31 май – Посещение на Блажена Дева Мария (Празник)

Четива:
Римляни 12, 9-16
Песен на песните 2, 8.10-14
Лука 1, 39-56

 

Празникът възпоминава срещата на Блажена Дева Мария, заченала Единородния Син Божи, със Света Елисавета, носеща в утробата си Йоан Кръстител. След като получава Ангелското Благовестие, че ще стане майка на Спасителя на света и отговаря със своето „Да“ на Божията воля, Дева Мария бърза да отиде в юдейското селище Айн-Керим, при своята сродница Елисавета, съпруга на свещеника Захария, „заченала в старостта си“ (Лука 1, 36). Когато я вижда, Света Елисавета я поздравява с думите: „Радвай се, благодатна! И как така майката на Господа идва при мен?“ Защото още в майчината си утроба Йоан Кръстител възвестява идването на Месията, ликувайки от радост. В отговор Мария произнася вдъхновения си химн „Magnificat“: „Душата ми величае Господа“ за великите дела, които Той извършва в нейния живот и за спасението на цялото човечество.

Проповед на Папа Франциск за Празника Посещение на Блажена Дева Мария – 31 май 2013 г.

Скъпи братя и сестри,

Тази вечер се молихме със Светата Броеница. Размишлявахме над някои събития от живота на Исус, на нашето спасение, и направихме това заедно с онази, която е наша Майка – с Мария. С онази, която със сигурна ръка ни води към своя Син Исус. Днес честваме Празника на Посещението на Блажена Дева Мария при нейната сродница Елисавета. Бих искал да размишлявам заедно с вас над тази тайна, която показва как Мария гледа на житейския си път – с голям реализъм, човечност, конкретност. Три думи обобщават поведението на Мария: слушане, решение, действие – думи, които сочат и на нас един път, за да посрещаме онова, което иска от нас Господ в живота ни.

1. Слушане. Откъде се поражда решението на Мария да отиде при сродницата си Елисавета? От едно слово на Ангела: „Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си …“ (Лука 1, 36). Мария умее да слуша Бога. Но внимание: това не е просто повърхностно „чуване“, а е „слушане“, извършено с внимание, с приемане, с предразположеност към Бога. Не е разсеяното поведение, с което често заставаме пред Господа или пред някой друг: чуваме думите, но не слушаме истински. Мария е внимателна към Бога, слуша Бога.

Но Мария слуша също и фактите, тоест чете събитията в своя живот, внимателна е към конкретната реалност и не се спира при повърхностното, а се стреми към дълбочината, за да разбере значението. Сродницата й Елисавета, която е вече възрастна, очаква син: това е факт. Но Мария е внимателна към значението, умее да го улавя: „Нищо не е невъзможно за Бога“ (Лука 1, 37).

Това се отнася и за живота ни: слушането на Бога, Който ни говори, е слушане на ежедневната действителност, внимание към хората, към фактите, защото Господ е при вратите на нашия живот и хлопа по много начини, поставя знаци на нашия път, дава ни способността да ги виждаме. Мария е Майка на слушането – слушане, внимателно към Бога, и слушане, внимателно и към събитията от живота.

2. Решение. Мария не живее „забързано, неспокойно, а, както подчертава Свети Лука, „пазеше всички тези думи, като ги слагаше в сърцето си“ (ср. Лука 2, 19.51). И в решителния момент на Благовестието на Ангела, тя пита: „Как ще ми стане това?“ (Лука 1, 34). Но не се спира и за миг размисъл; прави крачка напред: решава. Не живее забързано, но само когато е необходимо, тя „бърза“. Мария не позволява да бъде водена от събитията, не избягва трудностите на решението. И това става във фундаменталния й избор, който ще промени живота й: „Ето ме, аз съм рабинята Господня …“ (ср. Лука 1, 38), както и във всекидневните й избори, също богати на значение. Идва ми на ум епизодът със сватбата в Кана (ср. Йоан 2, 1-11): и тук се вижда реализмът, човечността, конкретността на Мария, която е внимателна към фактите, към проблемите. Тя вижда и разбира затруднението на двамата младоженци, на които се случва да липсва вино на празника, размишлява и знае, че Исус може да направи нещо; затова решава да се обърне към Сина си, за да се намеси Той: „Нямат повече вино“ (ср. ст. 3).

В живота е трудно вземането на решение: често се стремим да не правим това, да оставим другите да решават вместо нас. Често предпочитамме да се нагаждаме според събитията, да следваме моментната мода. Понякога знаем какво да правим, но нямаме смелост или ни се струва много трудно, защото се налага да вървим срещу течението. В Благовещението, в Посещението, по време на сватбата в Кана, Мария върви срещу течението. Тя слуша Бога, размишлява и се стреми да разбере действителността; и решава да се повери изцяло на Бога, решава да посети, макар да е бременна, възрастната си сродница, решава да се довери на Сина си – настоятелно, за да спаси радостта на сватбата.

3. Действие. Мария тръгва на път, и „отива бързо“ (ср. Лука 1, 29). Миналата неделя подчертах този начин на действие на Мария: въпреки трудностите, пречките, възникнали поради решението й да тръгне, тя не се спира пред нищо. И тръгва „бързо“. В молитвата, пред Бога, Който говори, в размисъла и в оценката на фактите от нейния живот, Мария не бърза, не позволява да бъде обзета от момента, не допуска да я ръководят събитията. Но когато е наясно какво Бог иска от нея, какво трябва да прави, тя не мисли много, не се бави, а тръгва „бързо“. Свети Амброзий коментира това: „Благодатта на Светия Дух не търпи бавене“ (Expos. Evang. sec. Lucam, II, 19: PL 15, 1560). Действието на Мария е последица от подчинението й на думите на Ангела, но в съчетание с любовта: тя отива при Елисавета, за да й бъде полезна: и в това излизане от дома си, от себе си, от любов, тя носи онова, което й е най-свидно: Исус. Носи своя Син.

Понякога и ние се спираме, за да слушаме, за да мислим върху онова, което трябва да правим; може би ни е ясно и решението, което трябва да вземем, но не бързаме да преминем към действие. Най-вече не действаме, като тръгваме „бързо“ към другите, за да им отнесем нашата помощ, нашето разбиране, нашата любов – за да отнесем и ние, като Мария, онова, което ни е най-свидно и което сме получили – Исус и Неговото Евангелие, със слово и най-вече с конкретното свидетелство на нашето действие. Слушане, решение, действие.

Марийо – жена на слушането, – отвори ушите ни; стори да умеем да слушаме Словото на твоя Син Исус сред хилядите слова на този свят. Стори да умеем да слушаме действителността, в която живеем, всеки човек, когото срещаме, особено онези, които са бедни, нуждаещи си, в затруднение.

Марийо – жена на решението, – озари умовете и сърцата ни, за да умеем да се покоряваме без колебание на Словото на твоя Син Исус. Дари ни смелостта на решението да не позволяваме други да направляват живота ни.

Марийо – жена на действието, – стори нашите ръце и нозе да се насочват „бързо“ към другите, за да им носят милосърдието и любовта на твоя Син Исус, за да донасят, като тебе, в света светлината на Евангелието. Амин.