11 юли – Свети Бенедикт, Абат и Покровител на Европа (Празник)

Четива:
Притчи 2, 1-9
Псалм 111
Йоан 15, 1-8

 

Свети Бенедикт е роден ок. 480 г. в благородническо семейство в Нурсия (дн. Норча,  Италия). Учи в Рим, но, воден от монашеското си призвание, изоставя светския живот и се оттегля като отшелник в Субиако, където постепенно около него се формира общност. По-късно основава прочутия манастир в Монте Касино, където остава до края на дните си. Почитан е като Патриарх на западното монашество и основател на Бенедиктинския Орден, променил духовно европейския континент. Предава Богу дух на 21 март 547 или 560 г. Свети Григорий Велики оставя негово „Житие“ в своите „Диалози“. През 1964 г. Папа Павел VI го провъзгласява за Покровител на Европа.

Свети Бенедикт. „Монашеско Правило“

(San Benedetto, Regola)

Глава I – Различните категории монаси

1. Знайно е, че има четири категории монаси.

2. Първата е тази на ценобитите, които живеят в манастир, подвизавайки се под едно Правило и под един Абат.

3. Втората е на анахоретите или еремитите, тоест на онези, които не се водят от ентусиазирания плам на начинаещите, а са били изпитвани дълго време в манастир,

4. където с помощта на мнозина са се научили да устояват на засадите на дявола.

5. Следователно, почувствали се достатъчно укрепнали сред редиците на братята, в уединената борба на постницата те са вече способни, с Божията помощ, да посрещат без помощта на други, един до друг борбата срещу съблазните и страстите.

6. Третата категория монаси – наистина за осъждане, – са сарабаитите (сибаритите): меки като олово, защото не са били закалени като злато в горнило от опита на едно Правило.

7. Те запазват светското си поведение, мамейки Господа с тонзурата си.

8. По двама, по трима, както и сами, без водачеството на настоятел, затворени в своите кошари, а не в тези на Господа, те имат за единствен закон удовлетворяването на своите страсти,

9. затова наричат „свято“ всичко, което служи на тяхното удобство, докато отблъскват като нередно онова, което не желаят.

10. Накрая, има и четвърта категория монаси, които са наричани „странстващи“. Защото през целия си живот обикалят от място на място, оставайки три-четири дни като гости на различни манастири.

11. Вечно на път и нестабилни, роби на своите желания и на чревоугодието си, по-лоши от сарабаитите във всяко отношение.

12. Но като гледаме злощастния живот на всички тях, по-добре да замълчим, отколкото да говорим.

13. Затова да не се занимаваме с тях, а с помощта на Господа да се заемем с онези от първата категория, тоест със силната и достойна категория на ценобитите.

 

Глава II – Абатът

1. Един Абат, удостоен да застане начело на даден манастир, трябва винаги да има предвид изискванията, свързани с неговата длъжност, като действа на висотата, на която се намира.

2. Защото знаем от вярата, че в манастира той заема мястото на Христос – затова е наричан със същото това име,

3. според както казва Апостолът: „Получихте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: „Аббà, Отче!“

4.  Затова Абатът не бива да учи, да установява или да разпорежда нещо, което е противно на Господните закони;

5. нещо повече – неговите разпоредби и учение трябва да внасят в душите на учениците кваса на светостта.

6. Да помни винаги, че на страшния Божи съд ще се наложи да отговаря както за своето учение, така и за послушанието на учениците,

7. и да знае, че пастирът ще бъде държан отговорен за всички несъвършенства, които Бащата на семейството намери в стадото.

8. От друга страна, вярно е също, че ако пастирът е използвал всичко възможно спрямо бунтовното и непокорно стадо, търсейки всички средства, за да поправи лошото му поведение,

9. ще бъде опростен на Божия съд, и ще може да повтори заедно с пророка пред Господа:“Не укрих твоята правда в сърцето си, а възвестявах Твоята истина и Твоето спасение; но те ме презряха, разбунтуваха се против мен“.

10. Тогава справедливо наказание за непокорните овце ще бъде смъртта, която ще бъде заслужена отплата за упорството им.

11. Когато, прочее, някой получи титлата „Абас“, трябва да наложи на двамата си ученици едно двойно решение;

12. показвайки повече с факти, отколкото с думи всичко, което е добро и свято: с други думи, като учи гласно на Господните заповеди най-чувствителните и възприемчиви ученици, но и да ги въплъщава в действията си спрямо по-мудните и невежите.

