27 юни – ПРЕСВЕТО СЪРЦЕ ИСУСОВО (Тържество)

Второзаконие 7, 6-11
Псалм 102
1 Йоан 4, 7-16
Матей 11, 25-30

 

Нуно да Силва Гонсалвиш S. J. Тържество на Пресветото Сърце Исусово (проповед)

(Nuno da Silva Goncalves S. J. Solennità del Sacro Cuore di Gesù – omelia. Pontificio Collegio Portoghese, 15 giugno 2012)

 

www.santalfonsoedintorni.it

Погледът ни днес отива отвъд човешката природа на Исус, представена символично от Неговото Сърце. Ще кажем веднага, че става дума за една набожност, която е много трудно да бъде изобразена и пресъздадена. За съжаление е така. За съжаление, защото е ясно, че честваме един централен аспект на нашата вяра. Честваме факта, че чрез човешкото Сърце на Исус, чрез Неговите чувства и афекти, става видима любовта на Отца към човечеството. Любовта на Бога Отец се проявява в туптенето на човешкото Сърце на Неговия Син, Исус. Намираме се пред Тайната на Въплъщението на Божието Слово.

Тази любов на Отца към човечеството, присъстваща напълно в Исус, намираме описана много добре в днешните четива. Да започнем с прекрасните думи на пророк Осия, където любовта на Отца към нас е видима чрез жестове – и то много конкретни и фамилиарни жестове. Жестове на някой, който учи едно дете да ходи, като го държи за ръка. Жестове на някой, който притиска детето до бузата си. Жестове на някой, който се навежда, за да го нахрани. Любовта на Отца към човечеството, според думите на Осия, е най-накрая едно Сърце, което се вълнува и тръпне в дълбините си от състрадание.

Но в пълнотата на времената любовта на Отца има едно друго описание, най-изразителния си и завършен жест: самият живот на Исус и Неговата смърт за нас. И когато, от страна на Исус, вече е било казано всичко, ето че жестокият и безмилостен удар с копие на един войник ни оставя в наследство най-великият символ на тази любов: отворената страна и пронизаното сърце като окончателен образ на живота, посветен на другите докрай. Следователно, любовта на Отца към човечеството намира нов символ в пронизаното Сърце на Исус.

Описанието служи на желанието: на желанието за познание и на желанието за отговор. Желанието за познание е представено добре в думите на Павел до ефесяни: „Да можете да проумеете с всички светии какво е ширина и дължина, дълбочина и височина, и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание“. Това е програма за цял живот, ако позволим на Светия Дух да бъде наш Учител.

Желанието за отговор зависи от нас. На любовта се отговаря с любов. На личната любов се отговаря с лична любов, конкретизирана в служението. Ние сме в служба на тази любов с цялата наша реалност. Отдаваме себе си, посвещаваме се, даряваме се на Господа, та нашата готовност да Му помогне да направи видимо и ефикасно желанието Му да обича и да бъде близо до всички.

В традицията на почитта към Исусовото Сърце, освен посвещаването и даряването на нас самите, е важна идеята за възстановяването. Предпочитам да използвам думата „възстановяване“, защото тя ни навежда повече на мисълта за действие. Съзерцателното възстановяване в молитвата е фундаментално, но е неделимо от възстановяването, което означава обещание и действие. Ние се даряваме на Господа, за да възстановим света: да излекуваме раните, да подкрепяме правдата, да бъдем до онези, които се намират в най-голяма нужда, да покажем, че всички сме братя, защото Бог е Отец на всички. Така че да бъдем готови да възстановяваме един конкретен свят, защото истинското благочестие е неделимо от действието.

Папа Бенедикт XVI говори за Празника на Пресветото Сърце Исусово по начин, който изразява много по-добре от мен същността на това честване:

„В сърцето на Изкупителя ние почитаме любовта на Бога към човечеството, Неговата воля за всеобщо спасение, безкрайното Му милосърдие. Да се почита Пресветото Сърце Христово означава да се обожава онова Сърце, което, след като ни е възлюбило докрай, е било прободено с копие и от висотата на кръста е проляло кръв и вода – неизчерпаем извор на нов живот“ (Angelus, 5 giugno 2005).

Да приемем тази вечер този нов живот и да подновим нашето обещание да го носим на другите.