3 юли – Свети Тома, Апостол (Празник)

Свети Тома е един от Дванадесетте Апостоли, призвани от Господа Исус Христос. След Възкресението Господне той отказва да повярва на разказите на другите ученици, че са видели Господа. Затова Господ му се явява и му позволява да види и докосне раните Му, за да се изпълни с вяра. След Петдесятница Свети Тома с изключително усърдие проповядва Евангелието сред народите на Изтока. Достига до Индия, където пролива кръвта си за Благовестието.

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 5 май 2010 г.

Munus sanctificandi

Скъпи братя и сестри,

Миналата неделя, по време на Пастирското ми посещение в Торино, имах радостта да застана в молитва пред Светата Плащеница, присъединявайки се към над двата милиона поклонници, които по време на тържественото й Изложение през тези дни успяха да я съзерцават. Този свят Образ може да подхрани и да засити вярата ни и да оживи християнското благочестие, защото ни подтиква да отидем при лицето на Христос, при Тялото на Христос, за да съзерцаваме Пасхалната Тайна – центъра на християнското Послание. Ние, скъпи братя и сестри, сме живи членове на Тялото на възкръсналия Христос, всеки според собствената си функция, тоест според задачата, която Господ е пожелал да ни повери. Днес, на този наш катехизис, бих искал да се върна към задачите, специфични за свещениците, които според традицията са основно три: да поучават, да освещават и да управляват. В един от предишните катехизиси говорих за първата от тези три мисии: поучението, възвестяването на истината, възвестяването на Бога, разкрил се в Христос, или с други думи – пророческата задача да се постави човекът в контакт с истината, да му се помогне да познае същественото в живота, в самата действителност.

Днес бих искал да се спра накратко заедно с вас на втората задача, която има свещеникът – да освещава хората, особено чрез Тайнствата и култа на Църквата. Тук трябва преди всичко да се запитаме: Какво означава думата „Свят“? Отговорът е: „Свят“ е специфично качество на Божието битие, тоест абсолютна истина, доброта, любов, красота – чиста светлина. Да бъде осветен някой означава, следователно, той да бъде поставен в контакт с Бога, с битието Му на светлина, истина, чиста любов. Ясно е, че такъв контакт преобразява човека. В древността е съществувало твърдо убеждение: никой не може да види Бога, без да умре веднага. Твърде голяма е силата на истината и на светлината! Ако човекът се докосне до тази абсолютна светлина, няма да оживее. От друга страна, съществува и друго убеждение: без поне малък контакт с Бога човекът не може да живее. Истина, доброта, любов са фундаменталните условия за неговото битие! Въпросът е: как човекът може да намери този контакт с Бога, който е фундаментален, без да умре, поразен от величието на Божието битие? Вярата на Църквата ни казва, че Сам Бог създава този контакт, който постепенно ни преобразява в истински образи на Бога. Така отново стигаме до задачата на свещеника „да освещава“. Никой човек от само себе си, изхождайки от собствената си сила, не може да постави другия в контакт с Бога. Основна част от благодатта на свещенството е дарът, задачата да създаде този контакт. Това се осъществява във възвестяването на Божието Слово, чрез което при нас идва Неговата светлина. Това се осъществява по особен начин в Тайнствата. Потапянето в Пасхалната Тайна на Христовата смърт и възкресение се подхранва от Евхаристията – Тайнство, което изгражда Църквата като Божи Народ, Тяло Христово, Храм на Светия Дух (cfr Giovanni Paolo II, Esort. ap. Pastores gregis, n. 32). Следователно, Сам Христос ни прави свети, тоест ни привлича в сферата на Бога. Но като акт на безкрайното Си милосърдие Той призовава някои „да бъдат“ с Него (ср. Марк. 3, 14), и да станат чрез Тайнството на Свещения Чин, въпреки човешката бедност, участници в самото Негово свещенство, служители на това освещаване, разпространители на Неговите тайни, „мостове“ на срещата с Него, на Неговото посредничество между Бога и хората, и между хората и Бога (cfr PO, 5).

През последните десетилетия се появиха тенденции, целящи да поставят акцент в идентичността на свещеника върху измерението на възвестяването, откъсвайки го от това на освещаването. Често се говореше, че трябва да бъде преодолян един предимно сакраментален пасторал. Но възможно ли е да изпълняваме истински свещеническото служение, „преодолявайки“ сакраменталния пасторал? Какво означава за свещениците да евангелизират, в какво се състои така нареченият примат на възвестяването? Както ни съобщават Евангелията, Исус заявява, че възвестяването на Божието Царство е целта на Неговата мисия. Това възвестяване обаче не е само „говорене“, а включва едновременно с него и самото действие. Знаците, чудесата, които Исус извършва, показват, че Царството идва като настояща реалност и съвпада със самата Му личност, със себедаряването Му, както чухме днес в Евангелското четиво. Същото се отнася и за ръкоположения служител: той, свещеникът, представлява Христос, Пратеника на Отца, продължава Неговата мисия чрез „словото“ и „тайнството“, в тази цялост на тялото и душата, на знака и на словото. Свети Августин, говорейки в едно послание до Епископа на Тиаба Хонорат за свещениците, заявява: „Христовите раби, служителите на Неговото слово и тайнство, правят онова, което Той заповядва или позволява“ (Epist. 228, 2). Нужно е да се помисли дали ако в определени случаи бъде подценено вярното извършване на munus sanctificandi, това няма да бъде израз на отслабване на самата вяра в спасителната сила на Тайнствата, и като следствие – в настоящето действие на Христос и на Неговия Дух чрез Църквата в света.

