3 юни – Свети Карл Лванга и Другарите му, Мъченици (Възпоминание)

www.diocesinoto.it

През втората половина на XIX в. мисионери от Конгрегацията на Белите отци започват евангелизацията на Уганда. В началото те са добре посрещнати и много местни жители приемат християнската вяра, но през 1885 г. крал Мванга, под влиянието на племенните вождове и езическите жреци, започва гонения срещу християните, по време на които загиват стотици католици и англикани. Сред тях е Карл Лванга, началник на кралските пажове, изгорен жив заедно с още 12 млади придворни (най-младият от които е 14-годишен) и 18 англикани, на 3 юни 1886 г. Мъченичеството им допринася много за разпространението на Евангелието в тази част на Африка. Всички 13 Мъченици – католици, заедно с още 9 Мъченици, пострадали по друго време в Уганда, са канонизирани от Папа Павел VI през 1964 г.

Джанпиеро Петити. Историята на Мъчениците се повтаря … Светите Мъченици Карл Лванга и Другарите му

(Gianpiero Pettiti. La storia (dei Martiri) si ripete … Santi Martiri Carlo Lwanga e Compagni. Il blod di Costanza Miriano)

Голям шум предизвиква извършената през 1920 г. от Папа Бенедикт XV беатификация на 22-ма Мъченици от угандийски произход, може би защото тогава прославата на олтарите е била повече от днес свързана с определени канони, свързани с раса, език и култура. Става дума за за първите африканци южно от Сахара (от т. нар. „Черна Африка“), признати за Мъченици, и като такива почитани от Католическата Църква.

Земният им живот протича по време на царуването на Мванга – млад крал, който, макар да е посещавал училището на мисионерите (т. нар. „Бели Отци“ на Кардинал Лавижри), така и не успява да се научи нито да чете, нито да пише, защото е „твърдоглав, непокорен и неспособен да се съсредоточи“. Определени негови прояви предизвикват съмнение дали наистина е бил в състояние да контролира напълно разума си. Освен това, от бели търговци, дошли от север, той усвоява техните пороци: да пуши хашиш, да пие алкохол в големи количества и се отдавва на хомосексуални практики. Прави си дори голям харем, съставен от пажове, слуги и синове на благородници от кралския двор.

В началото християните (католици и англикани) го подкрепят, тъй като изграждат заедно с него общ фронт срещу тиранията на краля-мюсюлманин Калема. Но много скоро крал Мванга започва да вижда в христянството по-голяма опасност за племенните обичаи, както и по-голяма пречка пред своеволията си. Срещу християните го насъскват също магьосниците и фетишистите, чиято власт и могъщество са застрашени. Така през 1885 г. започва жестоко преследване, чиято първа жертва е англиканският епископ Ханингтън, а след него още 200 младежи са убити за вярата.

На 15 ноември 1885 г. Мванга заповядва да бъде обезглавен възпитателят на пажовете и началник на кралския дом. Каква е била вината му? Че е бил католик, дори катехист, че е упреквал краля заради убийството на англиканския епископ и че е защитавал нееднократно младите пажове от сексуалните посегателства на краля. Йосиф Мкале Баликудембе принадлежи на клана Кайози и е едва 25-годишен.

На престижния си пост е заместен от Карл Лванга, от клана Нгаби, който веднага привлича нездравото внимание на краля. Но Лванга има „недостатъка“ да бъде католик. Нещо повече, в онова смутно време, когато мисионерите са поставени извън закона, той заема позицията на лидер и окуражава вярата на новообърнатите.

На 25 май 1886 г. той е осъден на смърт заедно с група християни и четирима катехумени, които успява да кръсти тайно през нощта. Най-младият, Кизито, от клана Мммба, е едва 14-годишен. На 26 май са убити Андрей Кагва, началник на дворцовите музиканти и кралски роднина, показал се особено всеотдаен и смел по време на една епидемия, и Дионисий Ссебугваво.

Другите са преведени от Мунионио, където е кралският дворец, в Намугонго – място, където най-често се извършват екзекуциите: един „кръстен път“ от 27 мили, извървян за 8 дни, под натиска на роднините, които те да се отрекат от вярата си, и подложени на насилия от страна на войниците. Някои от тях са убити по време на пътуването. На 26 май е пронизан с копие Понциан Нгондве, от клана Ннионий Нниаге – кралски паж, получил кръщение в самото начало на гонението, и затова арестуван веднага. Кралският паж Атанасий Базекукета , от клана Нкиме, претърпява мъченичество на 27 май.

Няколко часа по-късно пада, пронизан от копията на войниците, кралският слуга Гонзага Гонга, от клана Мнологома, последван скоро след това от Матия Милумба, от клана Лугане, издигнат в сан „съдия“, 50-годишен, обърнал се преди 3 години в католицизма.

На 3 май е прикован от копията на войниците към едно дърво и след това обесен Ной Мавагали, друг кралски слуга, от клана Нгаби.

На 3 юни, на хълма Намугонго, са изгорени живи 31 християни: наред с няколко англикани, група от 13 католици, начело с Карл Лванга, който обещава на младия Кизито: „Ще те хвана за ръка. Щом трябва да умрем за Исус, ще умрем заедно, ръка за ръка“. Групата Мъченици се състои още от: Лука Баанабакинту, Гиавийра Мусоке и Мбага Тузинде, всички от клана Ммамба; Яков Буузабалиаво, син на кралския тъкач, принадлежащ към клана Нгейе; Амброзий Кибууку, от клана Лугане, и Анатолий Киригвайо, пазач на кралските стада; кралския камериер Мукаса Киривавангу и пазача на кралските стада Адолф Мукаса лудико, от клана Ба ‘Торо; кралския шивач Мугага Лубова, от клана Нго, Ахилей Киванука (клан Лугаве) и Бруно Ссерункуума (клан Ндига).

Присъстващите на екзекуцията са впечатлени, когато ги виждат да се молят до самия край, без да се оплакват. Това мъченичество не угасява вярата в Уганда – напротив, то става семе за много обръщания, както пророчески заявява Бруно Ссерункуума малко преди да претърпи мъченичество: „Един извор, в който се вливат много струи,никога няма да пресъхне. Когато нас няма да ни има, други ще дойдат след нас“.

Поредицата католически Мъченици, издигнати в славата на олтарите, приключва на 27 януари 1887 г. с убийството на кралския слуга Йоан Мария Мусеи, който спонтанно изповядва вярата си пред първия министър на крал Мванга и затова е обезглавен незабавно.

Карл Лванга и неговите 22-ма Другари са канонизирани от Павел VI през 1964 г.; на мястото на тяхното мъченичество сега се издига великолепно светилище. Малко по-нататък, друго, протестантско светилище, възпоминава християните от друго вероизповедание, претърпели мъченичество заедно с Карл Лванга. Трябва да отбележим, че заедно с християните, са убити и някои мюсюлмани: и едните, и другите са признали и са засвидетелствали с кръвта си, че „Катонда“ (тоест върховният Бог на техните предци), е същият Бог, за когото говорят и Библията, и Коранът.