РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 101. ГРИГОРИЙ IV, Папа

wikipedia.org

wikipedia.org

Григорий IV е роден ок. 795 г. в Рим; син е на патриция Йоан. Става бенедиктински монах, при Папа Пасхалий I е ръкоположен за свещеник, по-късно става Кардинал – презвитер на Базиликата „Свети Марко“. През октомври 827 г., когато се провежда избор за нов Папа, с подкрепата на гласуващите благородници той е избран за Римски Първосвещеник, и въпреки съпротивата си – отведен в Латеранския дворец. Интронизиран е обаче едва на 29 март 828 г., тъй като, според правилата на „Constitutio romana“ от 824 г., трябва да получи потвърждение от императора. Папа Григорий IV полага много усилия през продължителния си понтификат, за да сложи край на центробежните тенденции в Империята. През 828 г., за да осигури кралство на най-малкия си син Карл Плешиви, император Людовик Благочестиви анулира „Ordinatio Imperii“ (съглашение от 817 г., осигуряващо наследството на тримата му по-големи синове: Лотар I, Пипин I Аквитански и Людовик II Немски). Решението му е критикувано от Папата, но остава в сила. Започват бунтове на императорските синове, които през 833 г. сериозно застрашават властта на баща си.

Император Людовик I Благочестиви

Император Людовик I Благочестиви, wikipedia.org

Лотар I кани Папата за посредник и той приема тази мисия. Всъщност Лотар злоупотребява с доверието, което баща му има към Папския авторитет, и след като на 24 юни 833 г. при Колмар Людовик се съъгласява на преговори, е изоставен от привържениците си, принуден от синовете си да капитулира и лишен от престола (на „Mendacii Campus“ – „Полето на измамата“). След тази злоупотеба с авторитета му, Папа Григорий IV се завръща в Рим. Людовик Благочестиви е възстановен на трона през 834 г. и изпраща при Първосвещеника делегация, начело с Ансгарий, дългогодишен мисионер в Скандинавските страни, за да поиска обяснение за ролята на Папата в „Mendacii Campus“. Григорий IV полага тържествена клетва за невинността му и тя е приета. Наред с това, той издига Ансгарий за Архиепископ на Хамбург и Бремен, и за Папски Легат за Скандинавия и славянските страни.

Разпадането на Империята на Карл Велики обаче е неизбежно. Император Людовик Благочестиви умира на 23 юни 840 г. и след смъртта му между тримата му живи синове: Лотар I, Людовик Немски и Карл Плешиви започва междуособна война. Вердюнският договор между тях (843 г.) разделя Империята на три части: Лотар I получава императорската титла и т. нар. „Средно кралство“ (земите по река Рейн и Италия); Людовик II Немски – Източнофранкското кралство (дн. Германия), а Карл II Плешиви – Западнофранкското кралство (дн. Франция).

Базиликата "Сан Марко" в Рим. clivodeicavalieri.it

При Папа Григорий IV окончателно е сложен край на иконоборството във Византия. След смъртта на император Теофил (829-842), престолът е наследен от 2-годишния му син Михаил III (842-867), чиято майка – регентката Теодора, през 843 г. тържествено утвърждава иконопочитанието като тържество на ортодоксията.

През 833 г. Моймир I (830-846), княз на славянското княжество Моравия, присъединява съседното славянско княжество Нитра и слага началото на Великоморавия със столица Велехрад. Той покровителства евангелизацията на своя народ, извършвана от немски духовници от Пасау; към края на управлението му много негови поданици вече са приели Светото Кръщение.

Сериозно отслабва властта на арабските халифи и през 836 г. ал-Мутасим дори е принуден, поради заплаха от бунтове, да пренесе столицата си от Багдад в Самара на река Тигър. Арабите обаче, превзели Сицилия през 20-те години на IX в., заплашват с набезите си дори Вечния Град, и за да го защити от тях, Григорий IV построява в Остия крепост – Грегориополис. Папата прави много за поддържането на църковните и обществените сгради в Рим. Особено внимание отделя на Базиликата „Свети Марко“, където е бил Кардинал: обновява я основно и я украсява с великолепни мозайки.

Григорий IV умира на 25 януари 844 г. Погребан е в Базиликата „Свети Петър“.