Кой, прочее, спасява света и човека? Единственият отговор, който можем да дадем, е: Исус от Назарет, Господ и Христос, разпнат и възкръснал. А къде се осъществява Тайната на Христовата смърт и възкресение, което носи спасението? В действието на Христос чрез Църквата, в частност в Тайнството Евхаристия, което прави да присъства изкупителното жертвоприношение на Божия Син, в тайнството Помирение, в което от смъртта на греха се връщаме към нов живот, и във всеки друг сакраментален акт на освещаване (cfr PO, 5). Важно е, следователно, да се прави адекватен катехизис, за да се помага на верните да разберат стойността на Тайнствата, но също така е нужно, по примера на Светия Свещеник от Арс, да бъдем великодушни, внимателни и готови да даряваме на братята съкровищата на благодатта, които Бог е поставил в ръцете ни, и на които ние не сме „собственици“, а пазители и разпространители. Особено в нашето време, в което, от една страна, ни се струва, че вярата отслабва, а от друга, се чувства дълбока нужда и повсеместно търсене на духовност, е нужно всеки свещеник да помни, че в неговата мисия възвестяването, култът и тайнствата никога не са разделени, и да извършва добър сакраментален пасторал,  за да формира Божия Народ и да му помага да живее в пълнота Литургията, култа на Църквата, Тайнствата като безкористни Божи дарове, свободни и ефикасни действия на Неговото спасително действие.

Както припомних в Светата Хризмална Литургия тази година: „Център на култа на Църквата е Тайнството. „Тайнство“ означава, че на първо място не сме ние, хората, които извършваме нещо, а пръв Бог идва при нас със Своето действие, гледа ни и ни води към Себе Си ( … ). Бог ни докосва чрез материалните неща ( … ), които Той използва в Своя служба, правейки ги инструменти на срещата между нас и Самия Него (S. Messa Crismale, 1 aprile 2010). Истината, според която в Тайнството „не ние, хората, извършваме нещо“, засяга, и трябва да засяга съвестта на свещеника: всеки презвитер знае добре, че е инструмент, нужен за спасителното действие на Бога, но все пак винаги инструмент. Това съзнание трябва да го прави смирен и всеотдаен в отслужването на Тайнствата, в спазването на каноничните норми, но и в дълбокото убеждение, че неговата мисия е да прави така, че всички хора, единни в Христа, да могат да поднесат себе си на Бога като жива и свята Хостия, угодна Нему (ср. Рим. 12, 1). Пример за примата на munus sanctificandi и на правилното тълкуване на сакраменталния пасторал, е още Свети Йоан Мария Виане, който веднъж отговаря на един човек, твърдящ, че няма вяра и искащ да спори с него: „О! Приятелю, обръщате се не към когото трябва: аз не умея да разсъждавам … Но ако се нуждаете от някаква утеха, идете там … (пръстът му сочи столчето в изповедалнята), и, повярвайте ми, че мнозина други са сядали там преди вас и не са съжалявали за това“ (cfr Monnin. A. Il Curato d’Ars. Vita di Gian-Battista -Maria Vianney, vol. I, Torino 1870, pp. 163-164).

Скъпи свещеници, живейте с радост и любов Литургията и култа: това е действието, което Възкръсналият извършва чрез силата на Светия Дух в нас, с нас и чрез нас. Бих искал да подновя поканата, която отправих неотдавна, „да се върнете в изповедалнята като място, в което отслужвате Тайнството Помирение, но и място, където „пребивавате“ най-често, та верният да може да намери милосърдие, наред с реалното Му Присъствие в Евхаристията“ (Discorso alla Penitenzieria Apostolica, 11 marzo 2010). Бих искал също да приканя всеки свещеник да отслужва и да живее интензивно Евхаристията, която е в сърцето на задачата за освещаването. Исус е, Който иска да живее в нас, да ни дари Себе Си, да ни разкрие безкрайното милосърдие и нежност на Бога. Това е единствената Жертва на Христовата любов, която се разкрива, която се осъществява сред нас и достига до трона на благодатта, до Божието присъствие, обгръща човечеството и ни съединява с Него (cfr Discorso al Clero di Roma, 18 febbraio 2010). Свещеникът е призван да бъде служител на тази велика Тайна, в тайнството и в живота. Макар „великата църковна традиция правилно е освободила сакраменталното действие от конкретната екзистенциална ситуация на отделния свещеник, и така справедливите очаквания на верните се удовлетворяват по адекватен начин, това не отнема нищо „от необходимостта, нещо повече – от неотменния стремеж към морално съвършенство, който трябва да живее във всяко истинско свещеническо сърце“. Божият Народ очаква с право примера на вярата и свидетелството на светостта от своите Пастири (cfr Benedetto XVI, Discorso alla Plenaria della Congr. per il Clero, 16 marzo 2009). Именно в отслужването на Светите Тайни свещеникът намира корена на своето освещаване (cfr PO, 12-13).

Скъпи приятели, имайте съзнанието за великия дар, който са свещениците за Църквата и за света. Чрез тяхното служение, Господ продължава да спасява хората, да присъства сред тях, да ги освещава. Умейте да благодарите на Бога, и най-вече бъдете близо до вашите свещеници с молитва и подкрепа, особено в трудностите, за да бъдат все повече Пастири според Божието сърце. Благодаря.