4 юли – Света Елисавета Португалска (Възпоминание по избор)

Света Елисавета (Исабел) е родена през 1271 г. Дъщеря е на арагонския крал Педро III. На 12-годишна възраст става съпруга на португалския крал Диниш, на когото ражда две деца. Брачният й живот е изпълнен с трудности, но с търпението си тя дава прекрасен пример на християнска святост. Също така влияе положително на държавните дела и допринася много за запазването на мира на Пиренейския полуостров. След смъртта на мъжа си тя се отказва от светския живот и облича дрехата на Третия Францискански орден. Принася в дар короната си в светилището в Сантяго де Компостела и се оттегля в основания от нея манастир на Кларисите в Коимбра. Умира през 1336 г. и е погребана в същия манастир. Мощите й са открити непокътнати през 1612 г. Канонизирана е от Папа Урбан VIII през 1625 г.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието (по избор) на Света Елисавета Португалска

Из едно „Слово“ на Свети Петър Хризолог, Епископ и Църковен Учител

(Disc. 53 sulla pace; PL 52, 347-348)

„Блажени миротворците“, възлюбени, пише Евангелистът, “ защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5, 9). Неслучайно християнските добродетели процъфтяват у онзи, който е в съгласие с другите в християнския мир, нито може някой да стане син Боже, освен ако не носи името „миротворец“.

Мирът, възлюбени, помага на човека да излезе от робството и му дава благородно име, променя в очите на Бога положението на човека, правейки го от слуга – син, от роб – свободен. Мирът между братята е Божия воля и Христова радост. Съвършенство е на светостта, правило на справедливостта, изразител на учението, пазител на нравите, похвална дисциплина във всички неща. За молитвите мирът е застъпничество, за молбите – лек и ефикасен път, пълно осъществяване на всички желания. Мирът е майка на любовта, връзка на съгласието, видим знак на чист дух, който може да иска за себе си от Бога всичко, което поиска. Иска всичко, което желае, и получава всичко, което иска. Опазването на мира е по височайша заповед, защото Самият Господ Христос казва: „“Мир ви оставям, Моят мир ви давам“ (Йоан 14, 27), което означава: Оставих ви Моя мир, искам да ви намеря в мира. Като тръгва оттук, иска да даде онова, което желае да намери във всички при завръщането Си.

Бог е, Който отглежда мира от корен: дело на врага е да го изтръгва от корен. Защото, както братската любов е от Бога, така и омразата е от дявола. Омразата трябва да бъде осъждана във всичките си форми, защото е писано: „Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец“ (1 Йоан 3, 15). Затова виждате, възлюбени братя, защо трябва да бъде обичан мирът и да се цени съгласието: защото те раждат и подхранват любовта. Знаете освен това, че, според Апостола, „любовта е от Бога“ (1 Йоан 4, 7); затова няма Бога онзи, който няма любов.

Затова, братя, да спазваме заповедите, които ни дават живот. Братството да бъде тясно свързано с връзките на дълбокия мир; да бъде здраво свързано със спасителната връзка на любовта, която покрива голям брой грехове. Трябва да прегърнем с всички наши желания любовта, която има специална награда за всяка от добрите си страни. Мирът трябва да бъде пазен повече от всички останали добродетели, защото Бог е винаги в мира. Обичайте мира и всичко ще бъде спокойно. Вашият мир за нас ще бъде награда, радост за вас, и Божията Църква, основана в единството на мира, ще може да се радва на съвършена сплотеност в Христа.