкоренена е там, дълга верига е, която тръгва оттам; затова трябва да се чувстваме винаги изпратени, винаги пратеници, в общение с наследниците на Апостолите, за да възвестяваме с изпълнено с радост сърце Христос и Неговата любов на цялото човечество. Тук бих искал да припомня героичния живот на толкова, толкова мисионери и мисионерки, които оставиха отечеството си, за да отидат и да възвестяват Евангелието в други страни, на други континенти. Казваше ми един бразилски Кардинал, който работи много в Амазония, че когато отива на някое място, в някоя област или град на Амазония, отива винаги на гробището и там вижда гробовете на онези мисионери, свещеници, братя, сестри, които са отишли там да проповядват Евангелието: на апостолите. И той си мисли: всички тези могат да бъдат канонизирани сега – те са оставили всичко, за да възвестяват Исус Христос. Да благодарим на Бога затова, че нашата Църква има толкова мисионери, че е имало толкова мисионерки, и че се нуждае още повече от тях сега! Да благодарим на Госппода за това. Може би сред толкова много младежи и девойки, които са тук, някой би желал да стане мисионер: ако е така, да върви напред! Това е прекрасно: да носим Евангелието на Исус. Нека тези младежи и девойки бъдат смели!

Затова да молим Господа да обнови в нас дара на Своя Дух, та всяка християнска общност и всеки кръстен да бъде израз на Светата Майка – Католическата и Апостолска Църква.