7 септември – XXIII Неделя през годината

Четива:
Йезекиил 33, 7-9
Псалм 94
Римляни 13, 8-10
Матей 18, 15-20

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 3 септември 2014 г.

 

Църквата е майка

Скъпи братя и сестри, добър ден!

 

donbosco-torino.it

В предишните катехизиси имахме възможността да отбележим много пъти, че християни не ставаме от само себе си, със собствените си сили, по автономен начин, нито пък ставаме християни в лаборатория, а трябва да бъдем родени и да растем във вярата във вътрешността на онова голямо тяло, което е Църквата. В този смисъл Църквата е наистина майка – нашата майка, Църквата: хубаво е да го кажем така: нашата майка, Църквата – една майка, която ни дава живот в Христа и ни помага да живеем с всички други братя в общението на Светия Дух.

1. В това свое майчинство Църквата има за модел Дева Мария – най-хубавия модел, който може да съществува. Първите християнски общности са показвали това, а Вторият Ватикански Събор го изразява по чудесен начин (cfr Cost. Lumen gentium, 63-64). Разбира се, майчинството на Мария е уникално, единствено, и се е осъществило в пълнотата на времената, когато Девата ражда на света Сина Божи, заченат под действието на Светия Дух. Има обаче континюитет между майчинството на Църквата и това на Мария – то е като негово продължение в историята. Чрез плодовитостта на Светия Дух, Църквата продължава да ражда нови чеда в Христа, винаги в слушане на Словото на Бога и в послушание на Неговия план на любовта. Църквата е майка. Раждането на Исус в утробата на Мария е прелюдия на раждането на всеки християнин в лоното на Църквата, от момента, в който Исус става първороден сред множество братя (ср. Рим. 8, 29), а нашият пръв Брат Исус е бил роден от Мария – този е моделът, и всички ние сме родени в Църквата. Тогава разбираме защо отношението, което свързва Мария и Църквата, е изключително дълбоко: когато гледаме Мария, откриваме най-красивото и нежно лице на Църквата. И когато гледаме Църквата, откриваме възвишените черти на Мария. Ние, християните, не сме сираци – имаме си майка, имаме една майка, и това е велико! Не сме сираци! Църквата е майка, Мария е майка.

2. Църквата е наша майка, защото ни е родила в Кръщението. Всеки път, когато кръщаваме едно дете, то става чедо на Църквата, влиза в Църквата. И от този ден, като грижовна майка, тя ни помага да растем във вярата и ни показва, чрез силата на Божието Слово, пътя на спасението, бранейки ни от злото.

Църквата е получила от Исус скъпоценното съкровище на Евангелието, не за да го задържи за себе си, а за да го раздава щедро на другите, както прави една майка. В това служение на евангелизацията се проявява по особен начин майчинството на Църквата, грижеща се като майка да осигурява на чедата си духовната храна, която подхранва и прави плодоносен християнския живот. Затова всички сме призвани да приемем с отворени умове и сърца Божието Слово, което Църквата раздава всеки ден, защото това Слово има способността да ни променя вътрешно. Единствено Божието Слово има тази способност да ни променя вътрешно, в най-дълбоките ни корени. Божието Слово има тази сила. А кой ни дава Божието Слово? Майката Църква. Тя ни кърми от деца с това Слово, отглежда ни през целия ни живот с това Слово, и това е велико! Именно майката Църква ни променя вътрешно с Божието Слово. Божието Слово, което ни дава майката Църква, ни преобразява, прави нашата човешка природа да се поддава не на суетата на плътта, а да следва Духа.

В майчинските си грижи, Църквата се старае да покаже на вярващите пътя, който трябва да изминат, за да имат живот, изпълнен с радост и мир. Озарени от светлината на Евангелието и подкрепени от благодатта на Тайнствата, особено на Евхаристията, ние можем да ориентираме нашите избори към доброто и да преживяваме смело и с надежда моментите на мрак, да извървяваме най-трудните пътеки. Пътят на спасението, по който Църквата ни води и ни придружава със силата на Евангелието и подкрепата на Тайнствата, ни дава способността да се браним от злото. Църквата има смелостта на майка, която знае, че трябва да брани чедата си от опасностите, които произтичат от присъствието на сатаната в света, за да ги отведе до срещата с Исус. Една майка винаги брани децата си. Тази защита се състои и в това, да ги призовава към бдителност: да бъдат бдителнисрещу лъжите и съблазните на лукавия. Защото, макар сатаната да е бил победен от Бога, той се връща винаги със своите изкушения. Ние знаем това, всички ние сме изкушавани, били сме изкушавани и сме изкушавани. Сатаната идва „като рикаещ лъв“ (1 Петър 5, 8), казва Апостол Петър, и затова ние не бива да бъдем наивни, а да бдим и да останем твърди във вярата. Да устоим чрез съветите на майката Църква, да устоим с помощта на майката Църква, която като добра майка винаги придружава децата си в трудните моменти.

3. Скъпи приятели, това е Църквата – това е Църквата, която всички обичаме, това е Църквата, която обичам аз: майка, която се грижи за доброто на своите чеда и е способна да даде живота си за тях. Не трябва да забравяме обаче, че Църквата  – това не са само свещениците, или ние – Епископите, – не, Църквата сме всички ние! Съгласни ли сте? И ние сме чедано и майки на други християни. Всички кръстени, мъже и жени, заедно сме Църквата. Колко пъти в нашия живот не даваме свидетелство за това майчинство на Църквата, за тази майчина смелост на Църквата? Колко пъти сме малодушни! Затова да се поверим на Мария, та тя, като майка на нашия първороден Брат Исус, да ни научи да имаме нейния майчински дух спрямо нашите братя, с искрената способност да приемаме, да прощаваме, да даваме сила и да носим упование и надежда. Това е, което прави една майка.

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *