2 юни – Светите мъченици Марцелин, Свещеник и Петър, Екзорцист (Възпоминание по избор)

www.cattedralepescia.it

„Passio“ (Разказ за страданията) на тези двама Мъченици пише Папа Дамасий I (366-384). Марцелин е презвитер на Римската Църква, а Петър – екзорцист. През 304 г., по време на антихристиянските гонения при император Диоклециан (284-305), двамата са арестувани от римските власти и са отведени в една местност, наречена Silva Nera („Черна гора“, по-късно преименувана на Silva Candida – „Бяла гора“). Там са подложени на мъчения, за да се откажат от вярата си, но остават непоколебими в героичното си свидетелство за победата на възкръсналия Христос. Накрая са обезглавени. телата им са погребани от християнката Луцила в катакомбите „A“d Duos Lauros“ на via Labicana. На мястото на погребението им Папа Сириций (384-399) издига посветена на тях Базилика. Имената им се споменават в Първата Евхаристична Молитва (Римския Канон) на Светата Литургия.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието (по избор) на Светите Мъченици Марцелин и Петър

Из „Насърчение към мъченичество“ на Ориген, Свещеник

(Nn. 41-42; PG 11, 618-619)

Щом „от смъртта сме преминали към живот“, тъй като от езичеството сме достигнали до вярата, не бива да се учудваме, че светът ни мрази. Защото никой, който не е преминал от смъртта към живота, а е останал в смъртта, не може да обича онези, които са изоставили мрачния дом на смъртта, за да влязат в жилището, изградено от живи камъни, от което струи светлината на живота. Затова нека и ние дадем нашия живот: не казвам за Него, а за нас самите, а също така и за онези, които ще бъдат изградени от нашето мъченичество.

Време е вече, християнино, да се прославим! Защото Апостолът казва: „Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда, а надеждата не посрамва“ (Рим. 5, 3-5). Стига само Божията любов да изпълва сърцата ни чрез Светия Дух“ (ср. Рим. 5, 5).

„Както изобилстват в нас Христовите страдания, така изобилства и нашата утеха чрез Христа“ (2 Кор. 1, 5). Затова да вземем смело върху себе си Христовите страдания и нашите страдания ще получат утешенията, които търсим – онези, на които ще се радват всички плачещи. Естествено, не в същата степен, а в много по-голяма: защото, ако утешението бе равно на страданието, Писанието не би казало: „Както са много в нас Христовите страдания, така изобилства и нашето утешение“.

Онези, които споделят страданията, в степента, в която участват в Христовите страдания, ще споделят и утешението. Знаем го от онзи, който ни уверява: „Както участвате в страданията, тъй ще бъдете участници и в утехата“ (2 Кор. 1, 7). Защото Писанието казва чрез устата на пророка: В благоприятно време те чух, и в ден на спасение ти помогнах (ср. Ис. 49, 8). Кой момент е по-благоприятен от този, в който, поради любовта си към Бога в Христа, биваме водени оковани през суетата и фалшивия блясък на света, повече победители, отколкото победени?

Защото Христовите Мъченици заедно с Него побеждават властите и силите, и заедно с него си спечелват триумфа. Така, след като споделят Неговите страдания, те споделят и наградата, която Той им дава, след като са страдали героично. Може ли да има друг ден на спасение, освен освен онзи, в който ще си тръгнете оттук по този начин?

Но аз ви моля да не давате причина за съблазън на никого, за да не бъде похулено нашето служение, а във всичко се показвайте с голяма твърдост като Божии служители (ср. 2 Кор. 6, 3), и казвайте: Какво друго да очаквам сега, освен Господа? (ср. Пс. 38, 8).