13 септември – Свети Йоан Златоуст, Епископ и Църковен Учител (Възпоминание)

 

www-maranatha-it.blogspot.com

Свети Йоан е роден в Антиохия (Мала Азия) ок. 349 г. Първоначално се посвещава на Бога като отшелник, после е ръкоположен за свещеник. Прочува се като блестящ проповедник и си спечелва прозвището Златоуст. През 397 г. е избран за Епископ на Константинопол – столицата на Източната Римска Империя. Отделя голямо внимание на евангелизацията, бори се срещу арианската ерес, бичува в проповедите си недъзите на съвременното му общество. Противниците му два пъти го лишават от епископския му трон и го изпращат в изгнание. Умира по време на второто си заточение в Комана на черно море (дн. в Турция) на 14 септември 407 г.

 

Из „Проповеди“ на Свети Йоан Златоуст, Епископ и Църковен Учител

(San Giovanni Crisostomo. Omelia 6 sulla preghiera: PG 64, 462-466)

Молитвата, или диалогът с Бога, е най-висше благо, защото е съкровено общение с Бога. Както телесните очи, виждайки светлината, биват осветлени от нея, така и душата, устремена към Бога, бива озарена от несравнимата светлина на молитвата. Но молитвата не бива да се прави по навик, а да произлиза от сърцето. Не трябва да бъде свързана с определено време или час, а постоянно, ден и нощ, да извира от сърцето.

Не трябва да се обръщаме с духа си към Бога само когато сме изцяло изпълнени с молитвен дух. И когато сме заети с други неща, било с грижа за бедните, било с други дейности, свързани с милосърдни прояви към ближния, трябва да имаме желание за Бога и да мислим за Него, та, получили вкус от Божията любов, като че осолени, да станем най-вкусна храна чрез Господа на вселената. Можем да се радваме постоянно на тази възможност, дори през целия си живот, ако отделяме колкото се може повече време за такава молитва.

Молитвата е светлина за душата, истинско познание на Бога, посредница е между Бога и човека. Душата, издигната чрез ния до небето, се приютява в Бога с неизразими милувки. Като дете, което, плачейки, зове майка си, душата се стреми пламенно към божественото мляко, копнее желанията й да бъдат чути и получава дарове, по-висши от всяко видимо познание.

Молитвата е велика вестителка пред Бога, но същевременно прави щастлива душата, защото удовлетворява нейните стремежи. Тук имам предвид истинската молитва, а не тази само на думи.

Тя е копнеж за Бога, непогрешима любов, която не произлиза от човека, а е плод на Божията благодат. За нея Апостолът казва: Не знаем за какво да се помолим както трябва, но Сам Духът ходатайства за нас с неизказани въздишки (ср. Рим. 8, 26 б). Това, че Господ дава на всекиго тази възможност да се моли, е богатство, което трябва да ценим, и небесна храна, която насища душата: който е вкусил от нея, се разпалва от небесно желание за Господа, като от пламтящ огън, който изгаря душата.

Украси дома си със скромност и смирение чрез практикуването на молитвата. Направи бляскаво жилището си със светлината на правдата. Украси стените му с добри дела, като че ги покриваш с чисто злато, и вместо с тухли и скъпоценни камъни го изгради с вяраи свръхестествено великодушие, поставяйки над всичко, като негов връх, молитвата за украса на цялото здание. Приготви така достойно жилище за Господа, приеми Го така в блестящия си дворец. Той ще преобрази душата ти в храм на Своето присъствие.