21 септември – XXV Неделя през годината

Четива:
Исаия 55, 6-9
Псалм 144
Филипяни 1, 20-27
Матей 20, 1-16

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 10 септември 2014 г.

Църквата. 6. Църквата е Майка (II): учи ни на милосърдие

Скъпи братя и сестри, добър ден!

В нашето катехетиччно пътуване, посветено на Църквата, стигнахме до заключението, че Църквата е Майка. Миналия път видяхме как Църквата ни помага да израстваме, и със светлината и силата на Божието Слово ни сочи пътя на спасението и ни защитава от злото. Днес бих искал да подчертая един особен аспект на това възпитателно действие на нашата Майка Църквата,, тоест как тя ни учи на милосърдни дела.

Един добър възпитател се концентрира върху основното. Не губи време за детайлите, а иска да предаде онова, което наистина има стойност, та синът или ученикът да намери смисъл и радост от живота. Такава е истината. Основното, според Евангелието, е милосърдието. Основното, според Евангелието, е милосърдието. Бог ни е изпратил Своя Син, Бог е станал човек, за да ни спаси, тоест за да ни даде Своето милосърдие. Исус казва ясно това, обобщавайки Своето учение пред учениците: „Бъдете милостиви, както вашият Отец е милостив“ (Лука 6, 36). Може ли да съществува християнин, който да не е милостив? Не. Християнинът задължително трябва да бъде милостив, защото това е центърът на Евангелието. Вярна на това правило, Църквата може само да повтаря същото на своите чеда: „Бъдете милостиви!“, както е милостив Отец, и както е милостив Исус. Милосърдие.

Така че Църквата постъпва като Исус. Тя не изнася теоретични лекции за любовта, за милосърдието. Не разпространява в света някаква философия, някакъв път на мъдростта … Разбира се, Християнството е и това, но като следствие, като рефлексия. Майката Църква, като Исус, учи с примера си, и думите служат, за да осветлят значението на жестовете й.

Майката Църква ни учи да даваме да ядат и пият на гладните и жадните, да обличаме голия. А как прави това? Прави го с примера на толкова свети мъже и жени, които са превили това по забележителен начин. Но го прави и с примера на толкова бащи и майки, които учат децата си, че онова, което за нас е в повече, е за онези, на които липсва нужното. Важно е да се знае това. В обикновените християнски семейства законът на гостоприемството винаги е бил свещен: никога не липсва храна и легло за нуждаещите се. Веднъж една майка ми разказваше – в другата Епархия, – че искала да научи на това децата си, и им казвала да помагат и да дават на гладните да ядат. Имаше три деца. И веднъж, по време на обяд – бащата бил на работа, с нея били трите й съвсем малки деца – на 7, 5 и 4 години горе-долу, – и ето че някой хлопа на вратата: някакъв господин, който я моли за храна. Майката му казва: „Почакайте малко“. Връща се и казва на децата: „Един господин моли за храна, какво да правим?“ „Да му дадем, мамо, да му дадем!“ Всяко дете имало в чинията си пържола с пържени картофи. „Много добре – казала майката, – ще вземем половината от всекиго от вас и ще му дадем по половин пържола от всекиго от вас“. „А, не, мамо, така не е добре!“ „Така е, ти трябва да дадеш от твоето“. Така тази майка е научила децата си да дават от своята храна. Това е добър пример,, който ми помогна много. „Но няма да остане нищо за мен …“ „Дай от твоето!“ Така ни учи Майката Църква. И вие, толкова много майки, които сте тук, знаете какво трябва да направите, за да научите децата си да споделят своето с нуждаещите се.

Майката Църква ни учи да бъдем близо до болния. Колко светци и светици са служили на Исус по този начин! И колко обикновени мъже и жени всеки ден вършат това милосърдно дело в болничната стая или в старческия дом, или в своя дом, помагайки на някой болен.

Майката Църква ни учи да бъдем близо до затворниците. „Но, Отче, това е опасно, те са лоши хора“. Но всеки ат нас е способен … Чуйте добре това: всеки от нас е способен да направи същото, каквото са направили мъжът и жената в затвора. Всички сме способни да грешим и да направим същото, да сбъркаме в живота. Той не е по-лош от тебе и от мен! Милосърдието надхвърля всяка стена, всяка преграда, и те води натам, да търсиш винаги лицето на човека, на човешката личност. Милосърдието е, което променя сърцето и живота, което може да възроди човешката личност и да й помогне отново да се впише в обществото.

Майката Църква ни учи да бъдем близо до онзи, който е изоставен и умира самотен. Това е правила Блажената Тереза по улиците на Калкута; това правят и толкова християни, които не се боят да държат ръката на онзи, който напуска този свят. И тук милосърдието дарява мир и на онзи, който си отива, и на онзи, който остава. помага ни да почувстваме, че Бог е по-велик от смъртта и че, оставайки в Него, и последната раздяла е само „довиждане“ … Блажената Тереза е разбирала добре това! Казвали са й: „Майко, това е губене на време!“ Намирала е умиращи хора на пътя, хора, чиято плът мишките са почвали да гризат на пътя, и ги е носела вкъщи, за да умрат чисти, спокойни, приласкани, в мир. Казвала е „довиждане“ на всички тях … Толкова мъже и жени като нея правят това. И те ги очакват там [сочи небето], при вратата, за да им отворят вратата на Небето. Да помагаме на хората да умират добре, в мир.

Скъпи братя и сестри, така Църквата е Майка, като учи чедата си на милосърдни дела. Тя е научила от Исус този път, научила е, че това е основното за спасението. Не е достатъчно да обичаме онзи, който ни обича. Исус казва, че това правят и езичниците. Не е достатъчно да правим добро на онзи, който не е в състояние да ни се отплати,  както е направил Отец с нас, като ни е дарил Исус. Колко сме платили ние за нашето изкупление? Нищо, всичко е безкористно! Да правим добро, без да очакваме нещо в замяна. Така е направил Отец с нас, и ние трябва да правим същото. Прави добро и върви напред!

Колко е хубаво да живеем в ърквата, в нашата Майка Църква, която ни учи на нещата, на които ни е научил Исус. Да благодарим на Господа, Който ни дава благодатта да имаме за Майка Църквата, която ни учи на пътя на милосърдието, който е пътят на живота. Да благодарим на Господа.