13. Да потвърждава с поведението си, че трябва да се избягва на дело онова, което се представя на учениците като осъдително, за да не поеме риска да бъде осъден за онова, което е проповядвал на другите,

14. и да не чуе Господ да му каже заради греховете му: Как се осмеляваш да налагаш Моите заповеди и Заветът Ми да е винаги на устата ти, ти, който мразиш дисциплината и хвърляш зад гърба си словото Ми?“

15. И още: „Ти, който виждаше сламката в окото на брата си, не си даваш сметка за гредата в твоето“.

16. Да се пази да има предпочитания в общността:

17. да не обича някого повече от някой друг, с изключение на онзи, който е бил намерен за добър в поведението и послушанието си.

18. Да не поставя монаха, произхождащ от високопоставено семейство, над този със скромен произход – поне ако липсва сериозен мотив за такова предпочитание.

19. Но ако, по причина на справедливостта, реши да прави това, то трябва да го прави за всички; в противен случай всеки да запази своето място,

20. защото, роби или свободни, всички сме едно в Христа, и подвизавайки се, водени от Същия Господ, извършваме еднакво служение. Защото „пред Господа няма разлики“.

21. Само едно нещо намира почит у Него: дали сме смирени и полезни за другите в добрите дела.

22. Следователно, Абатът трябва да обича всички по един и същи начин, прилагайки към всекиго едно и също правило на поведение, основано на съответните заслуги.

23. Що се отнася, след това, до насочването на монасите, те трябва да имат предвид нормата на Апостола: „Поправяй, увещавай, порицавай!“,

24. и по-точно, що се отнася до порицанията и окуражаванията, в зависимост от времето и обстоятелствата, той трябва да умее да показва строгостта на учител, наред с нежността на баща.

25. С други думи, докато трябва да се поправят енергично недисциплинираните и размирниците, в зависимост от времето и обстоятелствата, той трябва да насърчава лююбвеобилно онези, които се покоряват с послушание и все повече напредват. Но е абсолютно нужно да се порицават сурово и да се наказват небрежните и онези, които презират дисциплината.

26. Абатът не трябва да затваря очите си пред евентуалните пропуски, но трябва да ги изкоренява в зародиш, помнейки тъжния край на Йлий, свещеника от Сихем.

27. Поощрявай, насърчавайки ги веднъж и дваж, по–послушните и благоразумни монаси,

28. но наказвай строго свадливите, упоритите, надменните и непокорните, веднага щом се опитат да престъпят правилата, знаейки добре написаното: „Глупакът не се поправя с думи“;

29. и също: „Биейки с пръчка сина си, ще спасиш душата му от смърт“.

30. Абатът трябва да помни винаги кой е и как е бил призван, със съзнанието, че повече са изискванията към онзи, на който е било дадено повече.

31. Нужно е да си дава ясно сметка колко трудна и деликатна е задачата му, получена, за да ръководи душите, и да се постави в служение на различни характери, окуражавайки един, порицавайки друг, поправяйки трети.

32. Затова трябва да се приспособява и да се адаптира към всички, според съответната цел и необходимост, по такъв начин, че вместо да оплаква загубите в стадото, поверено на грижите му, да може да се радва на нарастването на броя на добрите.

33. Най-вече трябва да се старае да не губи от поглед или да подценява спасението на душите, за които е отговорен, за да се грижи преди всичко за земните, преходни и тленни неща,

34. а да мисли винаги, че е бил удостоен със задачата да ръководи душите,  за които един ден ще трябва да дава сметка

35. и да не търси оправдание в евентуалните икономически затруднения, помнейки, че е писано: „Търсете преди всичко Божието царство и неговата правда, и всичко останало ще ви бъде дадено в повече“,

36. и също: „Нищо не липсва на онези, които Му се боят“.

37. Да знае също, че който поема задачата да ръководи душите, трябва да е готов да дава сметка за това,

38. и да бъде сигурен, че каквито са монасите, за които трябва да се грижи, такива ще бъдат и душите, които в деня на съда ще бъде отговорен пред Бога, освен за собствената си душа.

39. Така, с постоянен страх от проверката, на която ще бъде подложен пастирят по отношение на овцете, които са му били поверени, докато се грижи повече за други неща, трябва да внимава за непосредствените си задачи

40. и да поправя личните си слабости, помагайки със своите насърчения и на другите да се поправят.