17 септември – Свети Роберт Белармин, Епископ и Църковен Учител (Възпоминание по избор)

kairosterzomillennio.blogspot.com

Свети Роберт Белармин е роден на 4 октомври 1542 г. в благородно семейство в Монтепулчано (Италия). По майчина линия е племенник на Папа Марцел II (1555). През 1560 г. постъпва в Обществото на Исус (Ордена на Йезуитите) и е ръкоположен за свещеник. Много ерудиран, преподава в Университета в Лувен (Фландрия) и в Римския Колеж на Йезуитите. Пише изклюючително ценни творби, в които защитава католическата вяра, много популярен „Катехизис“, трудове по екзегетика, аскетика и еклезиология. През 1599 г. става Кардинал, а през 1602 г. – Архиепископ на Капуа. Умира на 17 септември 1621 г. в Рим. През 1930 г. Папа Пий XI го канонизира и го обявява за Църковен Учител.

 

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието (по избор) на Свети Роберт Белармин, Епископ и Църковен Учител

Из трактата „Издигане на разума към Бога“ на Свети Роберт Белармин, Епископ и Църковен Учител

(Grad. 1: Opera omnia 6, ediz. 1862.214)

„Ти, Господи, си благ и милосърден, и многомилостив към всички, които Те призовават“ (Пс. 85, 5). Кой не ще Ти служи с цялото си сърце, след като е започнал да вкусва поне малко сладостта на башинското Ти господство? Какво заповядваш, Господи, на Своите раби? „Вземете Моето иго върху себе си!“ (Мат. 11, 29) –  казваш. А какво е Твоето иго? „Моето иго“, казваш, „е благо, и бремето Ми – леко“ (Мат. 11, 30). Кой не би поел на драго сърце едно иго, което не притеснява, а милва, и едно бреме, което не потиска, а подкрепя? Затова с право добавяш: „И ще намерите мир за душите си“ (Мат. 11, 29). Какво е това Твое иго, което не обременява, а дава покой? Със сигурност първата и най-велика заповед: „Възлюби Господа, твоя Бог, с всичкото си сърце“ (Мат. 22, 37). Има ли нещо по-лесно, по-сладостно и приятно от това, да обичаме добротата, красотата и любовта? А всичко това си Ти, Господи, Боже мой.

Ти стигаш дотам да обещаваш награда на онези, които спазват Твоите закони, макар те сами по себе си да са по-ценни от много злато и по-сладки от вощен мед? Да, Ти наистина обещаваш награда, и то много голяма награда, според думите на Твоя апостол Яков: „Господ е обещал венеца на живота на онези, които Го обичат“ (Яков 1, 12). А какъв е венецът на живота? Със сигурност той е най-великото благо, което можем да мислим и да желаем, както казва Свети Павел, повтаряйки Исаия: „Око не е виждало, ухо не е чувало и на човека на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат“ (1 Кор. 2, 9; ср. Ис. 64, 1-3; 65, 17).

Да, наистина голяма е отплатата за спазването на Твоите заповеди. Тази първа и най-велика заповед е по-полезна за човека, който я спазва, отколкото за Бога, от Когото тя произлиза. Но и всяка друга Божия заповед усъвършенства онзи, който й се покорява, издига го, поучава го, озарява го и накрая го прави добър и блажен.

Затова, ако си мъдър, ще разбереш, че си създаден за слава на Бога и за твое вечно спасение. Тази е твоята цел, този е центърът на душата ти, това е съкровището на сърцето ти. Ако достигнеш тази цел, ще бъдеш блажен, ако се отдалечиш от нея, ще бъдеш нещастен.

Затова смятай за истинско благо за тебе онова, което те води към твоята цел, и за исктинско зло онова, което те отдалечава от нея. Мъдрият не бива нито да търси, нито да избягва сами по себе си щастливи или не събития, богатство и бедност, здраве и болест, почести и безчестие, живот и смърт. Но те са добри и желани, само ако допринасят за Божията слава и за твоето вечно щастие. Докато лоши са и трябва да ги избягваш, ако препятстват това.