Свети Бонифаций е роден през 673 (или 680) г. в благородно семейство в английската област Девоншир. При кръщението си получава името Уинфрид. Постъпва в Бенедиктинския Орден, където узрява решението му да се посвети на мисионерска дейност сред езическите народи. В Рим това негово намерение е благословено от Папа Григорий II (715-731), след което заминава за Германия. Проповядва там с голям успех Благата Вест сред саксите, поради което получава епископско ръкоположение в Рим, както и ново име – Бонифаций. Една от главните му задачи е да основе духовен център за утвърждаването на християнството сред гелманските народи – прочутото абатство Фулда. Организира Църквата по десния бряг на Рейн, като избира за свое седалище Майнц, и евангелизаторското му дело носи богати плодове. Въпреки напредналата си възраст, Епископ Бонифаций пожелава лично да проповядва Евангелието на племената на фризите, обитаващи земите на дн. Северна Нидерландия и Долна Саксония. Там загива мъченически, убит от езичници, на 5 юни 754 г. По негово желание е погребан в основаното от него Абатство Фулда.
Фабио Манчини. Светците: Свети Бонифаций, Епископ и Мъченик, Апостол на Германия
(Fabio Mancini. I Santi: San Bonifacio, vescovo e martire e apostolo della Germania. Terra Incognita Magazine. Gli Enigmi della Storia, n. 21)
„Да проповядваме Божиите планове на големи и малки, на богати и бедни. Да ги възвестяваме на всички съсловия и на всички възрасти, докато Господ ни дава сили, навреме и ненавреме, по начина, описан от Свети Григорий в неговото „Пастирско Правило“. Така пише Свети Бонифаций на своята роднина – абатиса Лиоба, изразявайки неуморната си ревност за евангелизацията на народите в днешните Германия и Холандия, вдъхновен от „Правилото“ на Свети Григорий Велики.
Кой е бил Бонифаций? Уилфрид – това е било кръщелното му име, – се ражда около 673 г. в южната част на Англия. От малък е приет и е възпитан в абатството в Ексетър и после – в това в Нурслинг, според правилата на строгия бенедиктински Устав. В периода на християнската си формация Уилфрид се научава на усърдие в молитвата и в учението, на вярност към Римската Църква и на мисионерски плам в обръщането на езическите народи, както и на онези, които повторно са изпаднали в езичество.
За да разбира по-добре свещените текстове, Уилфрид научава латински, гръцки и еврейски език, изучава задълбочено посланието и духовността на Отците на Църквата, става учител и пише една граматика за своите ученици, твори и поезия. Най-важната за него задача обаче е тази на евангелизацията, затова през 716 г. иска и получава позволение да замине за Холандия. По онова време тамошният княз Радбох се е разбунтувал срещу господството на франките и гледа негативно на християнството, защото то е вярата, изповядвана от завоевателите. Той заточава в един манастир Вилиброрд, Епископа на Утрехт.
Уилфрид посещава княза, но веднага си дава сметка, че времето за евангелизация още не е назряло – нужни са мъже и жени, готови за мъченичество, необходима е помощта на франките и най-сетне – трябва да се осигури подкрепата на Римската Църква, както и да да се утвърди независимостта на новата Църква от политическата власт на князете, които желаят да назначават Епископи и абати съгласно интересите си. Воден от тези свои добри намерения, през 718 г. Уилфрид тръгва към Рим, за да бъде приет от Папа Григорий II, който също е заинтересуван от обръщането на германските народи.
Папата го задържа при себе си цялата зима и през май следващата година го изпраща като Папски мисионер с всички нужни пълномощия, давайки му ново име: Бонифаций. В замяна на това Бонифаций се заадължава да съобщава на Понтифекса всичко, което се случва в мисионерската му територия. След смъртта на Радбох, холандската Църква се отваря за света, и Бонифаций пристига при Епископ Вилиброрд, при когото две години се занимава с мисионерска дейност. След това Бонифаций заминава за земите по десния бряг на Рейн, за да изпълни задачите, дадени му от Папата.
На германска земя Бонифаций основава първия манастир и реорганизира различни общности. През 722 г. Папата го вика в Рим, за да го посвети за Епископ на целия отвъдрейнски регион, снабдявайки го с писмо, с което Папата моли франкския владетел Карл Мартел, князете и Епископите, да оказват пълна подкрепа на мисионерската дейност на неговия легат Бонифаций. Карл Мартел оказва всестранна помощ на новия Епископ, убеден, че когато другите народи се обърнат в християнството, те ще попаднат под неговото влияние.
Бонифаций основава манастир във Фритцлар, който бързо се превръща в притегателен център за младежите, търсещи вяра и култура, но абатството с най-голямо влияние си остава това във Фулда, което става образец за цяла България. Между 725 и 731 г. се занимава с реорганизирането на франкската Църква в района на Тюрингия. През 732 г. Папа Григорий III издига Бонифаций в Архиепископ, давайки му правото да посвещава Епископи и да създава Епархии в поверената му провинция. Новият Архиепископ учредява Епархията Залцбург и дава нов живот на Епархиите Пасау, Фрайзинг, Регенсбург, Айхщат, Вюрцбург, Ерфурт.
Наред с това, Бонифаций се сблъсква с редица противоречия и несъгласия с франкския клир, който не гледа с добро око на този чужденец, налагащ строг начин на живот на свещениците и заобиколен от учени англосаксонски монаси.
Жизнеността на неговите Епархии и абатства, разцветът на един добре формиран и верен на евангелското учение клир, както и икономическият просперитет на народа, носят на Бонифаций голяма слава дори извън границите на територията му. Франкският крал Пипин Къси (738-747) иска Бонифаций да работи и в неговото кралство, а представителите на клира след два синода обещават вярност на Папа Захария. Бонифаций призовава клира да води живот съгласно каноните, забранявайки му да носи оръжие, да ходи на лов, да се облича в светски дрехи, да съжителства с жени и предписва на монасите „Правилото“ на Свети Бенедикт, забранявайки им езическите практики и разпространението на еретически учения.
Отказвайки се от Епископския престол на Кьолн, на който е избран от един синод с одобрението на Папата, Бонифаций се отправя към Саксония, с намерението да християнизира земята на своите предци. На 5 юни 754 г., край Докум (Северна Холандия), докато се готви да даде миропомазание на група катехумени, отряд фризи, въоръжени с мечове, напада Бонифаций и 52-та монаси с него. Епископът забранява на своите да се бият и казва: „Спрете, деца, да се борите, оставете войната, защото свидетелството на Писанието ни призовава да не отговаряме на злото със зло, а с добро. Ето че настъпи желаното време, ето че дойде часът на нашата крайна цел: смелост в Господа!“ Апостолът на Германия увенчава с мъченичество великото си евангелизаторско дело. Мощите на Свети Бонифаций почиват в абатството Фулда.
Коментари
Няма добавени коментари!