31 юли – Свети Игнатий де Лойола, Свещеник (Възпоминание)

 

guide.supereva.it

Свети Игнатий е роден ок. 1491 г. в рицарско семейство от баски произход в Аспеития (Испания). Като млад постъпва на служба в армията. Преживява обръщане, когато, получил тежка рана, прочита в болницата някои християнски книги и размишлява върху съдържанието им. Тогава решава да се посвети изцяло на Бога. През 1528 г. пристига в Париж, където учи богословие и през 1534 г., заедно с няколко свои последователи, поставя началото на Обществото на Исус (Ордена на Йезуитите). През 1537 г. е ръкоположен за свещеник във Венеция, а през 1540 г. Папа Павел III утвърждава новосъздадения Орден. Свети Игнатий, избран за пръв Генерал на Ордена, умира в Рим на 31 юли 1556 г., оставайки на своите събратя „Конституции“ на Обществото им, както и скъпоценни „Духовни Упражнения“ – плод на изключителния му духовен опит. През 1622 г. е канонизиран от Папа Григорий XV.

 

Из „Духовни Упражнения“ на Свети Игнатий де Лойола. Указания

(Ignazio di Loyola. Esercizi spirituali. Milano 2005)

5.1. Пето указание. За който получава упражненията, ще бъде много полезно да навлезе в тях с всеотдайност и щедрост към своя Творец и Господ, отдавайки Му всяко свое желание и свобода,

2. та Божествено величие,според пресвятата Си воля, да послужи както на него, така и на всичко, което притежава.

 

6.1. Шесто указание. Този, който ръководи упражненията, щом почувства, че получаващият упражненията не чувства в душата си никакво духовно раздвижване, като утешение или отчаяние, нито е вълнуван от различни духове,

2. трябва да го разпита настойчиво относно упражненията: дали ги прави в установеното време и как ги прави.

3. Същото се отнася и за допълнителните насоки: дали прави упражненията старателно, давайки си добре сметка за всяко от тези неща.

4. За утешението и за отчаянието се говори на лист 53 [316-317]; за допълнителните насоки – на лист 14 [73-90].

 

7.1. Седмо указание. Който води упражненията, ако види, че онзи, който ги получава, е отчаян и изкушаван, да не бъде твърд и груб към него, а мил и любезен,

2. вдъхвайки му кураж и сила, за да продължи напред и разкривайки му лукавствата на врага на човешката природа, и правейки това така, че той да се подготви и да бъде предразположен към утешението, което ще настъпи.

 

8.1. Осмо указание. Който води упражненията, според нуждата, която ще почувства онзи, който ги получава относно отчаянието и лукавствата на врага, както и относно утешенията,

2. би могъл да му обясни правилата на първата и втората седмица, които служат за разпознаването на различните духове: листове 53 [313-327] и 56 [328-336].

 

9. 1. Девето указание. Трябва да се внимава, когато онзи, който прави упражненията от първата седмица, е неопитен в духовните дела и бива изкушаван по груб и очевиден начин,

2. срещайки, например, препятствия в напредването в служението на Бога, нашия Господ, като трудности, срам, страх за светската си чест и т. н.,

3. онзи, който води упражненията, да не му обяснява правилата на различните духове от втората седмица;

4. защото, колкото ще му бъдат от полза правилата от първата седмица, толкова ще му навредят тези от втората, защото са свързани с материя, по-изтънчена и по-възвишена, отколкото може да разбере.

 

10. 1. Десето указание. Когато онзи, който води упражненията, почувства, че получаващият ги е потискан и изкушаван от привидности на доброто, именно тогава трябва да му обясни правилата на втората седмица, изложени по-горе.

2. Защото, най-често врагът на човешката природа изкушава чрез привидности на доброто, когато някой се упражнява в просветления живот, съответстващ на упражненията от втората седмица,

3. а не толкова в пречистения живот, който отговаря на упражненията от първата седмица.