Проповед на Папа Франциск на Светата Литургия за Тържеството Тяло и Кръв Христови в Базиликата „Свети Йоан Латерански“ – 30 май 2013 г.
Скъпи братя и сестри,
В Евангелието, което чухме, има един израз на Исус, който винаги ме е впечатлявал: „Вие им дайте да ядат“ (Лука 9, 13). Тръгвайки от тази фраза, ще се оставя да ме водят три думи: следване, общение, споделяне.
1. Преди всичко: кои са онези, на които трябва да се даде да ядат? Отговорът намираме в началото на евангелския откъс: това е тълпата, множеството. Исус е сред хората, говори им, грижи се за тях, разкрива им Божието милосърдие. От тях избира Дванадесетте Апостоли, за да бъдат с Него и като Него да се потопят в конкретните ситуации на света. И хората Го следват, слушат Го, защото Исус говори и действа по нов начин, с властта на Някой, Който е истински и последователен, Който говори и действа според правдата, Който дарява надеждата, идваща от Бога, Който е откровение на Лицето на Бога, Който е любов. И хората с радост благославят Бога.
Тази вечер ние сме тълпата от Евангелието: и ние се стараем да следваме Исус, за да Го слушаме, за да влезем в общение с Него в Евхаристията, за да Го придружаваме и Той да ни придружава. Да се запитаме: Как следвам аз Исус? Исус говори мълчаливо в Тайната на Евхаристията и всеки път ни напомня, че да Го следваме означава да излезем от нас самите и да направим от живота си не наше притежание, а дар за Него и за другите.
2. Ще направим още крачка напред: къде се ражда призивът, който Исус отправя към учениците да нахранят те множеството? Ражда се от два елемента: преди всичко: от тълпата, която, следвайки Исус, се намира на открито, далеч от обитаеми места, докато настъпва вечер, и после: от притеснението на учениците, които молят Исус да отпрати тълпата, за да отиде в близките села и там да си намери храна и подслон (ср. Лука 9, 12). Ето разрешението на учениците за нуждата на тълпата: всеки да мисли за себе си – да се отпрати тълпата! Всеки да мисли за себе си – да се отпрати тълпата! Колко пъти ние, християните, имаме това изкушение! Не се товарим с нуждите на другите, отпращаме ги с благочестивото: „Бог да ти помага!“, или с не дотам благочестивото: „Късмет!“, пък ако не те видя повече … Но разрешението на Исус е в друга посока – посока, която изненадва учениците: „Вие им дайте да ядат!“ Но как е възможно ние да дадем на множеството да яде? „Ние нямаме повече от пет хляба и две риби – освен ако не отидем да купим храна за всички тези човеци“ (Лука 9, 13). Но Исус не се обезкуражава: иска от учениците да накарат хората да седнат на групи от по петдесет човека, вдига очи към небето, произнася благослов, преломява хлябовете и ги дава на учениците, за да ги раздадат (ср. Лука 9, 16). Това е момент на дълбоко общение: тълпата, наситена със словото на Господа, сега е нахранена с Неговия хляб на живота. И всички се наситиха, отбелязва Евангелистът (ср. Лука 9, 17).
Тази вечер и ние сме около трапезата на Господа, около трапезата на евхаристичната Жертва, на която Той ни дава за пореден път Своето Тяло, прави да присъства единствената жертва на Кръста. В слушането на Неговото Слово, в храненето с Неговото Тяло и Неговата Кръв, Той прави да преминем от множество към общност, от анонимност – към общение. Евхаристията е Тайнство на общението, което ни помага да излезем от индивидуализма, за да живеем заедно следването Му, вярата в Него. Тогава всички трябва да се запитаме пред Господа: как живея аз Евхаристията? Дали я живея по анонимен начин или като момент на истинско общение с Господа, но и с всички братя и сестри, които споделят същата трапеза? Какви са нашите евхаристични отслужвания?
3. Последен елемент: откъде се ражда умножаването на хлябовете? Отговорът се крие в призива на Исус към учениците: „Вие им дайте …“: „да се даде“, да се сподели. Какво споделят учениците? Малкото, което имат: пет хляба и две риби. Но именно тези хлябове и тези риби в ръцете на Господа ще нахранят цялата тълпа. Именно учениците, объркани поради недостатъчните им средства, поради бедността на онова, което могат да предоставят, трябва да настанят хората и да раздадат – доверявайки се на думите на Исус, – хлябовете и рибите, които ще нахранят цялата тълпа. И това ни казва, че в Църквата, но и в обществото, ключовата дума, от която не бива да се боим, е „солидарност“ – тоест, да умеем да поставяме на разположение на Бога онова, което имаме, нашите скромни способности, защото само в споделянето, в даряването, нашият живот ще стане ползотворен, ще принесе плод. Солидарност: една дума, зле гледана от светския дух!
Тази вечер още веднъж Господ раздава за нас хляба, който е Неговото Тяло: дава Себе Си в дар. И ние изпитваме „Божията солидарност“ с човека – една солидарност, която никога не се изчерпва, една солидарност, която не престава да ни удивлява: Бог идва близо до нас; в жертвата на Кръста се понижава, навлизайки в мрака на смъртта, за да ни даде Своя живот, който побеждава злото, егоизма и смъртта. И тази вечер Исус ни се дарява в Евхаристията, споделя нашия път, – нещо повече, става храна, истинска храна, която подкрепя живота ни и в моментите, в които пътят става труден, а препятствията забавят крачките ни. Чрез Евхаристията Господ ни помага да извървим Неговия път – пътя на служението, на споделянето, на дара, и това малко, което имаме, малкото, което сме, ако го споделяме, става богатство, защото Божията мощ, която е мощта на любовта, слиза в нашата бедност, за да я преобрази.
Затова да се запитаме тази вечер, обожавайки Христос, присъстващ действително в Евхаристията: оставям ли се Той да ме преобрази? Позволявам ли на Господ, Който ми се дарява, да ме води, за да излизам все повече от малкия си хоризонт, да излизам и да не се боя да дарявам, да споделям, да обичам Него и другите?
Братя и сестри: следване, общение, споделяне. Да се молим, та участието в Евхаристията да ни подтиква винаги да следваме Господа всеки ден, да бъдем инструменти на общението, да споделяме с Него и с ближния ни онова, което сме. Тогава животът ни ще бъде наистина ползотворен. Амин.
Коментари
Няма добавени коментари!